Историята на един от най-престижните американски университети, този в Сиракюз, датира още от 1870 г. Градът се намира в щата Ню Йорк, административен център е на окръг Онондага. Наречен е на италианския град Сиракуза. Всъщност училището винаги е било по-напред от историческото време. За какво става дума!? Този университет е първият в САЩ, който предлага бакалавърска степен по изящни изкуства. Отваря врати и за жени още през 1870 г. Освен това тук се преподава и музика, при това образователният сегмент има наистина стародавни традиции. Оказва се, че в това начинание има и българска следа! Георги Иванов от София е син на емигранта Стойо Крушкин. Той посещава САЩ през далечната 1971 г. В своите пътни бележки Георги споделя: „…На 9 септември 1971 г., около 16,30 ч., потеглихме за град Сиракюз. Около 19 ч. пристигнахме. Отидохме в семейството на Васил Търпев. В този град е живял баща ми (Стойо Иванов Крушкин – бел. на автора) до 1940 г., когато
се преместили в Калифорния
и още: „…На 11 септември 1971 г. минахме покрай университета (в Сиракюз – бел. на автора) – червена тухлена сграда. Тук татко е преподавал на студенти да свирят на фагот…“. Ето как един българин от така наречената „стара емиграция“ в САЩ оставя името си не само като музикант, а преди това и като гвардейски музикант в София, а също и като капелмайстор на може би първия български емигрантски оркестър в САЩ „Bulgarian Balkan Band“, както и като преподавател. Това за нас е повод за гордост, че българин е преподавал фагот в този университет. Това е поредното доказателство, че нашенците, които са пътували към Новия свят, са отивали там не само за да припечелят пари, но и за да развиват своята култура и мироглед, но и
да предават знанията си
уменията си и таланта си, както е в случая, на други хора.
Базовият Сиракуза е исторически град, намиращ се в югоизточната част на остров Сицилия. Градът е разположен на обширна варовикова крайбрежна тераса и има население от 125 хил. души. Известен е с богатата си древногръцка история, култура, амфитеатри, архитектура, както и като родното място на Архимед. Навремето римският философ Цицерон го нарича „най-великия и най-красив от всички гръцки градове". ЮНЕСКО включва историческия център на Сиракуза в Списъка на световното културно наследство.
Сиракуза е основана през VIII в. пр. Хр. от древните гърци на един остров край бреговете на Сицилия. В началото градът се ограничава до размерите на укрепения остров Ортигия, но след това старинното селище става център на разлелия се нашироко на сушата съвременен град. По това време Сиракуза е съюзник на Спарта и Коринт, превръщайки се в най-важния град на Магна Греция (частта от Южна Италия, колонизирана от древните гърци). По-късно обаче градът попада в сянката на Палермо, който се превръща в столица на Кралство Сицилия. През 1693 г. Сиракуза е пострадал от земетресение, което напълно преобразява неговия облик. Впоследствие градът до голяма степен е построен отново в сицилиански бароков стил. При император Констанс II Сиракуза служи като столица на Византийската империя.
Американският Сиракюз
е функционирал като основен кръстопът през последните два века, първо между канала Ери и неговите разклонителни канали, а след това и на железопътната мрежа. Днес Сиракюз е на кръстовището на междущатски магистрали 81 и 90. Неговото летище е най-голямото в региона.
В началото на летописа
Първоначалното селище на Сиракюз е конгломерат от няколко малки градове и села и не е признато за пощенска служба от правителството на Съединените щати. Джон Уилкинсън кандидатства за пощенска служба на това име през 1820 г., но му е отказано, тъй като същото име вече се използва в окръг Саратога, Ню Йорк. След като е прочел поетическо описание на Сиракуза в Сицилия, Уилкинсън вижда прилики с езерото и солените извори в тази област, в които „сол и сладка вода се смесват заедно“. На 4 февруари 1820 г. Уилкинсън предлага името „Сиракуза“.
