Много отдавна Средиземно море е било известно като Средно море, защото от векове е осигурявало основното средство за комуникация между империите и цивилизациите. Днешното Средиземно море си възвръща голяма част от това историческо наследство. Неограниченият потенциал на региона беше изцяло разкрит по време на шестата тристранна среща на върха между Кипър, Гърция и Израел, която се състоя в Ерусалим. Срещата беше особено забележителна, тъй като Съединените щати, представлявани от държавния секретар Майк Помпео, също участваха за първи път. Американските стратегически интереси са изправени пред предизвикателства около Източния средиземноморски басейн. Разделението между шиити и сунити доведе до още по-дълбоки сътресения в Близкия изток с участието на държавни и недържавни участници.
Турция – някога образец на стабилност
и източник на голям оптимизъм за мнозина на Запад – става все по-авторитарна и ненадеждна. Ръководството на президента Реджеп Ердоган превърна външната политика на „нулеви проблеми със съседите“ в такава, в която Анкара има нула съседи, с които няма проблеми. Две взаимосвързани кризи, едната икономическа и другата, свързана с миграцията, разтърсиха Европейския съюз, започвайки с държавите членки по Средиземноморието. Изправени пред безпрецедентен брой външнополитически кризи, САЩ рискуват да бъдат прекалено слаби, за да отговорят адекватно на предизвикателствата в региона и да защитят американските интереси. Именно тук влизат Израел, Гърция и Кипър. Първо, има ценностна свързаност – в американски национален интерес е да бъдат подкрепяни общества с еднакво мислене. Твърде дълго Вашингтон трябваше да привлича държави със съмнителни демократични ценности за свои партньори в региона. Този тристранен съюз от солидни западни демокрации разрушава формата. Второ, Кипър, Гърция и Израел предоставят важни активи за интересите на Запада в областта на сигурността. Всяка държава вече сама е допринесла съществено, но нарастващото сътрудничество и координацията в борбата с тероризма, противодействието на разпространението, търсенето и спасяването и морската сигурност отварят следващо ниво, в което Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа ще станат по-безопасни. Морската база на Сауда Бей в Гърция и британските бази в Кипър правят тези страни особено ценни за западните интереси в областта на сигурността и разширяването и в двете страни може да позволи на САЩ, ако е необходимо, да намалят зависимостта си от базата Инджирлик в нестабилната Турция. Междувременно
стратегическата връзка между САЩ и Израел
е дълбока и широкообхватна. И накрая, откритите неотдавна големи находища на природен газ и амбициозни планове за нови подводни газопроводи. Американските компании Noble и ExxonMobil вече са най-значимите играчи в изключителните икономически зони (ИИЗ) на Израел и Кипър. Само преди три седмици ExxonMobil обяви третото най-голямо находище на газ в света през последните две години край бреговете на Кипър. Комбинирането на това откритие със съществуващите инвестиции на Noble в израелските и кипърските ИИЗ, находището Зор в Египет и всичко, което произтича от предстоящото проучване в региона от ExxonMobil, Total и Eni, може да има важни геополитически, екологични и икономически последици. Тези ресурси могат да бъдат доставени на европейските пазари чрез планирания газопровод EastMed, което прави западните демокрации основни участници в енергийната политика на региона. В краткосрочен план тези находища на природен газ ще помогнат на страните от Източното Средиземноморие да преминат от суровия петрол като източник на производство на електроенергия и биха могли да предоставят икономически стимули за страни като Кипър, Египет, Гърция и Йордания, които излизат от икономическа криза или във всеки друг случай имат належаща нужда от тласък. Освен това те осигуряват алтернатива на рисковата зависимост от руския газ не само за страните от Източното Средиземноморие, но и за Балканите и Италия. В дългосрочен план дипломацията в областта на енергетиката има потенциала да трансформира Източното Средиземноморие от просто географско предназначение до жизненоважен политически и икономически субект. Отдавна твърдим, че природният газ от Източното Средиземноморие може да бъде „стомана и въглища от XXI век“, припомняйки основата на основата на днешния Европейски съюз. Точно както взаимозависимостта между въглищата и стоманата помогна да се сложи край на вековните конфликти в Западна Европа, енергията и електричеството биха могли да започнат да отдалечават Източното Средиземноморие от ерата на войни, тероризъм и несигурност. Този потенциал беше очевиден, когато в началото на годината в Кайро се състоя първият годишен форум за газ от Източно Средиземноморие, сформиращ подобна на ОПЕК институция, обхващаща Кипър, Египет, Гърция, Израел, Италия, Йордания и палестинците. САЩ се нуждаят от надеждни съюзници и за пръв път в историята на региона могат да разчитат предимно на онези, които споделят интересите и ценностите им. Гърция, Кипър и Израел са силни партньори, които могат да ограничат злокачествените влияния в този регион и в по-широкия Близък изток.
