Шест неразделни момичетата, родени в България, завършили гимназии в Родината, но отлетели да учат висше образование по цяла Европа, спонтанно решиха да се съберат отново. Мястото на срещата определиха да е Милано, Италия. Милена Георгиева учи счетоводство в Университета на Есекс в Англия, Даниела Георгиева е студент по икономика във Великобритания в Университета на Манчестър, но в момента е на размяна с друг студент за една година в Университета на Манхайм в Германия. Искра Стоянова и Даяна Георгиева са единствените останали в България от групата. те изучават ,,Етнология и чужд език" в Югозападния университет в Благоевград. За разлика от тях Петя Георгиева се подготвя за мениджър в Миланския университет в Италия. Шестата, Ралица Калайджиева, изучава финанси в Канския университет във Франция. Ето впечатленията на Дани, Милена, Искра, Ди, Петя и Ралица.

Как се роди идеята да се срещнете именно в Милано?

Даниела Георгиева: Аз уча в Германия и за мен прибирането до България е огромен разход. С приятелките ми сме много близки и се познаваме от повече от 8 години, но със стечение на обстоятелствата пътищата ни се разделиха. Аз дойдох в Германия, Милена учи в Англия, Искра и Даяна останаха в България, Петя е студентка в Италия, а Ралица учи във Франция. От дълго време обмислях как да събера всичките си приятелки на едно място и идеята просто ми хрумна. Защо не в Италия? Мечтата на почти всяка от нас беше да се запознае с италианската култура. Изключително много ми беше домъчняло за момичетата и просто им предложих този вариант. Донякъде предложението ми беше отправено на шега, но изненадващо за мен всички се съгласиха. Подготвяхме се доста време, за да съберем необходимите пари за екскурзията, и се случи...

Какво ви грабна най-напред в Милано?

Даниела: Това, което ни направи най-силно впечатление, беше джентълментското и възпитано отношение на мъжете към абсолютно всички жени. И без да си кривим душите - невероятната красота на италианците също безкрайно ни впечатли.

Милена Георгиева: Най-очевидно за мен беше, че всички хора бяха модерни и стилни. Миланците се грижат много добре за себе си и както един местен италианец каза: Наслаждаваме се на живота.

Искра Стоянова: Радвахме се на невероятно приятелско внимание от страна на местните жители, но единственото, което така и не успяхме да разберем, беше защо в един толкова известен туристически град в Европа никой не знае интернационалния английски. В Милано не се говори на друг език освен на италиански, едва проговаряха по някоя дума на английски и толкова.

Даяна Георгиева: Никога през живота си не съм виждала толкова чист и подреден град. Милано определено спечели класацията за най-спретнат европейски град.

Как се справихте с парите? Колко горе-долу ви излезе тази нетрадиционна среща?

Искра: Доста време загубихме в търсене на максимално изгодна оферта. Резервирахме си билети още когато се роди идеята и тогава започнахме да търсим къде да отседнем в Милано. Определено сме доволни от условията, където живяхме. Цялата екскурзия излезе на всяка една от нас по около 700 лева. Спането в хотела ни струваше по 20 евро на вечер, 40 евро бяха двупосочните билети. Лично аз похарчих всичките си пари, но това са най-приятно изхарчените ми пари.

Даниела: Аз спестявах в продължение на няколко месеца и за няколко дни всичко похарчих, но всяка стотинка си заслужаваше.

Милена: Според мен си струваше да пестим, защото си купихме спомен, който ще ни топли до края на живота ни.

Пробвахте ли прословутата италианска кухня?

Искра: Аз съм известна сред приятелките си като типичен чревоугодник и типично за мен обърнах силно внимание на италианската кухня. Толкова е вкусно, че просто не знаеш кога да спреш. И можеш да си позволиш да пробваш от всичко, защото цените са достъпни дори за бедни студенти.

Имаше ли нещо в Италия, което да ви напомня за родната страна?

Милена: До такава степен се откъснахме от проблемите и всекидневието, че дори не се замислихме дали Италия по нещо прилича на България. Все пак не е тайна, че в България неуредиците са доста, по време на нашия престой в Италия ние така и не усетихме нещо подобно.

Искра: Въпреки че беше пълно с чуждестранни туристи, там все пак има ред и красотата изпъква отвсякъде. А когато се върнах в България, набързо стъпих на земята. Не мисля, че има каквото и да било в Италия, което може да се сравни с България. Може би само родната ни природа е силен конкурент, стига да съумеем да я опазим.

Ралица: В Милано видяхме много озеленени покриви и тераси. Като цяло, където може да бъде засадено растение, те са го направили. И въздухът е сравнително чист, имайки предвид трафика.

Трудно ли е да си български студент в чужбина?

Милена: Що се отнася до образование, в Англия няма почти никаква разлика. Преподавателите не си затварят очите и ушите за студентите, които се опитват да минат между капките. В случай че сме изрядни и изпълняваме поставените от тях задания, всичко е наред.

Дани: Начинът на процедиране в Англия е много прост. Присъстваме ли интензивно на лекциите, това ни гарантира на 50%, че ще завършим успешно, защото ще сме взели участие във всичко. През семестъра правим проекти, които са около 40% от крайната оценка, също така пишем есета, които са около 30% от оценката, а останалите проценти получаваме при направата на тест.

 Успяхте ли да се интегрирате и да свикнете с начина на живот в Обединеното кралство?

Милена: Общуването с англичаните е трудно, защото те са много студени и резервирани хора. Първата година почти не успях да се приобщя към тях. Опитите ми да си намеря работа също завършиха безуспешно, защото въпреки факта, че имаме право да работим, те гледат на чужденците отвисоко и някак надменно. Приемат ни за хора втора ръка. С течение на времето започнах работа, за да пробвам да се издържам сама, но определено мога да кажа, че за чужденци е доста трудно.

В същото време в Англия нещата са някак много напреднали и има въведени норми, върху които трябва да се съсредоточим. Донякъде това ограничава възможностите ни, но пък е налице и идеята, че тук можем да развием потенциала си. Това, което мога да кажа, е, че в Англия не съм се натъкнала на българската практика с шуробаджанащината и се надявам, че това ще ни помогне да открием нови хоризонти тук.

Вероника Давидкова