сн. “Янтра днес”
Костите на цар Самуил да бъдат върнати в България, настоява проф. д-р Пламен Павлов от Великотърновския университет. Останките от славния български владетел са намерени през 1969 г. и до днес се съхраняват в сандък на лабораторията на Солунския музей. "На 6 октомври 2014 г. ще се навършат 1,000 години от смъртта на един от най-великите българи в българската, а и в европейската история. Дотогава ние трябва да се погрижим костите на Самуил да получат полагащото им се християнско уважение и в крайна сметка да бъде създадено място за поклонение пред този наш владетел", призова историкът.
Според проф. Павлов такава инициатива трябва да се осъществи под патронажа на президента, а в нея пряко трябва да участват министерствата на културата и на образованието на България и Гърция. "Разбира се, важна роля трябва да играят учените и медиите, като до момента съм получил подкрепата на фондациите "Българска памет" и "Тангра ТанНакРа" и на някои медии. Това начинание може да бъде съпътствано от съвместна българо-гръцка археологическа експедиция, изложби, научни конференции, дискусии и др. Защото нито Самуил, нито Василий II, останал в историята като Българоубиец, би следвало да са проблем за развитието на приятелските отношения между двете държави и народи.
Пренасянето на костите на цар Самуил в България би било важен жест на добросъседство от гръцка страна, съотвестващо на съвременната епоха, която все пак е много различна от миналите времена", обясни професорът, който вече десет години се бори за осъществяването на тази своя заветна идея.
Останките на владетеля са открити от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос по време на разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в малкото Преспанско езеро. В десния й наос открива четири богати погребения, три от които ограбени още в Средновековието. Въпреки отсъствието на надписи Муцопулос предполага, че това са гробовете на Самуил, племенника му и последен владетел на първото българско царство Иван Владислав, зет му Иван Владимир и сина му цар Гавраил Радомир. Направените антропологични изследвания на костите показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Една от антропологическите реконструкции на главата на владетеля е направена от проф. Йордан Йорданов, а нейно копие се намира в музея в Полски Тръмбеш. Гръцкият професор нееднократно е заявявал, че е готов да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.
Проф. Пламен Павлов предлага костите на владетеля да бъдат препогребани в храма "Света София" в София, тъй като според някои хипотези той е бил роден в този средновековен град. Идеята му беше подкрепена и от зам.-кмета на столицата д-р Тодор Чобанов.
Цар Самуил е управлявал България от 997 г. до 6 октомври 1014 г. Той е първият владетел от династията на Комитопулите. От около 971 г. ръководи съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 г. цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едни от най-трудните времена в българската история. В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване. Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.
Златина Димитрова
