снимки БТА
За повече от 20 години българският турист се раздели с картата за почивка от социалистическите предприятия, която осигуряваше смяна от 14 дни, както и с безплатните детски лагери. За сметка на това обаче научихме какво е офроуд, яхтинг, сърфинг, дайвинг, параглайдинг, сноуборд и екотуризъм. И не само научихме, а и активно започнахме да ги практикуваме по време на почивката си. Загубите ни обаче биха станали още по-осезаеми, ако се върнем към началото на миналия век, когато българинът се отдава на световната мода на курортолечението и посещава морските бани във Варна и Бургас за по три-шест месеца. На фона на тези туристически загуби и печалби непокътнат остава само образът на възрастната жена, която в едната си ръка държи парче велпапе с надпис "Давам квартири", а с другата дърпа чантите на курортистите. Тези квартири са запазили обзавеждането си, чаршафите, леглата, миризмата - хладна, наслоена миризма на дълго неизползвана стая.
Всъщност системата за почивки с карти се е запазила за служителите на МС (правителството - бел.ред.), МВР, Министерството на отбраната и правосъдното министерство. За останалите българи обаче средната почивка вече трае 3,8 дни. Българинът попада в диапазона на туристите, които могат да си почиват от нула лева с нощувка на плажа до тези, които си заграждат плажната ивица.
Трансформациите
Преди да стигне до този си образ, българският турист преминава през няколко трансформации. Пробудилият се в капитализма българин в годините на прехода беше турист, чиито пътувания в чужбина бяха с еднопосочен билет. Над 900,000 души напуснаха страната, като за част от тях предлогът беше "туризъм". Курортите продължаваха да бъдат предимно за чужденци. Тогава започна и избледняването на понятието "почивка на курорт". Голямата приватизация на хотелската база, която започна през 1998 г., и последвалото до 2008 г. гигантско презастрояване по морските и планинските туристически комплекси доведе до утрояване на съществуващата към 1989 г. леглова база. В този период се обособиха и двата типа български туристи. Първите - богатите. Те започнаха да изкупуват евтино имоти и вили, строяха резиденции и приватизираха хотели, строяха за техните приятели и членове на семейството си. Другата част бяха българи, за които останаха частните квартири, предимно по Южното Черноморие, и чистите плажове без инвестиционна намеса.
В периода 1998 - 2008 г. стана и широкото навлизане на българи в морските и планинските комплекси, които преди това се посещаваха предимно от чуждестранни туристи. Разви се системата за купуване на апартаменти и къщи за почивка - "втори дом". В този период тенденцията масово българинът да почива със семейството си седем дни от регламент започна да става изключение и се подмени с по-кратки, но по-чести почивки.
След влизането на страната ни в ЕС българинът припозна като свои любими места за лятна почивка Турция, Гърция и други европейски дестинации и започна да отправя клетви и закани към бетонираните морски курорти, че кракът му няма да стъпи там. Постепенно у нас се обособиха курорти - остров за семеен туризъм, като например Албена, запазила изцяло природата и инфраструктурата от създаването й, Приморско, Китен и Поморие и такива за развлечения на млади и богати хора, които на вечер пръскат без проблем от 200 до 2000 лв. След 2001 г. станахме и екотуристи с развитието на екопътеките у нас, развиха се екстремните спортове и училищата по предизвикателства и започнахме да разбираме какво е съвременен културен туризъм.
Профилите на туристите в България
С цялата условност на профилирането на туристите може да се каже, че скандинавските туристи са доста по-разкрепостени в поведението си и в контактите си. Английските туристи са по-въздържани и неконтактни за разлика от шумните ирландци, които предпочитат да са в заведенията, да наблюдават спортни състезания и да се веселят и да пият бира групово. Французите са насочени към културния туризъм. Те избягват шумните комплекси и не разбират този начин на губене на време - като излежаване на плажа или край басейна, без човек да разширява културата си и да обогатява знанията си. Френските туристи са най-пътуващите във вътрешността на страната ни, за да се запознаят с нашите културни забележителности. Испанците, италианците и португалците са склонни към поклоннически пътувания.
Многолики са туристите от Русия. Извън сезона и в самото му начало у нас идват главно собственици на имоти в България, техни близки, роднини и приятели. Като цяло това са по-възрастни хора. В началото на юни пристигат новите руснаци, които видимо са заможни. Демонстрират самочувствие, маркови дрехи и аксесоари. Те пристигат със семействата си. В някои случаи съпругите им и децата остават за около три месеца, а бащата се връща към бизнеса си в Русия. В края на сезона идва масовият руски турист. Тогава пристигат и същият тип туристи от Полша, Чехия, Унгария, които отиват на Южното Черноморие. Това са така наречените нискобюджетни туристи, които си купуват продукти от супермаркета, носят си плажни чадъри и гледат да спестят от всички удоволствия извън ол инклузива. Туристите от арабския свят понякога идват на почивка в България с няколкото си жени и многото си деца. Част от тези туристи практикуват техните си обичаи при почивката си.
Българинът
Българинът като турист обхваща всички профили. Той е от тези туристи, които умеят да нощуват за нула лева и минават през дупка в оградата на къмпинга, веднага се социализират с групите около палатките, пеят, пият и похапват заедно с къмпингарите и "минават тънко" почивката. Любознателните откриват невероятните чудеса в Източните Родопи, Странджа-Сакар, Рупите и загадките на хилядолетната история по земите ни.
Младите българи намират смисъл в екстремните спортове, екологичната кулинария на къщите за гости във вътрешността на страната, главно в планините и многобройните фестивали за съвременни изкуства на открито. Българинът е и от онези, които смятат, че трябва да си заградят плажната ивица и да бдят никой да не пристъпва през територията им. Той обича понякога да демонстрира високия си стандарт с пръстени с брилянти дори и под чадъра на плажа.
Румен Драганов*
*Авторът е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Текстът бе публикуван в БТА
