Животът на Мариана Пенчева наистина прилича на приказка, която тя пише сама вече седма година... В топлия й уютен дом във Велико Търново шетат 9 „джуджета“ - помагат на хора в нужда. Не са забравили „джуджетата“ на Мариана, че преди 7 години те също са се нуждаели от топъл дом и закрила... Колко любов трябва да къташ в сърцето ти, за да приютиш, възпитаваш и отглеждаш 9 свои ученици, разнокалибрени деца Божии, израсли в много тежки условия?... И то „от смесен произход“ - както предпочита да казва за тях дамата.
Необикновената си приказка Мариана започва да пише преди 11 години. Завършила е философия във Великотърновския университет, работи в издателство, но мечтае да стане учителка. Помни какво й е казала майка й, преди да си отиде - че нейната мисия е да бъде учител. През 2010-та, след като 2 години е търсила учителско място без успех, е назначена в основното училище „Васил Априлов“ в село Гостилица до Дряново.
Предупреждават я, че децата идват от много тежка среда, кой без родители, кой само с един, кой от многодетно семейство. Настанени са в седмичен пансион към училището. А Мариана си казва, че Съдбата не случайно я праща при такива деца и че това е нейното призвание. Тя се настанява в къщата на баба си в Гостилица, за да е по-близо до тях.
Решава, че щом ще работи с такива деца, трябва да им посвети цялото си време и след училище. Разкрива талантите на всяко дете и започва да ги развива, като организира различни извънкласни дейности. Въвежда и менторска програма за подкрепа на проблемни деца. В нея всеки учител е ментор на едно или две деца с проблемно поведение. С гордост споделя, че първото дете, на което е била ментор - Христо Иванов, днес вече е образователен медиатор в едно училище в Габрово.
Четири години младата учителка е всичко за своите ученици - и майка, и най-близък приятел. Става възпитател, а по-късно и заместник-директор на училището. През есента на 2014-та обаче училището е закрито и 65 деца остават на произвола на съдбата. Мариана с ужас си мисли какво ще се случи с тях, когато се върнат обратно в отровната среда. Съзнава, че не може да помогне на всички.
И тогава идва смелото решение: да вземе под крилото си 10 от своите ученици, талантливи деца, в чието развитие е вложила най-много усилия. Със съгласието на родителите им ги
настанява в собствения си апартамент
във Велико Търново, записва ги в различни училища. „Как избрах сред всичките си ученици точно тези десет? Това бяха деца, в които видях потенциал, но всъщност сърцето ми ги избра“, споделя младата учителка.
Когато поема изцяло грижите за тях, най-малките са на 7 години, а най-големите - на 14. По-големите веднага се захващат да превърнат апартамента в уютен дом за всички. И днес продължават да правят промени - боядисват, майсторят, внасят красота и естетика в общия им дом. В него има двуетажни легла и лично пространство за всяко дете, с бюро и гардероб. Ангажиментите по дома са разпределени между всички – чистене, готвене, пране, гладене. Има си график, който се спазва стриктно. Голямото „шарено“ семейство вече е от 9 деца, защото през 2015 г. едното от момиченцата прекъсва училище и напуска дома, за да се грижи за болната си от диабет сестра. Как се издържат 9 деца с една учителска заплата?...
„Цяло Търново й помага“
казват за нея съгражданите й и това не е пресилено. Десетки са хората, вдъхновени от благородната кауза на Мариана. Сами й се обаждат и й предлагат да дадат за децата кой каквото има или произвежда. „Как ги мотивирах? Казаха: „Това, което правиш, е страхотно и искаме и ние да се включим“, смее се дамата. Всичко в този дом - като се започне от обзавеждането, битовата техника, храната, дрехите, обувките, учебните пособия и се стигне до консумативите и режийните, е от спонсори. Някои помагат целогодишно с хранителни продукти и други необходими неща за бита, други се включват с еднократни суми.
Въпреки уникалността на социалния й експеримент, Мариана не е кандидатствала за финансиране по европрограми. „С хората, които ни помагат, сме като едно голямо семейство, а те са щастливи, че всички заедно можем да дадем по-добър шанс на тези талантливи деца. Прекрасно е да даваш добро и който веднъж е усетил тръпката, сам идва отново да помага, без да го подканяме“, казва дамата. За близо 7-те години, в които са заедно, децата на Мариана са пораснали. Вече са в тийнейджърска възраст. Най-малките са в VIII клас, а най-големите - първа година студенти. Учат се много добре, има и отличници, а Мариана се радва, че вижда у тях желание да четат и да се развиват. И най-вече - да учат нещата с разбиране, да изграждат собствена позиция и да не се боят да я отстояват. Трима от тях вече са студенти по туризъм във Великотърновския университет. За нейна радост едно от момчетата й тръгва по нейните стъпки - следва география и информационни технологии с педагогически профил и иска да стане учител. Напролет ще има и абитуриентка. Радва се, че са избрали хуманни професии.
Някои искат да станат лекари
други учители, трети готвачи. Самата тя показва с личния си пример, че човек трябва да учи и да се развива през целия си живот. Вече е с две магистратури по философия и право и преквалификация по психология. Защитила е докторантура по философия и започва втора - по методика на преподаването и педагогика. Желанието й е да помага на младите си колеги да бъдат по-добри учители.
Работи като педагогически съветник в ОУ „Пенчо Рачев Славейков“ в града. „Колегите ми се чудят като кажа, че за мен лоши деца няма, но аз наистина вярвам в това - вълнува се Мариана. - Винаги при конфликти между деца и учители заставам на страната на детето. Когато покажеш на едно дете, че му вярваш, че е добро, това действа много позитивно.“ В шареното Марианино семейство се живее интересно и забавно. Имат много богат културен календар и не пропускат участия в различни фестивали, коледни концерти и други събития в региона. Включват се в благотворителни акции, участват в състезания, конкурси. В свободното си време заедно творят - бижута, гривни, работа с глина, с хартия. Правят декори за театралните си постановки, играят народни танци, шият, занимават се с куилинг, карвинг, рисуват и всички са се научили вкусно да готвят.
В този разнолик оркестър Мариана е диригентът, който следи никой да не „свири“ фалшиво. Учи ги
да са искрени и честни
и преди всичко - добри и емпатични хора. „Не е достатъчно децата просто да оцеляват на едно най-базово ниво, а да имат едно всестранно развитие и възможности да видят света по начина, по който го виждам аз - многолик, шарен, интересен, вдъхновяващ, пълен с добри и интересни хора“, вълнува се тя. За уникалния си социален проект Мариана Пенчева е получила куп награди: „Майка на годината“, 2015, „Жена на годината“, 2016 в категория „Герои всеки ден“; „Достойните българи“, 2015 г., „Европейски гражданин на годината“, 2016 на ЕП, „Бяла лястовица“, за добър пример в обществото на „Господари на ефира“, 2016, „Жена на десетилетието“ 2019. Децата й също са получили много призове. Вече е станало традиция преди всяка Коледа „джуджетата“ на Мариана да подготвят подаръци за 150 бедни деца. За тази Коледа с продукти от дарители „джуджетата“ бяха подготвили и хранителни пакети за възрастни хора, които са в по-тежко здравословно състояние или живеят сами. Самите деца са вдъхновили своите спонсори да се включат в техните благотворителни каузи, като осигурят продукти за добротворчеството им.
Със „социалния си експеримент“, както го нарича, Мариана Пенчева разбива шаблонните представи за семейство. „Ние сме семейство от нов тип. Обичаме се много, помагаме си, подкрепяме се. Семейството не го свързва само кръвта, свързват го любовта, грижата, взаимопомощта.
Майка не може да работиш
това е призвание, то идва от сърцето ти“, споделя Мариана пред „Труд“. Тя разбива и представите на свои колеги, че генът си е ген. „Моите деца са ярък пример за това колко е важна средата“, казва Мариана. Всичките са със специално отношение към социалните проекти. Били са от другата страна на живота и са вдъхновени от Мариана - доброто, което са получили, да го предадат нататък. Някои от тях приемат за своя каузата за бездомните животни. Други искат да помагат на бедни бездомни хора. Трети планират да работят с деца от проблемни семейства, а едно дете иска да основе болница за деца от бедни семейства... Решили са, че един ден ще изградят и социална кухня, за да дават топла храна на хора, изпаднали в тежко положение. А общата мечта на семейството на Мариана е да създадат училище с пансион за деца без родители и от бедни семейства. Както училището в Гостилица, в което са били те, и откъдето Мариана ги е измъкнала от лапите на глада, мизерията и живота без перспектива.
