След като дойде топлото време, за някои вече и отпускът, когато ходим на море или планина, нашите вени се разширяват. Може да ни отекат краката, но ако се движим активно, независимо от жегата, или ходим на митинг, където се скача, няма да имаме проблем. Изобщо движението във всяка една посока е полезно, но не и назад. Венозната кръв се движи от мускулната помпа на крайниците и ако ние не се движим, краката ни отичат и при определени обстоятелства може да се стигне до образуване на венозна тромбоза, което е опасно за организма.

Венозната недостатъчност често пъти се свързва единствено с разширените вени, а това не е правилно, тъй като венозната система се състои от повърхностни и дълбоки вени. Дълбоките вени са по-важни. Те дренират 80% от кръвта, а повърхностните само 20%, т.е. когато имаме патологичен процес в дълбоките вени, нещата протичат далеч по-тежко, отколкото когато имаме такъв в повърхностните вени. Дълбоките венозни тромбози са патологичните процеси в дълбоките вени, а в повърхностните това са варикозата и тромбофлебитът. При дълбоките вени в острата фаза може да настъпи венозна тромбоза с развитие на белодробна емболия, а в късната фаза, ако това се преживее, настъпват хронична венозна болест и развитие на язви.

Повърхностните вени също могат да развият тромбофлебит и ако той не се лекува правилно, може да причини белодробна емболия, но това е значително по-рядко. Повърхностните вени в прав стоеж се виждат отчетливо, но дълбоката венозна тромбоза не се вижда. Тя се изявява като по-масивен оток на крайника, съпроводен с болка. Има вродени аномалии сред хората и те могат да причинят разширени вени или дълбоки венозни тромбози. Разбира се, ако ние работим повече прави, вероятността да развием разширени вени е много по-висока, отколкото при хора, които не работят по този начин.

Трябва да се знае, че няма друга превенция на вените освен движението. Но ако имате сериозни наследствени проблеми, т.е. склонност към разширени вени или склонност към съсирване на кръвта, трябва да се провежда медикаментозна профилактика или лечение. Лечението на хроничната венозна болест или на острите състояния като повърхностен и дълбок тромбофлебит е доста сложно и многопланово.

Ако говорим за варикозната болест, лечението се извършва по няколко начина - задължително се използват медикаменти, като паралелно с това трябва да се извършва еластико-компресивна терапия с ластични чорапи, за да се компресират повърхностните вени. А ако вените са прекалено големи, те трябва да се лекуват до тяхното ликвидиране. В миналото разширените вени се лекуваха с хирургия, като вената се отстраняваше изцяло. Сега може да се вкара лазерно устройство, което да изгори вената отвътре, тя да се слепи и така да се ликвидира. Ако пък вените са по-малки, се прави инжекция със склерозиращо вещество, съдържащо алкохол, което слепва вената.

Най-често лечението е комплексно - може да се извърши склерозиране или лазерна аблация, или хирургично лечение, но това трябва да се съпровожда с медикаментозно лечение, намаляващо отока и възпалителната реакция на вената. Що се касае до лечението на дълбоката венозна тромбоза, там се предпочита терапия с лекарства от типа на хепарина, който разтваря тромбите. А когато вече сме предпазили пациента от белодробна емболия и сме успели да спрем съсирващия процес във вените, се извършва лечение с ластични чорапи и с антиедемен препарат.

Когато говорим за проблеми с вените, хубаво е да се ползват оригинални медикаменти, а не хранителни добавки, при които липсва външен контрол на състава. Венозните заболявания са изключително чести. Близо 70-80% от нас страдат от разширени вени, а няколко процента страдат от дълбоки вени, т.е. венозната патология е социалнозначимо заболяване и в такъв смисъл е важно да има специалисти ангиолози и съдови хирурзи, които да се занимават с профилактиката, диагностиката и лечението на заболяването. Самите пациенти трябва да са информирани за клиниката на заболяването - отоците на крайниците, да кажем, са един много сериозен сигнал, зачервяването и възпалението на вената също.

Във всички тези случаи хората трябва да се обърнат към специалист, защото белодробната емболия е едно от най-смъртоносните заболявания, а то се причинява от недиагностициран и нелекуван тромбофлебит.

Когато са на плажа, хората с такива проблеми трябва да плуват. Могат и да се пекат на слънце, но да не прекаляват. По принцип обезводняването е по-опасно за вените, отколкото разширението им от слънцето. Кръвта се концентрира и се развива склонност към съсирване, а като се запуши една вена или артерия, е ясно какво ще се случи - белодробна емболия или инфаркт. Важно е, когато се има оплаквания, пациентът да потърси квалифицирана помощ.

С ултразвук може да се изследва цялата венозна система и да се каже има ли венозна тромбоза, разширени вени, как работят клапите, как функционира венозната система. Когато е налице тази комплексна оценка, лекарят може да проведе правилно лечение. Но без тази диагностика си оставаме на ниво XIX век.

Проф. Д-р Лъчезар Гроздински