От убийството на Джордж Флойд през 2020 г. американската образователна система преразглежда учебната програма, за да отговори на изключително чувствителната и сложна тема за системния расизъм, която продължава дълбоко да поляризира обществото. Днес в основата на тази поляризация е така наречената Критична расова теория. Зародила се в края на 70-те г. и началото на 80-те г. на XX век като работна рамка за правен анализ, теорията е новият фронт в културните войни как американските ученици трябва да изучават историята и гражданските права. Според някои експерти по право Критичната расова теория е важна, защото потенциално дава възможност за по-реалистично разбиране на упражнявания от белите расизъм в САЩ, като това не е само в негативното отношение към други расови групи, но също и като правни и законодателни практики, чиито последствия в реалния свят водят до потискане на хората от другите раси и най-вече афроамериканците. „Темата за расовата дискриминация отдавна се третира“, коментира пред BG VOICE Живка Бубалова-Петрова, директор на най-голямото българско училище в САЩ - Малко българско училище (МБУ) в Чикаго. „Българските училища са създадени по американското законодателство и следва да

спазват основните принципи

които са въведени в американските училища, т.e. да няма расова дискриминация, да няма различия и някакви санкции по отношение на вероизповедание, раса и пол“, отбеляза тя. Живка Бубалова-Петрова обаче подчерта, че българските училища в САЩ няма да бъдат засегнати от опитите за внедряване на теорията в училищата като основа за изучаване на системния расизъм. Тя смята, че демократите в щата Илинойс може и да въведат промени, но учебната програма в българските училища няма да бъде засегната. „Няма да се учудя, ако се въведе Критичната расова теория в щата Илинойс, но това няма да касае нашите учебни програми, които са спуснати от българското Министерство на образованието и науката, така че в този смисъл ние няма да бъдем повлияни. При нас не е така злободневна тази тема. В българските училища не се отразява“, отбеляза Бубалова-Петрова. Миналата есен Чикаго включи част от теорията в стандартизираните тестове, което позволява да се сравняват различните училища как учениците разбират расовите отношения. Повечето учители в САЩ не използват термина „Критична расова теория“ пред учениците и не искат от тях да изучават трудовете на експертите, които използват тази рамка. Но някои уроци и усилия срещу расизма, включително обучаване на учителите и изискване уроците по история да включват и преживяванията на маргинализираните групи, отразяват основни теми на тази теория, особено в това, че расизмът в САЩ е системен. Живка Бубалова-Петрова потвърди, че

учителите са обучавани

 

как да подхождат по деликатната тема за расизма, но тази практика е включена отдавна. „Наистина непрекъснато се работи по този въпрос (какво да бъде отношението към афроамериканците в училищата – бел. ред.). Аз самата съм част от американската образователна система. Провеждат се такива обучения (на учителите срещу предразсъдъците - бел. ред). Но това не е във връзка с по-новите неща. Обикновено в тези обучения се споделят двете гледни точки на двете основни раси“, обясни директорът на МБУ.

Проект 1619 на вестник „Ню Йорк таймс“, свързан с ролята на робството в оформянето на американската нация, също е асоцииран с учебната програма. Това принуди най-малко пет републикански щата да прокарат законодателство за забрана на Критичната расова теория и свързаните с нея теми. Подобни мерки са прокарани и от други консервативни щати. Някои учители изразиха притеснението си, че подобно законодателство е изключително опасно и дори може да застраши работата им в момент, когато САЩ преосмислят основата на расовите отношения. Преди дни Ранди Уайнгартън, ръководител на Американската федерация на учителите, говори за така наречените „културни войни“, които заплашват учители и се опитват да ги спират да преподават историята каквато е. В този ескалиращ дебат се включиха и топ републиканци, които предупредиха, че Критичната расова теория не е по-различна от пропагандата на Китайската комунистическа партия. Тед Круз е категоричен, че федералното правителство не трябва да финансира или да участва в индоктринирането на Критичната расова теория, а според Кевин Маккарти тази теория е чист расизъм. По мнението на анализатори противниците на теорията все повече изглеждат

 като национално движение

 

и дори контрареволюция срещу културния марксизъм. Според Живка Бубалова-Петрова консервативната част на американското население смята, че дори има обратен вид дискриминация в държавата. Тя поясни, че е посещавала класове по този повод и много хора са наясно, че в САЩ има квоти при постъпване на работа и първите при равни начала са точно хората от афроамерикански произход. „Темата е двузначна“, категорична е Бубалова-Петрова. По думите й в САЩ някои хора не споделят това, че афроамериканците по някакъв начин са потискани и трябва да им се изплащат репарации, защото това е друг вид дискриминация.

Живка Бубалова-Петрова каза още, че някои учители в САЩ са на мнение, че дискриминацията изглежда е повече в обратната посока, защото много често кадърни специалисти са пренебрегвани заради това, че просто не са афроамериканци. Директорът на Малко българско училище (МБУ) счита, че въпросът за половата дискриминация е по-актуален, тъй като жените са по-пренебрегвани.

Критичната расова теория

Академичната рамка е създадена около идеята, че расизмът е системен и не е само демонстриран индивидуално от хора с предразсъдъци. Според теорията расовото неравенство е дълбоко внедрено в американската система и негативно засяга афроамериканците във всички сфери на живота. Основоположници на теорията като Дерик Бел, Ричард Делгадо, Кимбърли Креншоу и Мари Мацуда са категорични, че прокараните през 60-години закони за гражданските права и победите в съда действително не са успели да изкоренят расовата несправедливост. Въпреки това днес теоретиците имат разногласия дали САЩ могат да преодолеят расизма. Докато някои вярват, че расовата дискриминация ще съществува винаги, други са по-големи оптимисти. Критиците на тази интелектуална рамка оспорват, че теорията е разединяваща и дори расистка. Опонентите също алармират, че Критичната расова теория е марксистка работна рамка, според която нацията е вродено зло и белите трябва да се чувстват виновни заради цвета на кожата си. Те предупреждават, че учителите се опитват да „пренапишат историята“ и настояват да не се взема под внимание расата, когато преподават на учениците. Поддръжниците обаче контрират, че дискутирането на расата създава по-приобщаващи училища и помага на учениците да преодолеят пречките в системата, които ограничават постиженията им. През септември 2020 г. президентът Доналд Тръмп нареди на федералните агенции да прекратят всяко обучение, свързано с теорията. По-късно федерален съдия блокира директивата, а президентът Джо Байдън я отмени след встъпването си в длъжност. Сега движението срещу Критичната расова теория се съсредоточи върху класните стаи. Щати като Арканзас, Айдахо, Тенеси, Тексас и Оклахома приеха редица забрани, а републиканците в Сената остро разкритикуваха администрацията на Байдън за отпускането на федерални средства за програми за изучаване на историята, която „отразява разнообразието“. Наскоро направено проучване на Economist/YouGov показва, че повечето американци (58%) гледат негативно на Критичната расова теория. 38% казват, че теорията е нещо положително. 64% от респондентите заявяват, че са чували нещо за теорията. 68% от афроамериканците и 31% от белите са на мнение, че теорията носи нещо положително.