Всеки път, щом потърси научни документи за своята магистратура, Руа Ихсан се отчайва все повече. В големия иракски град Мосул джихадистите, прогонени с цената на опустошителна война, разрушиха библиотеки, книжарници и други средища на читатели. В града, известен от векове със своите интелектуалци и библиотеки с древни сборници, четенето на книги, несъответстващи на строгите възгледи на групировката "Ислямска държава”, бе забранено и дори наказвано по време на окупацията на Мосул от джихадистите от 2014 до 2017 г. Хиляди книги бяха публично изгорени или бяха унищожени в боевете. "Някои така и не бяха копирани в електронен формат и са загубени завинаги", оплаква се Руа, студентка по хранителни технологии. Близо две години след освобождаването на града студенти и учени "изпитват силни трудности в намирането на литература", добавя Абделмаджид Мохамед, 34-годишен докторант по история. "Човек трябва да търси в интернет или да опита с връзки" да си намери книги другаде, добавя той.
"Меката на изследователите"
И когато книгите не идват в Мосул, неговите жители отиват при книгите. За докторантурата си по гражданско инженерство 33-годишният Уасик Махмуд е ходил до Багдад, на 400 км на юг, и дори до Басра, намиращ се на 1000 км. Преди идването на джихадистите "всички тези научни трудове ги имаше в Мосул", казва той. По това време градът е наричан "Меката на изследователите и студентите" – като алюзия със свещения за исляма град. "Тук идваха от цял Ирак и от Арабския свят. Днес жителите на Мосул са принудени да ходят другаде, за да намерят научните трудове и документи", казва той с горчивина. Освен с Централната библиотека – публично учреждение, основано през 1921 г. – Мосул, град на търговци и аристократи, се гордееше със стотиците си библиотеки и книжарници. Библиотеки със светска и религиозна литература процъфтяваха във всички факултети и молитвени домове и бяха средище за интелектуалци. Този търговски кръстопът в Близкия изток пазеше грижливо хиляди редки и древни творби, в това число религиозна литература. Някои от тях бяха дарения от знатни семейства, други – местно производство (първата печатница в Ирак е била създадена в Мосул в края на XIX век), а трети – продукт на междукултурен обмен.
В този град в Ирак – някогашна Месопотамия, където писмеността е била измислена преди повече от 5000 години – имаше също карти на съзвездия и пясъчни часовници на по няколко века.
Хилядолетен ръкопис
Когато обаче ИД започна да унищожава методично наследството, местните жители можеха само да гледат безпомощно как джихадистите заливат книги с бензин и ги изпепеляват в пламъци. Според специалисти е възможно групировката да е отсяла предварително ценни творби и да ги е продала на черния пазар, за да финансира своите безчинства. За възстановяването на библиотечните фондове Джамал Ахмад, който е директор на Централната библиотека, залага на инициативи на мосулчани, много от които са по идея на млади доброволци. Библиотеката на вакъфа – публичната институция, която управлява мюсюлманското религиозно имущество – е загубила 10 000 от своите 58 000 книги, включително свои шедьоври. "Всички 4361 редки ръкописа бяха откраднати от ИД", казва 41-годишният главен библиотекар Шамел Лазем. Сред тях е екземпляр на "Ал Мухит ал Бурхани" – труд по ислямско право на близо едно хилядолетие.
90-95 процента от документалния фонд
За библиотеката на Мосулския университет, една от най-известните в Ирак, загубите възлизат на "90 до 95 на от документалния фонд", казва Омар Тауфик, началник на учреждението. "3000 книги бяха спасени и 4000 бяха съхранени в складови помещения, но са в много лошо състояние и не може да бъдат използвани." "Повече от един милион книги и научни документи бяха изгубени", откраднати или изгорени, обяснява Мохамед Абдала, доктор по селскостопански науки. Произведения на повече от 300 години изчезнаха, както и "екземпляр на Корана от IX век". Благодарение на световната академична солидарност и специални инициативи фондовете на библиотеките в Мосул започнаха малко по малко да бъдат възстановявани. След войната "организации, университети и хора в Ирак и чужбина дариха над 100 000 книги" на университетската библиотека, казва с удовлетворение Тауфик. Документалният фонд обаче все още далеч не е възстановил разнообразието си от миналото.
Понякога жителите на града донасят ценни произведения.
Абу Мохамед, 33-годишен зидар, е успял да спаси стотици книги по време на големия пожар в Централната библиотека през 2015 година. Той казва, че пренесъл със свой приятел повече от 750 книги в малки торбички. "Въпреки опасността успяхме да ги приберем в мазето на една стара къща." Днес той ги връща. И няколко рафта на Централната библиотека отново са запълнени.
