На 15 май българският алпинист Атанас Скатов изкачи изключително тежкия Канчендзьонга – третия по височина връх в света. Той е един от най-успешните покорители на най-високите върхове на планетата, но името му обикновено се свързва повече с факта, че го е направил като веган. За няколко години обаче – от 2013 до 2018-а, е постигнал уникални резултати: 16 експедиции, 13 успешно изкачени върха, като 7 от тях са 8-хилядници. Стaвa пъpвият вeгaн в cвeтa и пъpвият бългapин, изкaчил Ceдeмтe кoнтинeнтaлни пъpвeнци нa плaнeтaтa - Sеvеn Summits; пъpвият бългapин, изкaчил вpъx Eвepecт (8848 м) пo ceвepния и пo южния мapшpут (2014 и 2017 г.); пъpвият бългapин, изкaчил нaй-бъpзo двa въpxa нaд 8000 м (Eвepecт и Лxoтцe, мaй 2017 г. зa 5 дни и 12 чaca); c нaй-бъpзa eкcпeдиция в cвeтa нa вpъx Maкaлу (8481 м зa 94 чaca), пише в. „Труд“. Скатов е и пъpвият бългapин,

изкачил 2 oceмxилядникa зa 23 дни

- Aнaпуpнa и Maкaлу, и достига до 7900 м на Джаулахири през мaй 2016 г., като Дxaулaгиpи и Maкaлу aтaкувa в aлпийcки cтил в paмкитe нa ceдмицa. Той е и пъpвият бългapин, учacтвaл в 4 eкcпeдиции нa въpxoвe нaд 8000 м зa 90 дни – Aнaпуpнa, Дxaулaгиpи, Maкaлу и Гaшepбpум 2 пpeз 2016 г. Първият българин е, който е учacтвaл в 16 eкcпeдиции зa 5,5 гoдини, кaтo 8 oт тяx ca нa въpxoвe нaд 8000 м. Но като най-ценно свое постижение определя факта, че е пъpвият вeгaн в cвeтa, изкaчил вpъx нaд 8000 м coлoвo и бeз упoтpeбa нa изкуcтвeн киcлopoд вpъx Чo Oю в Хималаите, (8201 м, нa 13 май 2018 г.). [su_slider source="media: 50220,50221,50222,50223,50224,50225,50226,50227" limit="40" link="attachment" target="blank" width="1600" height="1600" title="no" pages="no" autoplay="0"] На 10 октомври той представи „Гашербрум“ – третата си книга от поредицата „Над 8000 метра“ и четвъртата от поредицата „Дневниците на един веган“ (изд. „Кибеа“). Своите впечатления той трансформира в 150 вдъхновяващи мотивационни лекции, в които надъхва хората чрез личния си пример да не се отказват да преследват мечтите си. И след всички тези постижения Скатов дори не се назовава алпинист, не членува в нито едно такова сдружение, преди да тръгне да покорява върхове, не е спортувал, дори не е ходил на курсове по алпинизъм. Сред другите наши алпинисти той е като вълк единак, но това не го притеснява. Как един доктор на науките по растителна защита постига всичко това? „Като малък мечтаех да стана капитан на кораб“, връща се в детството си роденият в Сливен на 11 март 1978 г. Наско. Когато идва време да кандидатства във Военноморското училище във Варна, се замисля как той, свободолюбивият тийнейджър, ще трябва да учи 5 години при строг казармен режим, а после да работи каквото му кажат още 8 години. Баща му е агроном, доктор на науките по растителна защита, и Наско от малък му помага в бизнеса. Като ученик в V–VII клас често стига до финалите на състезания по растениевъдство по линия на ТНТМ, а като студент по растителна защита в Пловдивския аграрен университет постъпва със знания на петокурсник. През 2005 г. защитава докторантура в престижния Хумболтов университет в Берлин, връща се в България и започва работа в Института за защита на растенията в Костинброд. Мечтата му още като следва е

да се занимава с наука

но вижда, че в института „времето е спряло“ и че наука вече няма. Връща се в Германия, работи в институт по специалността, а след това е приет за асистент в Лесотехническия университет в София през 2008 г. След един семестър и работа, за която винаги е мечтал – да преподава, е принуден да напусне, защото съпругата му, тогава бременна, не желае да се премести в София. А семейството е по-важно. „Можех да се върна и в Германия, там заплатата ми беше 4000 евро месечно, но си казах, че и 50 хиляди да ми даваха, след като съпругата ми не искаше да дойде при мен с детето, за какво са ми тия пари“, споделя Наско. Пълната промяна в живота му започва през 2011 г., когато след тежък развод решава да прави нещо ново. Тогава е на 33 години, вече не е длъжен да се съобразява с никого. До този момент изобщо не е ходил в планината, нито е спортувал, без да има връзка с алпинисти. Избира прехода по маршрута Ком–Емине за 16 дни. След това прекарва 20 дни в Тибет в търсене на духовно равновесие. Там посещава базовия лагер на Еверест и си казва, че един ден ще изкачи този връх. И оттогава повече от 7 години прави само това. „Отстрани всичко може да изглежда розово, но аз от 2011 г. не ходя на работа. Излязъл съм по собствено желание от зоната си на комфорт и оцелявам не само в планината, но и тук. Търся си спонсори, издържам се с издаване на книги, за което съм благодарен на издателство „Кибеа“, провеждам мотивационни лекции, но не е лесно“, признава доктор Скатов. Мотивацията му да

 изкачва 8-хилядници само с растителна храна

 

не е просто самоцел, заради славата, а почива на дълбоки негови убеждения като специалист по растителна защита. Населението на нашата планета се увеличава непрекъснато, вече сме 8 милиарда, и заедно с това се отглеждат все повече животни. В момента 60% от аграрните площи са засети с растения за изхранване на животните. И макар населението да се увеличава, земеделските площи няма накъде да се разширяват. От отделения от животните метан се разрушава озоновият слой, а екскрементите им се просмукват в почвата и я замърсяват. „Колкото повече хора се откажат от консумация на месо и животински продукти, толкова по-добре за планетата. Аз съм против животните да бъдат измъчвани, но и не смятам, че трябва да има свръхпроизводство на животински продукти“, казва Скатов. Той решава да засили посланието си, като докаже, че дори при изкачването на 8-хилядници е възможно да оцелееш само с растителна храна. „Реших лично да проверя дали мога да се натоварвам, да спортувам, да живея с режим на хранене, изключващ всички животински храни“, казва веганът. По време на експедициите си набавя протеини, ценни минерали и витамини от спагети, ориз, картофи, боб, ядки. Какво изпитва човек, когато е на голяма надморска височина, където стъпва не върху сняг, а върху лед и въздухът е разреден? Наско разказва за два случая, когато е

бил на косъм от смъртта

 

При изкачването на връх Анапурна през 2016 г. той заедно с още няколко съмишленици увисва на една заледена отвесна стена. Всички се държат само на едно въже и на една цев, забита дълбоко в леда, защото един от шерпите се е омотал и не може да мръдне. И ако тази цев се извади от леда, всички падат и загиват. Но успяват да се измъкнат. През миналата година, когато Наско е абсолютно сам на връх Чo Oю, 8201 м, пада гъста мъгла с 5 м видимост. Той е на едно дълго и равно като тепсия плато. Има GPS следач само за проследяването му, като изкачването му се следи на живо от страницата му, но самият той няма навигация, с която да уточни местоположението си. Има опасност, ако мъглата още се сгъсти, да не може да се върне. Но той тръгва по следите от котките на обувките и успява да стигне на нужното място. Твърди, че никога не е изпитвал страх, а по-скоро се е задействало чувството му за съхранение. Дали един доктор на науките се справя по-успешно в екстремални условия? „А ти как мислиш? – отговаря с въпрос Наско. – Да защитиш един докторат на чужд език в чужда държава означава, че си много трудолюбив и дисциплиниран. Там, освен че 3 години съм правил научни опити и експерименти, 8 месеца след това по 12 часа минимум на ден съм писал докторантурата си на компютъра. Този тренинг сега ми помага във всичко, с което се занимавам – дали ще качвам планини, или ще работя някъде, с каквото и да се занимавам, аз съм всеотдаен, добре организиран и дисциплиниран.

 Колкото повече опасности има

 

толкова съм по-съсредоточен и внимателно оглеждам и преценявам всичко.“ „Много е важно, когато решиш да правиш нещо, да си наясно защо искаш да го направиш – обяснява Наско. – Аз изкачвам тези върхове, първо, защото все още проверявам може ли е един веган да издържи в екстремални условия и дали този начин на хранене е подходящ за голяма част от популацията на нашата планета. Второ, доказвам, че човек, който никога не е бил спортист, не е карал курсове за алпинист, може да го постигне... Защо да съм свръхчовек? Просто имам ясна цел, ясна мотивация и визия.“ И никога не се е страхувал от бялата смърт? „Не че ми е лесно там, трудно ми е! Изключително ми е трудно! – Наско все пак открехва завесата, въпреки че през цялото време твърди, че не се е страхува. – Замръзвали са ми и ръцете и краката. Почти всеки път при атака на връх тръгваме предния ден вечерта. Цяла нощ вървим, по 12-13, някой път и по 16 часа в едната посока до върха и още 10-12 часа до последен лагер. Не в сняг, а в лед. Цяла нощ аз не чувствам ни ръце, ни крака и в началото си казвам: „Е, този път посиняха и почерняха и сигурно ще ми ги режат...“ Обаче като ме напече слънцето на другия ден, след половин час всичко е ОК.“ Провел е 150 лекции из цялата страна на тема как се сбъдва мечта. Те преминават в академичен дух – добре подредени, онагледени и на достъпен език. „Преди няколко дни се качвахме с едни хора на връх Ботев и единият човек на 63 години каза: „Аз бях на твоя лекция във Варна и като слушах, се почувствах на 30 години и че мога абсолютно всичко да постигна в живота си. Толкова мотивираща лекция не бях чувал в живота си.“ Ето това истински ме радва. За мен най-големият успех не е изкачването на поредния 8-хилядник, а когато чрез моите лекции и книги вдъхновя и мотивирам хората да повярват в собствените си възможности и да знаят, че невъзможни неща няма! Да придобият куража да изкачват своите си върхове, независимо с какво се занимават“, вълнува се Атанас Скатов.