Абдел Насер, „Ал уафд“ (Египет)
„Какво става в Сирия?" е най-често задаваният въпрос, който обикновените хора отправят, гледайки международните информационни бюлетини. Объркването е пълно. Първо е направен опит за преврат в Турция, вследствие на което Ердоган и Путин организират срещи на четири очи. Турция се извинява на Русия за сваления самолет и обявява операция „Щит Ефрат", в който турската войска възнамерява да влезе в Сирия под предлог „спиране на настъплението на „Ислямска държава". Две седмици по-късно, след дълги и изтощителни преговори, за изненада на мнозина двата световни мастодонта САЩ и Русия обявяват съглашение за Сирия, което трябва да влезе в сила точно на 12 септември, тоест в началото на мюсюлманския празник Ид ал-Адха (Курбан байрам). В това съглашение целта на двете страни бе да се спрат кръвопролитията, да се определят кои точно са „умерени" бунтовници, да се унищожи „Ислямска държава" и вероятно да си разпределят териториите. Всички се надяваха тази новина да не е началото на поредните провалени преговори, но уви, седмица след това светът е на прага на трета световна война. САЩ удари сирийската армия, конвой на ООН е също вдигнат във въздуха, а бунтовници и лоялисти не са спрели да се сражават във всички точки на Сирия.
Въпреки огромния хаос, който цари не само в реалния свят, а най-вече в медийното пространство, не е трудно да се разбере какво точно се случва в Сирия. Всичко, което ни трябва, е една карта на страната с отбелязано моментното разпределение на силите и съвсем малко познания. Ако прекараме две мислени тръби през сирийска територия, нещата съвсем ще се изяснят. Защото всичко е заради ресурси, както се досещате вече. Трябва не само да гледаме в картата, но и да вземем предвид интересите на всички участници в конфликта.
Целта на кюрдите е простичка и ясна: обединение на двата кюрдски анклава в Северна Сирия, или Фронт 1, както е показано на картата, и създаване на самостоятелна кюрдска държава. Кюрдите се възползваха по най-добрия начин от хаоса в Ирак и Сирия. В желанието да спечелят съюзник или по-скоро да не спечелят враг всички страни на конфликта правеха компромиси с кюрдите. САЩ финансираха ОНС (Отряд за народна самоотбрана), руснаците подкрепяха КРП (Кюрдската работническа партия), а християнските отряди на Суторо бяха техни съюзници. Кюрдите обаче започнаха да правят етнически чистки спрямо християни и араби, осъзнавайки, че по друг начин никога няма да спечелят тези територии и въпреки че са малцинство, завладяха почти цяла Северна Сирия. По този начин обаче настроиха всички срещу себе си, след като гонеха некюрдското население от градовете. Трябва да се посочи, че Северна Сирия е богата на газ и е твърде вероятно големите сили да са обещали на кюрдите независимост в замяна на контрол на находищата.
Турция, от друга страна, осъзна, че ако остави така нещата, на практика те ще бъдат заобиколени почти изцяло от естествения им неприятел Кюрдистан, защото в Северен Ирак също се разпореждат кюрди. Нещо недопустимо за турската политика, тъй като голяма част от пазарите им са на Изток, най-вече в страните от Залива, а сухоземните им пътища са блокирани. В действителност стартираната от Ердоган операция „Щит Ефрат" не е насочена към ИДИЛ (само допреди няколко месеца той подкрепяше радикални ислямистки групи), а е срещу кюрдите. Турският президент иска да настани контролирани от него бунтовнически единици между двата кюрдски анклава, които да преградят пътя на кюрдските сили. По този начин той си осигурява и сериозно влияние сред сирийските бунтовници в евентуална бъдеща отцепническа държава. Ердоган даде ясно да се разбере, че няма да прави компромиси с кюрдския въпрос, макар и да е съдружник в Саудитско-американския газов проект. Именно заради това той размаха пръст на САЩ и демонстративно се сближи с Путин, което предизвика ответна реакция и панически американците призоваха кюрдите да се изтеглят на изток от Ефрат. Това принуди Вашингтон да се намеси по-сериозно в конфликта.
Сирийските държавни медии наричат операция „Щит Ефрат" с друго име - операция „Преобличане", тъй като според техни наблюдатели в момента тече поредното конвертиране на джихадисти в „умерени" войници. Мнението им тук съвпада с това на кюрдите, които също смятат, че Ердоган преоблича бойци от „Ислямска държава" и изведнъж те се превръщат в такива от Свободната армия. Повече от явно е, че САЩ и Турция не финансират ССА (Сирийската свободна армия), за да се борят срещу въображаемия противник ИДИЛ, а прегрупират и въоръжават ислямистки групировки срещу Сирийската армия на Асад.
Само поглед върху картата е достатъчен да се види големият проблем между САЩ и Русия. САЩ искаше да смени правителството на Асад с марионетно, с което да започне изграждането на газопровод от Саудитска Арабия и Катар към Европа, с което да спре влиянието на руснаците. Руските планове са различни, те включват Иран, Ирак и Сирия в друг поток. Тогава изневиделица се появиха „Ислямска държава" и „Ал кайда", които завладяха точно тези територии, през които САЩ искат да прекарат тръбите. Шест поредни години американците въоръжаваха „умерени бойци", като „незнайно как" оръжията попадаха в ислямисти и радикали. Американците целенасочено насъскваха сунитите срещу шиитите, за да провалят руската спогодба с Иран, Ирак и Сирия. Изисква се елементарен интелект, за да се види какво представлява „Ислямска държава", а именно - уахабитско-салафитска военна групировка, проекция на саудитската култура. Уахабизмът възниква не къде да е, а в Саудитска Арабия, а пясъчното кралство харчи милиарди, за да го разпространява и да го ползва като политически инструмент. Няма откъде другаде да се пръкне такава фашизоидна и деструктивна идеология.
Когато на 9 септември Русия и САЩ обявиха публично, че са се споразумели за Сирия, много хора си задаваха въпроса как по-точно са си разпределили териториите и ресурсите. САЩ постепенно започна да „облагородява" концентрираните в областта Идлиб джихадисти, като „Джабхат ал нусра" обяви, че се отделя от „Ал кайда" и си промени името на „Джабхат фатх ал шам". Смениха също така знамената си от черни на бели, а техни лидери започнаха да дават интервюта в CNN. Журналисти на същия канал, като например всеизвестната Клариса Уърд, стартираха удивително лицемерни и безумни пиар кампании, с които искаха да представят джихадистките групи „Ал нусра", „Джеиш ал ислам" и „Ахрар ал шам" като умерени борци за свобода. „Преобличането" не спря дотук. Пак в Идлиб, в този бастион на бунтовниците, които се погрижиха да разчистят всички малцинства и светски маси, бе основана и армия - т.нар. Нова армия на Идлиб, в която бивши джихадистки групи се „облагородиха", като се обединиха с 13-и батальон на Свободната армия. Оттук може да направим следното заключение. Сирия ще бъде разделена на няколко части, като САЩ ще получат тези територии, в които властва саудитската проекция „Ислямска държава", която също ще бъде „облагородена" скоро, както и Идлиб и част от провинция Алепо, като по този начин ще прекарат така лелеяните тръби.
Всичко обаче се сгромоляса с удара, който САЩ нанесе на сирийската армия в Дер Езор и в който загинаха между 60 и 100 войници, а и бе унищожена голяма част от военната техника. Това не бе грешка, а съвсем явно послание. След като сирийската армия освободи Палмира, тя се насочи към Дер Езор. Планът бе да се свържат двата града, а с това дефакто се затваря пътят на американските тръби към Турция и се завзема голяма част от слабонаселената източна част на Сирия (Фронт 2 от картата). Американците веднага реагираха и нанесоха зловещия удар, който със сигурност е бил добре и дълго планиран. Няма как бомбардировки, продължили повече от час, да са случайни. И няма как да е случайна последвалата масова атака на бойците от „Ислямска държава", които веднага завземат няколкото важни в стратегически аспект хълма. Въпреки неискрените извинения и обяснения на американската коалиция всекиму е ясно, че ударът в Дер Езор е да се попречи на сирийската армия да обедини тези две точки и да остави града в ръцете на „Ислямска държава".
Не по-малко важен е и районът в северната част на провинция Хама (Фронт 3 от картата). Именно от там бойците на „Ал нусра" (или вече с новото име „Фатх ал шам") се опитват да нахлуят и да стигнат чак до ливанската граница през град Хомс, с което да отцепят лоялисткия бастион около Латакия и Тартус, а и по този начин спират пътя на планираните руски тръби. Битките около този район са сред най-ожесточените. Неслучайно американските служби се опитват да представят бойците от провинция Идлиб като „умерени", макар и те самите да знаят, че самият град Идлиб е официалната столица на „Ал нусра". Странно е лицемерието и наглостта, с които говорителите от Вашингтон се изправят пред медиите. Ожалват бунтовническия Източен Алепо, в който живеят около 250 хиляди души, но дума не споменават за Западен Алепо, в който живеят между 1.6 и 1.8 милиона души. Сипят обвинения за престъпленията на демонизирания Асад, но си затварят очите пред голите факти, а те са, че над 65% от населението живее в районите, контролирани от правителството, и се местят, когато опозиционерски и джихадистки групи нахлуят, а едва 15% живеят в териториите на т.нар. бунтовници. Мълчат и за техните престъпления и за факта, че нито едно от малцинствата (с изключение на туркмените) не ги подкрепя, както и за религиозните и етническите чистки. Не се споменава и за екзекуциите на деца и жени, както и за табелите в Идлиб, в които задължават жените да носят никаби и хиджаби. Крият се и ужасните истории, които сирийците разказват за терора на ССА, „Джейш ал ислам" и подобните терористични организации.
Това е историята на един неразрешим конфликт. История, която всеки я представя както намери за добре. История за алчност, за контрол, които, изглежда, имат много по-голяма стойност от човешкия живот и от мира. Всеки може да гледа и избира по-правилната за него позиция. Многолика светска Сирия е в пъти по-добра, отколкото джихадистко псевдодемократичните аспирации на преоблечени салафити.
