Зашеметяващата контраофанзива на Украйна
в Харков показа основната слабост на руската армия. На другия край на Кубан Азербайджан разкри дипломатическите последици от тази слабост Азербайджан прекара голяма част от лятото в проучване на волята на Русия да защити съюзника си по договор - Армения. Миналата седмица азербайджанците и всички, които ги наблюдаваха, получиха недвусмислен отговор. Неуспехът на Русия да спази договорното си задължение да защити Армения е сигнал за началото на нова ера в региона, в която по-малки съперници като Азербайджан могат да диктуват условия с увереност, немислима само преди година.
Прочети още
специализирана в данни и анализи за това как държавите манипулират мрежата.
Насилието в Южен Кавказ отдавна проследява способността на Кремъл да въвежда ред в региона. Докато крахът на съветската власт в Прибалтика през 90-те години на ХХ в. беше белязан от неуспеха да се потушат народните протести, в Кавказ той беше белязан от неуспеха да се потушат погромите.
Ескалиращите етнически репресии прераснаха в пълномащабна война между тогавашните азербайджански и арменски съветски социалистически републики, която продължи и след обявяването на независимостта, оставяйки поне 30 000 жертви и довеждайки до замразен конфликт за населената с арменци област Нагорни Карабах, която е част от Азербайджан. Макар че граничните конфликти избухваха на всеки няколко години, статутът на региона остана относително стабилен до 2020 г., когато новоизбраният министър-председател на Армения Никол Пашинян обяви плановете си да премести столицата на
Нагорни Карабахв Шуша, смятана някога за люлка на азербайджанската култура, но почти изцяло населена с арменци.
В отговор азербайджанската армия нахлу и завзе по-голямата част от отцепилата се република, включително Шуша. Военните действия, подкрепени от Турция, продължиха два месеца.
Русия влезе в ролята на посредник за прекратяването на огъня
и разположи 2000 войници в Лачинския коридор - планински проход, свързващ същинска Армения с Нагорни Карабах, за да гарантира мира. Двете страни започнаха да се приближават към окончателно мирно споразумение, като от края на войната до 2021 г. бяха подписани три споразумения. С нахлуването на Русия в Украйна Минската група на ОССЕ - многостранната организация, натоварена с постигането на споразумение, се разпадна, въпреки че мирните преговори с посредничеството както на Европейската комисия, така и на Русия, продължиха с пълна сила. През май двете страни се споразумяха по принцип за план от пет точки и за по-нататъшни преговори. Ключова сред нерешените точки беше изграждането на нов път, който да замени Лачинския коридор.
Но през изминалите месеци военната мощ на Русия се оказа химера в Украйна, а Азербайджан ставаше все по-смел в исканията си. На 3 август той обяви плановете си да завърши своята част от новия път, а на 25 август обяви планираното превземане на Лачин. Руското външно министерство осъди този ход като "неприемлив". Азербайджан просто пренебрегна това и завзе коридора на следващия ден, а когато обхватът на руския отговор беше
"да призове страните да проявят сдържаност и да спазват режима на прекратяване на огъня",
Азербайджан продължи с плановете си да завземе целия коридор. Пренатоварена в Украйна, Русия се съгласи, като посъветва етническите арменци в региона да избягат и се съгласи да прехвърли войските си в новия коридор на Азербайджан, само три седмици след като обяви подобна промяна за неприемлива. Арменският премиер Пашинян осъди "съюзниците, [които] не винаги са съюзници на вас, а на тези, които се съюзяват срещу вас". Въпреки това преговорите продължиха. Пашинян се срещна отново с азербайджанския президент Илхам Алиев на 31 август на среща с посредничеството на Шарл Мишел, председател на Европейския съвет. Срещата доведе до по-нататъшни разговори за траен мир, но до малък напредък по същество. Две седмици по-късно Азербайджан, позовавайки се на неуточнени арменски провокации, пое контрола над височините, които се издигат над самата Армения, и предприе действия за допълнително откъсване на Лачин от Армения и Нагорни Карабах. В този момент Пашинян реши да задейства член 4 от доминирания от Русия Договор за колективна сигурност (ДОКС), който задължава останалите членове на договора да се притекат на помощ на Армения.
Кремъл отхвърли искането.
В момента на публикуването на тази статия временното прекратяване на огъня изглежда се запазва, като има само няколко промени по границата. Но малките териториални промени не бива да скриват посланието на краткия конфликт: Защитата на ОДКБ има малко значение.
След разпадането на Съветския съюз заплахата от руска агресия или агресия от страна на руски пълномощници служи за потискане на независимите интереси на бившите колониални владения на Русия. Зле обмисленото нахлуване на Путин в Украйна показа, че сега, а и в обозримо бъдеще, тя е хартиен тигър. Онези, които са се
доверявали на Русия за сигурността си или са се въздържали от агресия поради страх
от руски репресии, се замислят. Киргизстан и Таджикистан - двама предполагаеми съюзници на ОДКБ, вече влязоха в най-сериозните си гранични сблъсъци от едно поколение насам. Казахстан проявява все по-голяма независимост и на 17 септември беше посетен от Си Дзинпин, който заяви, че Китай "категорично ще се противопостави на намесата на каквито и да било сили във вътрешните работи на вашата страна". Въпреки че повишената готовност на бившите поданици на Русия да отстояват своята независимост трябва да бъде приветствана, не трябва да се подценяват непредвидените последици от увеличаването на безредиците. Както показва Нагорни Карабах, вълните от неволното разкриване на собствената слабост на Русия едва сега започват.
