Трайно мирно споразумение между Украйна и Русия изглежда много далечно. Но опити за прекратяване на огъня почти сигурно ще има при управлението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Какви са шансовете за това през 2025 г. и какво би означавало за Украйна?
Опитът на Русия да подчини Украйна с бърза офанзива се провали още в първите седмици на войната, която Москва започна през февруари 2022 г. В двете години след това преобладаваше едно широко разпространено мнение – краят на войната не се вижда.
Това се промени през последните месеци по различни причини - от ситуацията на бойното поле и промените в общественото мнение до избирането за президент на САЩ на Доналд Тръмп, който се завръща в Белия дом на 20 януари. Той неведнъж е казвал, че ще сложи край на войната в рамките на един или два дни.
Но ако краят означава трайно мирно споразумение, войната вероятно няма да приключи през 2025 г., казват много анализатори. Едната причина е, че руският президент Владимир Путин не иска такова споразумение, освен ако то не даде на Москва степен на власт над Украйна, която е неприемлива за Киев и неговите съюзници.
Прочети още
Според експерти, с които разговаря Радио Свободна Европа (RFE/RL), Путин иска Русия да остане постоянна заплаха за Украйна и предизвикателство за Запада.
В същото време Украйна не иска мирно споразумение, ако това означава официално предаване на територия на Русия и отказ от възможността да ѝ се потърси сметка за престъпленията срещу страната и нейния народ.
„Мисля, че сме много, много далеч от края на войната“, казва Найджъл Гулд-Дейвис, старши научен сътрудник по въпросите за Русия и Евразия в Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.
Това, което вероятно ще наблюдаваме, е някакво де факто, поне, ако не де юре прекратяване на огъня
Сам Грийн
Но натискът за прекратяване на огъня от страна на Тръмп е почти сигурен, а преговорите днес изглеждат по-вероятни. Последните дискусии, които се проведоха между представители на Русия и Украйна, бяха в първите месеци след началото на войната през 2022 г.
„Залозите в момента са, че [Тръмп] вероятно може да накара руснаците и украинците да говорят както с него, така и помежду си“, каза Олга Оликер, програмен директор за Европа и Централна Азия в Международната кризисна група.
„Това, което вероятно ще наблюдаваме, е някакво де факто, поне, ако не де юре прекратяване на огъня с някаква степен на преговори - скрити или явни - в хода на 2025 г.“, каза Сам Грийн, професор в Института за Русия към Кралския колеж в Лондон и директор по демократична устойчивост в Центъра за анализ на европейската политика.
Земя и сигурност
Съществуват много рискове, които биха могли да възникнат след прекратяване на огъня. Има риск Русия да го използва като възможност да прегрупира силите си и да атакува отново, освен ако има ефективни възпиращи мерки и защита за Украйна.
Съществуват и много пречки пред всяка възможна сделка. Някои от тях произтичат от непримирими позиции и на двете държави по ключови аспекти на войната.
Една от тях е територията. Споразумение за прекратяване на огъня изглежда по-вероятно сега отчасти поради признаците, че Украйна може да е готова за споразумение. Причината е, че страната е „уморена, изтощена и в застой“, каза Оликер.
Евентуално спиране на военните действия по нейни думи ще остави голяма част от земите, които сега са окупирани от руската армия, под фактически руски контрол временно и неофициално.
Но това може да се окаже недостатъчно за Путин. Той и други руски официални лица казаха, че признаването на четири области в континентална Украйна изцяло за руски - включително големи територии, които Украйна контролира - не подлежи на преговори.
Още по-голяма пречка е необходимостта от сериозни и ефективни гаранции за сигурността на Украйна.
Русия е твърдо против присъединяването на Украйна към НАТО. Едно от исканията, които Москва постави преди пълномащабната инвазия, беше Киев да гарантира, че никога няма да стане член на Алианса. Анализатори твърдят, че Кремъл най-вероятно няма да приеме и всяко споразумение, което може да се счита за практически еквивалент на членство в НАТО.
Ако западните поддръжници на Киев „се опитат да заобиколят това, да създадат нещо, което има съдържанието, но не и формата на гаранция, Путин ще покаже, че това няма да бъде приемливо за него“, казва Гулд-Дейвис.
Според експерта би било „много, много трудно да си представим как би изглеждала“ гаранция за сигурността на Украйна, която би удовлетворила и двете страни.
„Кремъл няма да иска да види западни войски в Украйна, по-специално войски на НАТО“, казва Грийн, защото “Русия ще иска да запази правото си на инициатива. Тя ще иска да бъде тази, която контролира нещата, когато става въпрос за ескалация; тя ще иска да може да държи всички останали, включително украинците на Запад, извън равновесие.“
„Въпросът е дали Киев и Западът ще успеят да принудят Москва да заеме позиция, в която да няма друг избор, освен да приеме този вид споразумение?“, каза той.
С напредването на Русия на бойното поле, с икономиката ѝ, която изглежда е далеч от колапс, и с несигурността относно бъдещето на западната подкрепа за Украйна, тази перспектива засега изглежда далечна.
„На този етап [Путин] вярва, че неговата теория за победата се доказва, че в дългосрочен план Русия е достатъчно голяма и силна, за да предизвика последствия и да понесе такива във войната срещу по-малкия противник – Украйна, да я смаже във военно отношение и да надвие Запада в политическо отношение“, каза Гулд-Дейвис.
„Нещото, което би могло да промени това и да накара Путин да погледне по друг начин на бъдещето, би било, ако администрацията на Тръмп окаже реален натиск, значителен и голям натиск върху Путин, като го заплаши с [още по-големи] разходи за продължаване на войната, което би накарало Путин да повярва, че собственият му режим може да бъде застрашен“, каза още експертът.
Тръмп намекна, че ще използва размера на помощта за Украйна като лост за влияние както върху Киев, така и върху Москва, но не каза почти нищо за това как се надява да сложи край на войната.
Докато чака началото на мандата на Тръмп, Путин изпраща двусмислени послания. Той представя Русия като конструктивна и готова за отстъпки, но в същото време поставя бариери пред всяко споразумение, което би могло да бъде приемливо за Киев и западните му съюзници.
Система, изградена около войната
Путин представя украинския президент Володимир Зеленски като нелегитимен лидер, с когото няма да подпише споразумение.
От друга страна, през декември той каза за пореден път, че така нареченото Истанбулско комюнике трябва да служи като основа за всякакви преговори. Става дума за рамковото споразумение, което беше представено малко преди преговорите между Москва и Киев да се провалят месеци след началото на пълномащабната инвазия.
"Това, което Путин казва, е, че условията на това споразумение, което предвиждаше една по същество кастрирана Украйна – не само със забрана да се присъедини към НАТО, но и демилитаризирана и по този начин много, много лесна мишена за Русия в бъдеще, трябва да бъдат в центъра на всяко бъдещо мирно споразумение“, казва анализаторът Марк Галеоти.
„Той се опитва да направи този процес колкото се може по-неудобен, като в същото време звучи така, сякаш е възможно най-гъвкав“, каза Галеоти в своя подкаст на 22 декември.
Грийн смята, че Русия може да е готова да обмисли прекратяване на огъня, но само ако Путин е сигурен, че Москва може да продължи да заплашва Украйна и да поддържа противопоставянето си със Запада, което той постави в центъра на своето управление.
„Руската икономика в момента функционира само благодарение на войната. Руската политическа система днес е изградена около войната. Тя оправдава и обяснява нивото на централизация, нивото на репресии, нивото на идеологически контрол, от които Кремъл много трудно, ако изобщо е в състояние, ще се откаже“, каза той.
„Дори ако Русия се насочи към прекратяване на огъня, мисля, че ще се стреми да поддържа нивото на конфронтация, което в момента има с Украйна, но и със Запада в по-широк смисъл.“
По отношение на пропагандата, казва Грийн, „Путин и Кремъл като цяло са си осигурили значителна свобода на действие в реториката. Те могат да определят победата, дори временната победа, частичната победа, по много различни начини“, каза той.
Какво следва, ако има споразумение
Оликер също така каза, че заявените от Русия позиции по отношение на територията и други въпроси, не означават непременно, че сделката ще бъде недостижима.
Има полза от започването на преговори. И след като веднъж сте ги започнали, хората може да са склонни да направят отстъпки
Олга Оликер
„Има полза от започването на преговори. И след като веднъж са започнали, страните може да са склонни да направят отстъпки, които не казват, че са готови да направят, когато влизат [в тези преговори]“, каза тя.
„Винаги влизаш с максималните си изисквания и би било глупаво да не го направиш.“
Възможно е през 2025 г. да не се стигне до споразумение. Анализаторите предупреждават, че ако се проведат преговори и се стигне до сделка, западните държави трябва да внимават да не се зарадват преждевременно и да не сметнат въпроса за приключен.
„Реакцията на Европа на всяко споразумение за прекратяване на огъня ще бъде от критично значение“, каза в писмени отговори за Радио Свободна Европа Рут Дейермонд, старши преподавател в катедрата по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон.
„Тъй като много страни се сблъскват с политически сътресения у дома (често подклаждани от Русия), те могат да се изкушат да приемат това като край на конфликта и възможност за възстановяване на отношенията с Русия. Това би било огромна грешка“, пише тя.
„Русия ще продължи да представлява най-сериозната и непосредствена конвенционална и неконвенционална заплаха за европейската сигурност.“
