Поради различни болки, които могат да бъдат мускулни, ставни, болки на гръбначния стълб, мигрени, синузит, травматични болки, като масова практика хората вземат различни болкоуспокояващи лекарства, често за продължителен период от време. Фармацевтичната индустрия предлага мощни болкоуспокояващи лекарства. Те са в състояние да блокират сигналите от нервните окончания до мозъка и по този начин да не се чувства болката. Фактът, че тези лекарства не действат на причините за болката, води до това, че пациентите трябва да ги вземат неопределено дълго време и често да увеличават дозата, защото организмът се адаптира към тях. По статистически данни консумацията на подобни лекове в САЩ се е увеличила с 90% за последните десет години. По данни на Американската медицинска асоциация за периода 1987-2004 г. хората с артритни и дегенеративни заболявания са се увеличили с около 19-24%. Отделно пациентите с чернодробна цироза, нуждаещи се от присаждане на нов черен дроб, са се увеличили в някои щати със 7-9 процента. При условия на все по-модерна медицинска техника и оборудване за ранно откриване на заболявания, на модерна фармация сериозните заболявания, които правят хората неработоспособни, се увеличават! Защо е този парадокс и каква е евентуалната зависимост между тези тенденции?
Нека първо обърнем внимание какво съдържат масово употребяваните болкоуспокояващи. В почти всички има acetaminophen - вещество, без което те не действат. Доскоро допустимата от Федералната агенция за лекарствата дневна доза бе 4000 милиграма дневно. Над нея има риск от увреждания на черния дроб. Безбройните инциденти през последните 6-7 години с тежки странични ефекти накараха органите на федералната агенция да направят по-сериозни анализи, да зачетат медицинската статистика. Като резултат преди около 1 година и 6 месеца дадоха експертно мнение, че досега възприетата дневна доза от 4 хиляди милиграма всъщност е доста висока, и съобщиха, че безопасната доза не трябва да надвишава 2000 милиграма. Също задължиха производителите на тези лекарства да описват точно съставките и да има предупреждение за сериозни странични ефекти. (Acetaminophen се ползва като съставка даже и на лекарства за простудни заболявания.) Учудващо е защо трябваше да минат над десет години, откакто се публикуват конкретни изследвания за такива странични ефекти, за да се стигне до това заключение. Вероятно основната причина за това е съпротива от лобистките групи на фармацевтичните компании, които продължават да си докарват печалби за милиарди долари. (Само компанията Johnson & Johnson годишно реализира над 400 милиона долара от продажба на Tylenol.)
Така че, отсега нататък всички, които вземат от този род лекарства, като например Tylenol, Ibuprofen, Thera-flu, трябва да внимават с дозите и да не смятат, че са застраховани от различни рискове. Също да не забравят, че едновременната употреба на алкохол, даже и в малки количества, с тези лекарства увеличава рисковете и при ниски дози. Друго съществено съображение е, че някои противоалергични лекарства също съдържат ацетоминофени и това води до съответните рискове. И най-важното е да не се забравя, че тези painkillers не лекуват причините за болките от различно естество, а само блокират усещането за болката. Трябва да се открие първопричината, а не да се губи ценно време, докато процесът се хронифицира и се стигне до усложнения.
Съществуват различни натурални вещества или такива на основата на билки, които са безвредни и в доста случаи могат да заменят синтетичните болкоуспокояващи лекарства. Например за ставни и мускулни болки успешно се изполват кремове с билката арника, също glucosamine и hondroitin помагат при хронични оплаквания. Другото предимство е, че много от тези натурални вещества лекуват и причините за болките като възпаления на различни органи, кръвни и лимфни спазми . Винаги трябва да се въздейства на причините, а не на последствията.
