Слави Трифонов и един от сценаристите на шоуто му - Тошко Йорданов, се срещнаха в Лондон с около 150 български студенти.

Разговорът се проведе в Университетския лондонски колеж (UCL) и бе организирана от клуба на българите към висшето учебно заведение. Като повод за събитието му бе обявена „инициативата му за набиране на морални, образовани и способни кадри в политиката".

В крайна сметка диалогът беше за всичко друго, но не и за политическия проект на Трифонов, въпреки явното очакване на повечето присъстващи в залата да се говори именно за това.

„Нищо не мога да предложа на никого. Цялата работа с обещанията е позорна. Хора, които те определят по обещанията, ме карат да се чувствам изключително глупав като хомо сапиенс, защото някакви хора вярват на обещания, тъй като искат някой да ги лъже. Дошъл съм тук, за да се видя с тези младежи, защото са ме поканили, отговарям брутално откровено на въпросите, които ми се задават, и смятам, че така е най-почтено. Нямам амбиция да обещая нищо. Не се изживявам като политик, защото не съм и не знам какво означава тази дума", обясни Трифонов.

Той обаче сподели впечатления за политическия живот у нас:

„Това, което виждам в политическия живот в България, е, че целият морален и качествен капацитет се е изнесъл от държавата. Политиците представляват в момента изключително корумпирана, доста непрофесионално организирана и доста неморална категория хора."

Разочарованието на голяма част от публиката дойде от това, че той на практика избегна всеки един конкретен въпрос, който му бе зададен, и вместо това заговори съвсем общо.

Един от първите въпроси от публиката дойде от журналиста от OFFNews:

„Ако вашият политически проект участва на избори и спечели достатъчно гласове при сегашната политическа система, за да влезе в парламента, с коя партия/партии или личности бихте се коалирали? Защото според мен е много малко вероятно да спечелите достатъчно гласове, че да съставите собствено правителство сам."

Г-н Трифонов върна топката с въпроса дали аз ще участвам. Oтвърнах, че все още не съм решил. А неговият лаконичен отговор бе: „Когато решиш, ще ти отговоря."

Малко след това водещият обясни, че е събрал екип от български бизнесмени и университетски преподаватели в чужбина, с които да направят събеседване с хората, пратили автобиографиите си за участие в бъдещия му политически проект, който, оказа се, е повече от условен, както се разбра от собствените му думи:

„Сега аз не придобивам впечатление. Вие сте ме поканили, аз отговарям на въпроси, използвам и чувството си за хумор, за да можем да имаме интересен разговор, от който ефектът, ако е някакъв за вас, ще съм много щастлив. Но за мен... какво ще разбера аз? Аз това, което мога да ви кажа, е, че съм свободен човек и искам и вие да сте свободни.

Като видя какви българи се явяват, след това ще предприема следващия си ход. Не смятате ли, че е мое право да си изигравам ходовете един по един и да не обяснявам какъв ще ми е седмият ход? Обяснявам какъв ще е следващият ми ход, пък сега, че има хора, които са любопитни... Цял живот си спомням от последните години, че хората са любопитни към мене, все си викам, че един ден ще спре, но не спира."

Едно от момичетата в залата запита какъв е смисълът хората да си пращат CV-тата за участие в мажоритарни избори, които не съществуват. Какво би мотивирало хората в такъв случай да участват в проекта му. Отговорът на Трифонов бе в същия стил:

„Мотивацията си е твоя работа. Кой може да ти определи от какво се мотивираш и демотивираш?"

А Тошко Йорданов допълни:

„Ако ще трябва ние да ви даваме мотивация... Ние правим каквото можем, както го усещаме. В момента събираме по желание да дойдат хора с мотивация. Няма да мотивираме всеки един от вас. Това трябва да дойде от вас. Аз, като бях студент, си окупирахме университета."

След това продължи по темата за мотивацията, този път защо младите да се завърнат от чужбина:

„Кой ще ги накара младите хора да се върнат в България, ми мотивирайте се сами. Ако нямате вътрешно чувство за справедливост и желание нещо да промените, кой ще ви мотивира? Не може да гледате на Слави като на някакъв Христос, който ще поведе масите към новата вяра."

Широко засегната беше и темата за референдума на Трифонов, за който той отдели доста време да говори и обяснява как и защо е бил саботиран и че това го е подтикнало към следваща стъпка на действие. Отговорите му на зададените по темата въпроси обаче също не бяха съвсем конкретни. Един от най-подготвените въпроси от гост в публиката бе именно за едно от предложенията на референдума, за мажоритарното гласуване:

„През 2015 г. във Великобритания имаше избори, тогава най-голямата партия получи 36% от вота, а реално в парламента взе 52% представителство, 330 места от 650. За сравнение, по-малки партии като тази на Найджъл Фараж получи 14% от вота, но взе само 1 място от 650. Как според вас тази система е по-добра, при условие че по-малките партии няма да имат никаква представителност? Как това ще доведе до промяна, когато малките партии ще бъдат унищожени, а конкретно в България две партии ще бъдат бетонирани във властта?"

Трифонов обаче започна да говори за народопсихологията на южните и северните нации, за скучните северни народи и емоционалните южняци. И обясни, че в България се гледат латиноамерикански сериали, което ни поставяло по-скоро сред южните народи, защото подобни неща не се гледали на Север. Според него, въпреки че форматът „Мюзик айдъл" в Англия и Китай е един и същ, на двете места се получава много различен. След което пренесе същата логика и в политиката:

„Това не е като да съм гладен аз и да е гладен един англичанин. Това е система, която може би работи по един начин в Англия и по друг начин би работила в друга държава."

Когато момчето, задало въпроса, изтъкна, че не е съгласно и това е система, която работи по един и същи начин навсякъде, Слави отвърна: „Ти откъде знаеш?"

Въпреки подобен род отговори хората в залата не се отказаха да задават въпроси до края на срещата, когато една от жените в публиката запита Трифонов как вижда бъдещето, ако постигне своята цел. Отговорът на Трифонов завърши с:

„Ако искаш, обявил съм нещо подробно, ако ти харесва, ела да видим колко си интелигентна и какви качества имаш. Ако не, седи си мениджър тука и си живей живота. Той си е твой и ти имаш право да го изживееш, както си искаш. Ако ще ми направиш забележка, ела да се пробваме. Имаме предвид да направиш това, което правя аз."

Подобни на горните примери в рамките на 2 часа имаше много, а също така и неспирно изтъкване от страна на водещия колко са гадни българските политици, университети, новини, бизнес, живот... всичко. Нещо, което накара няколко присъстващи от публиката да изтъкнат, че отношението на Трифонов е доста негативно за човек, тръгнал да прави нов политически проект и да иска хората да се включат към него. 

След около два часа Трифонов предложи да прекратим разговора, защото имало опасност да се превърне в „извращение", и си замина за България. А доста от хората, дошли с въпроси, интерес и може би надежда към проекта на Слави, си тръгнаха без отговори, но също и без повече интерес и надежда.