Средиземноморската диета е може би един от най-здравословните хранителни режими в света. Тя не изисква огромни усилия и цялостна промяна в храненето ни. Всичко, което трябва да направим като за начало, е да се ориентираме към похапването на повече вкусотии от средиземноморската кухня – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, зехтин, риба, морски дарове и бобови растения.

Тази диета е базирана на всички традиционни за тези земи храни през 60-те години на миналия век. От Гърция до Италия – просто заимствайте от тяхната култура на хранене и няма да сбъркате.

Изследователи разкриват, че хората, живели там по онова време, са били осезаемо по-здрави от американците и са били много по-малко застрашени от опасни болести.

Множество проучвания доказват, че Средиземноморската диета 


води и до сваляне на килограми


което понижава риска от инфаркти, диабет и преждевременна смърт.

Реално няма точни насоки как да се спазва тази диета и режимът й не е суперстрог. Има доста средиземноморски държави, в които хората се хранят по коренно различен начин, но уловката е в това, да се придържаме към основите на тяхната кухня.


Средиземноморската диета не е задължително бедна и ограничаваща.

Напротив, калорийният принос на мазнини в нея е доста висок, но се дължи почти изцяло на зехтина. На тази база храненето е значително по-уравновесено, отколкото при която и да било друга диета.

Тя нe e пpякo нacoчeнa към cвaлянeтo нa килoгpaми и бъpзo oтcлaбвaнe, а дaвa възмoжнocт дa ce изпoлзвaт здpaвocлoвни пpoдyкти, в кoитo oтcъcтвaт живoтинcки мaзнини, зaxap и кoнcepвaнти.

Макароните и оризът са основата на средиземноморската кухня. Те са богати на сложни въглехидрати и почти не съдържат мазнини. Зърнените храни съдържат и така полезните растителни влакна (фибри).

Средиземноморската кухня предполага консумацията на много плодове и зеленчуци, осигуряващи на организма необходимите витамини и микроелементи.

Жителите на средиземноморските страни консумират огромни количества зехтин. Използват го за готвене, като подправка за салати и дори го мажат върху хляб, вместо обикновено масло или маргарин. Зехтинът е полезен, защото съдържа мононаситени мазнини, които понижават количеството на холестерол в кръвта и увеличават защитните сили на организма. Не трябва все пак да се пренебрегва факта, че всички видове мазнини съдържат много калории, а излишното тегло означава повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.


Червеното месо в средиземноморските страни се консумира рядко. Вместо него, 


няколко пъти седмично се консумира риба


която съдържа много малко наситени мазнини и е богата на омега-3 мастни киселини.

Омега-3 мастните киселини в рибата защитават организма от сърдечносъдови заболявания и играят важна роля в укрепването на мозъчните тъкани. Омега-3 оказват положително въздействие върху хроничните възпалителни заболявания, а също така помагат при захарен диабет и при някои видове рак.


Основната съставка на средиземноморските салати и супи са бобовите култури.

Те са полезни с това, че имат ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на белтъчини, и хранителни влакна.

Традиционно на средиземноморската маса се сервира вино. Чаша вино на ден нормализира нивото на холестерол в кръвта и укрепва артериите, което понижава риска от развитие на сърдечносъдови заболявания. Виното също така предпазва от болестта на Алцхаймер, нормализира кръвното налягане и се бори с вирусните инфекции.

Въпреки че в средиземноморската кухня има голямо разнообразие от сладки десерти, най-често храненето завършва със свежи плодове, които за разлика от тестените изкушения не са богати на мазнини и въглехидрати.

Помага при множествена склероза

Пациентите с множествена склероза (МС), които се придържат към средиземноморска диета, са изложени на по-нисък риск от проблеми с паметта и мисленето в сравнение с пациентите на друг хранителен режим, установи изследване, цитирано от MedicalExpress.

„Вълнуващо е, че вероятно ще сме в състояние да помогнем на хората, които живеят с МС, да поддържат по-добре когнитивните си функции чрез средиземноморския режим на хранене“, каза ръководителят на изследването Илана Кац Санд от училището по медицина Икан към „Маунт Синай“ в Ню Йорк.
Когнитивните затруднения са характерни при МС и често се влошават с течение на времето, дори и при лечение, отбеляза тя.