Ангел Ганцеров

1990 година се явява повратна в най-новата българска история. Появяват се масовите мероприятия, които дотогава не са били познати у нас - митинги, демонстрации, граждански неподчинения, бунтове, стачки. Така след 10 ноември предишната година у нас започват мащабни промени във всички сфери на обществено-политическия живот в страната. В това число в спорта, а в частност и във футбола. Дотогава съгласно правилниците на Българския футболен съюз наши футболисти можеха да сключват професионални договори с чуждестранни отбори едва когато навършат 28 години. Поради това много български футболисти съвсем естествено се оказаха в положение да не са наясно с процедурите по сключване на договори с отбори от чужбина. Един от тях се оказа и бъдещият футболист № 1 на Велико Търново за XX век и № 1 на България за 1995 и 1997 г. Красимир Балъков.

След успешните му игри и спечелените от „Етър" бронзови медали от републиканското първенство през 1989 и 1990 г. през лятото на последната интересът към него е голям от страна на няколко български и чуждестранни клуба. Поради тази причина Краси сключва предварителни лични договори с гръцкия „Лариса" и българския шампион ЦСКА. Дори през лятото на 1990 г. заминава на подготвителен едномесечен лагер с „армейците" във Франция. Там изиграва няколко срещи с червения екип, дори в една от тях вкарва и гол. Независимо че е посрещнат много добре от всички в ЦСКА (още при пристигането му на стадион „Българска армия" лично Стоичков му връчва букет), след завръщането на отбора от Франция Краси Балъков решава да си остане във Велико Търново и да продължи да играе за „Етър". Но от ЦСКА, с които е сключил личен договор, подават жалба до Българския футболен съюз. Ден преди началото на новото първенство - 8 август 1990 г. (петък), от централата на БФС наказват Красимир Балъков с лишаване от състезателни права за две години за всички професионални клубове. Арбитражната комисия към Съюза не уважава желанието му да продължи да играе за „Етър". На изключително бурно събрание (от 20 до 22 часа) още в понеделник (13 август) на активните привърженици на „виолетовите" се решава да проведат митинг на стадион „Ивайло" в подкрепа на Балъков. Той е проведен на следващия ден и на него присъстват над 2 хиляди души. Пред тях е прочетена протестна декларация до БФС и до тогавашния президент Желю Желев, в която се казва:

„Много сме развълнувани и разочаровани от решението на БФС да спре състезателните права на Красимир Балъков за две години. Един от най-големите български таланти е жестоко наказан. Уведомяваме ви, че ако БФС не преразгледа решението си и не уважи желанието на великотърновската спортна общественост след 16 ч. на 16 август ще бъдат предприети различни форми на протест, изразяващи се в:

1. Символична двучасова стачка в предприятията на града.

2. Спиране за един час движението на всички входно-изходни магистрали на Велико Търново.

3. Изпращане на протестни писма на Българската национална телевизия и радио (по онова време те са единствените електронни медии у нас).

4. Ако до 15:00 ч. на 17 август Красимир Балъков не получи разрешение да играе за родния си клуб, преминаваме към активни действия - обявяваме двучасова ефективна стачка с тенденция тя да стане безсрочна; спираме за неограничено време движението на входно-изходните магистрали на града като протест срещу командно-административния и аморален начин на това решение на БФС."

Още на стадиона е огласена телеграма до БФС с протест от над 200 съдебни експерти. В предприятия и учреждения всекидневно се събират подписи против решението на БФС за наказанието на Балъков. На 16 август в Пресклуба на БФС делегация от Велико Търново начело с народните представители Велико Великов от БЗНС и Дончо Дончев от БЗНС „Никола Петков", в която участват още президентът на клуба Тошо Кръстев и старши треньорът Георги Василев и други, дава пресконференция. На нея присъстват почти всички пишещи за спорта столични журналисти.

Макар и не точно в дадения от протестиращите срок, на 26 август (вторник) Апелативната комисия към Българския футболен съюз решава да отмени наказанието на Краси Балъков да не се състезава в професионални клубове за срок от две години и той получава разрешение да продължи да играе за родния си клуб „Етър". Все пак той пропуска срещите от първите четири кръга на първенството в „А" група. Но в тях неговите съотборници се представят повече от отлично - в първия кръг завършват наравно 1:1 като гости на негостоприемния терен в Перник срещу местния „Миньор"; след това записват три последователни победи срещу „Янтра" (Габрово) с 3:1 на „Ивайло"; 1:0 като гости на „Ботев" (Пловдив) и отново домакинска победа с 2:1 над „Локомотив" (Горна Оряховица).

В петия кръг за първи път в новото първенство Балъков излиза на терена в Благоевград, и то с № 9 на фланелката, но там „Етър" записва първата си загуба от местния „Пирин" с 0:2. До края на есенния полусезон изиграва 11 мача с виолетовия екип и отбелязва 3 гола. Най-добрият му мач е последният от полусезона срещу столичния „Левски" на стадион „Ивайло". „Етър" побеждава категорично с резултат 4:2, като два от головете вкарва именно Краси. Всъщност този мач се оказва и последният официален в кариерата му с виолетовия екип. След него около коледните празници Балъков и президентът на клуба Тошо Кръстев летят за Португалия, където в столицата Лисабон подписват първия договор на бъдещата звезда на българския футбол с местния „Спортинг".

Макар и без Балъков след края на пролетния сезон „Етър" триумфира за първи път като шампион на България по футбол. На награждаването (9 юни 1991 г.) на националния стадион „Васил Левски" от Португалия специално е дошъл и Красимир Балъков, който заслужено получава златния медал за приноса му към спечелването на шампионската титла.

„Независимо от това къде съм бил и играл, „Етър" ще остане завинаги в сърцето ми. Това е клубът, който ме създаде като футболист, за което винаги ще му бъда благодарен!" Това заяви футболист № 1 на Велико Търново за ХХ век Красимир Балъков, след като беше помолен да припомни за вестник „Кореспондент" сагата около него през бурната 1990 г.