На 16 септември 2022 година се навършват 147 години от Старозагорското въстание. В знак на признателност от 10:30 часа ще бъдат поднесени венци и цветя от Община Стара Загора и Втора Тунджанска механизирана бригада на паметниците на Кольо Ганчев, Старозагорското въстание и паметник на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов. Това съобщиха от пресцентъра на местната администрация. Старозагорското въстание е събитие, което оставя трайна следа в живота на града и е показател за формиращото се българско патриотично съзнание в средата на 70-те години на ХІХ век. Развятото от шепата старозагорски въстаници знаме на Чадър могила е първообраз на българския национален флаг. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга - Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това в уречения ден - 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой хора. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, обсадени, не успяват да се спасят.
Въстанието е много масово в селата около Стара Загора. Над 800 души участват в образуваните шест големи чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията и на Стефан Чифутов водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. В края на септември и началото на октомври в Стара Загора са арестувани над 600 души, османският апелативен съд налага смъртно наказание чрез обесване на Димчо Стаев, Стефан Чифудов, Руси Аргов, Колю Райнов и на Кольо Ганчев - сподвижник на Левски и първи деятел на революционния комитет, Господин Михайловски и Сава Силов – обесени в родната си Стара Загора. Въпреки мъките, спасение намират Стефан Стамболов, Георги Икономов, Захари Стоянов и други, за да тръгнат след по-малко от година, запалвайки бунта на Априлското въстание. Старозагорското въстание е важна стъпка към освобождението на българския народ. То изиграва ролята на подготовка и проверка на силите за Априлското въстание през следващата 1876 г., което ще привлече вниманието на Великите сили и ще доближи още повече изстрадалия български народ до най-голямата му мечта- Освобождението.
