Славният български отбор, спечелил четвърто място на Световното първенство в Пхенян
Пищно облечени мъже и жени, наредени в шпалир, дълъг най-малко половин километър, са посрещнали нашия национален отбор по таекуондо на Световното първенство в Пхенян в Северна Корея. Те се завърнаха от държавата, заради която пламна огнената словесна престрелка между вожда Ким Чен-ън и президента Доналд Тръмп, изсипаха се заплахи за балистични ракети и трета световна война.
„Много са гостоприемни, усмихнати, в първите минути се чувствахме като на манифестация. Хората бяха дошли с цветя и флагчета и ни поздравяваха с песни. Министърът на спорта ни пожела успех на откриването", разказва кметът на пловдивския район „Тракия" Костадин Димитров - вицепрезидент на Българската федерация по таекуондо. Той е и международен съдия, треньор в спортния армейски клуб „Тракия", носител на 6-и дан. Гордее се, че българският отбор се е завърнал от Световното първенство в Северна Корея с бляскав и невиждан досега успех - 2 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала, които му осигуриха четвърто място. По традиция първенството се е паднало на спортистите от Корейската народна демократична република, второ - на Русия, а на чехите нашенците са отстъпили преднина само с два медала. Златните ни медалисти са Николай Петков и Йордан Стаев. И двамата са победители в емблематичните категории - тежката при мъжете и силовата, с чупене на дъски. „Това е историческо представяне на българския отбор, хвали екипа Костадин Димитров. - Ненадминати са. Неслучайно именно техният сънародник майстор Ким Ун-чол е създал през 80-те години таекуондо в България и станал първи преподавател по тази дисциплина в Спортната академия в София." По същото време и Костадин Димитров се е запалил по таекуондо. Сега стиска палци за участието на отбора в Олимпиадата през 2020 година, за което води преговори президентът на Федерацията Марио Богданов. По същия начин - топло и радушно - са били посрещани в Пхенян и другите отбори от над 60 държави. На Световното не са дошли състезателите от САЩ, Южна Америка, Южна Корея, вероятно стресирани от словесната престрелка между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп и заплахите за трета световна война. Българските таекуондисти също се двоумили дали да се впускат в окото на бурята, преди да отлетят за Пхенян на 15 септември.
„Видяхме друго - видимо спокоен и приятелски настроен народ", опровергава зловещите коментари за омраза и мрачните прогнози за края на света Костадин Димитров. Нарочно избягва да говори за политиката, водородната бомба и култа към личността в Северна Корея, за да не нагнетява излишно напрежение. И е силно впечатлен от коренната промяна и напредък, които е забелязал в севернокорейската столица Пхенян, за разлика от 2011 г., когато пак е водел там българския отбор на Световното. Спомня си, че тогава градът му се сторил изостанал. И разказва, че днес над 3-милионната столица е много чиста, с добре поддържана зеленина, небостъргачи, 105-етажен хотел във форма на пирамида, който се извисява над града, велоалеи на всички булеварди, уреден градски транспорт с метро, автобуси и тролейбуси, с асфалт без дупки. И с красиво оформени кръгови кръстовища, много нови коли, електрически колела.
Българският отбор е бил настанен в луксозен 40-етажен хотел, с два въртящи се ресторанта отстрани и всички необходими удобства. Интернет нямаше, но и спортистите не са настоявали за онлайн връзка със света, защото всичките им дни до 23 септември са минавали предимно по един маршрут - между хотела и залата. По традиция обаче състезателите задължително се покланят на гроба на създателя на таекуондото генерал Чой Хон-хи, емигрирал заради военната диктатура от Южна Корея в Канада, завърнал се по-късно в Пхенян и там, в Северна Корея, починал през 2002 г.
В столицата най-впечатляваща е улицата на спорта. Там една до друга са изградени огромен Дворец на спорта и големи зали за волейбол, баскетбол, бадминтон, за щанги, борба, тенис на маса, покрит плувен басейн с олимпийски размери. Разбира се, има и зала за таекуондо, а в момента се строи стрелбище. А в магазините им, за огромна изненада на нашите спортисти, продавали българска водка „Флирт".
„През 2011-а залата за таекуондо беше старичка, а сега е изцяло реновирана. Има чисто нов облик, с удобни съблекални и душове, с три помощни зали. До залата е построен музей на таекуондото, където е събрана цялата история на този спорт", описва Костадин Димитров. Твърди, че хората в Пхенян не живеят по-различно от българите, само че техният живот изглеждал по-спокоен. В 6 часа сутринта, когато тръгвали към залата, виждали как масово в парковете млади и стари правят физзарядка.
Повечето хора говорят английски, но и руски. Обличат се непретенциозно - мъжете предимно в стандартни сини или зелени костюми, жените - с поли и светли ризи, учениците - с еднакви униформи и червени вратовръзки. Храната е люта и с много зеленчуци. Кметът на „Тракия" с удоволствие хапвал традиционното кимчи - кисело зеле с червен пипер, солени палачинки и специфичното корейско суши кимбал, което се поднася във вид на руло с краставички и салам. В ресторантите сервират барбекю на масата на клиентите заедно със сурово месо по избор, за да изпитат удоволствието да го изпекат сами. Цените не са високи, бирата е един долар, разказва Костадин Димитров.
От Пхенян Димитров се завърна с награда. На конгреса му връчили орден в червена кутийка за развитие на таекуондото в качеството му на инструктор. „Този спорт за мен е отдушник", признава кметът, който през деня кръстосва „Тракия" и наднича по всички кьошета, за да е наясно как живее районът, а вечер поне три пъти седмично обучава на бойни изкуства децата от клуба.
