Да се създаде Министерство за българите зад граница. Това лансираха двама от членовете на Комисия по политиките за българите извън страната по време на едно от заседанията си миналата седмица. „Бихме подкрепили подобна инициатива. Има необходимост от търсене на подход за ново законодателство в областта“, заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Деница Николова. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов припомни, че още в първото правителство на Бойко Борисов е имало министър без портфейл, който е бил ангажиран с този ресор.
36% от сънародниците ни познават Закона за българите извън страната
Готови са и резултатите от проучване за въздействието на Закона за българите в чужбина. В изследването са се включили 371 български граждани, живеещи извън Родината. 36%, или повече от всеки трети, е запознат с текстовете му, показват данните от Националния център за парламентарни изследвания. 45% пък следят активно всички обществени дискусии във връзка с нормативния акт.
Като основен извод е откроена липса на цялостен и утвърден финансов механизъм на политиките, насочени към сънародниците ни зад граница.
База данни за българите зад граница
„Няма правилник за прилагането на закона, въпреки че той е приет преди 22 г. Всяка една от институциите работи в рамките на своите правомощия, но рядко и трудно се координират помежду си“, каза Теодора Ангелова от Центъра. Тя подчерта, че е необходимо да бъде създадена база данни на българите, живеещи извън страната, защото в момента няма подобни данни.
Нов закон за сънародниците ни извън страната и мрежа от читалища
Основната теза на Националния център за парламентарни изследвания е, че съществуващият закон не работи и е добре да бъде създаден нов нормативен акт. „Може би ще трябва и Министерски съвет за българите извън страната да бъде съставен“, каза още Ангелова. Председателят на Комисията за българите извън страната Антоанета Цонева смята, че трябва да се направи обществено обсъждане на доклада по оценката на закона, в което да участват институциите, занимаващи се с българите в чужбина, както и представители на сънародниците ни зад граница. След това, според позициите на отделните партии, да се реши дали да се пише нов закон. „Към изискванията за оценка на въздействието на всеки законопроект да има и оценка как той би повлиял на българите извън страната. За целта е необходима промяна в правилника за дейността на Народното събрание“, предложи още Цонева. Според нея трябва да се направи и мрежа за българските читалища, както има такава за неделните училища. Докладът на Националния център е едно от най-мащабните и задълбочени изследвания за българите зад граница за 10 г. назад.
