Шоуто на Сидеров

Шоу под масата

Май 2010 година. Волен Сидеров седи в студиото на предаването „На 4 очи". Кожената му тужурка отдавна се е кротнала на домашната закачалка. Вместо нея председателят на парламентарната комисия за контрол на ДАНС е облякъл официален костюм. Подпомагайки речта си с нервни тикове, той се изказва по широк набор от проблеми, за да стигне и до обвинението, че представители на израелското посолство са подпомагали заниманията на известен наш „октопод" с износ на проститутки. На следващия ден има остра реакция от посолството на Израел. В нея се казва: „Лидерът на „Атака" е доказал достатъчно последователно своите расистки, антисемитски и антиизраелски нагласи, както и че не пропуска възможността „да открие факти" и „прикривани истини", които отговарят добре на неговите схващания, теории за конспирации и твърдения за участието на евреите или на Израел в големите злини по света. Жалко е, че прогресивна и цивилизована страна като България има за лидер на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров." Официална позиция на българската държава няма. Такава няма нито в деня след предаването, нито на следващия ден. Докато другаде подобна случка би предизвикала не само дипломатически скандал, Сидеров не е санкциониран, дори не е призован да докаже обвиненията си. По-важното: липсва и следа от обществено раздразнение, пък какво остава за възмущение.

В началото на февруари 2010 г. Сидеров вдига скандал в самолет на „Луфтханза". Германският специализиран сайт за полицейски новини ,,Полицайпресе" публикува официално съобщение, в което твърди, че по време на полет от София за Франкфрут „53-годишният видимо пиян пътник е буйствал и е отказал да изпълни нарежданията на персонала". Наближавайки града, капитанът на самолета съобщава на летищните власти, че вози неуправляем пътник. След кацането във Франкфурт към самолета са изпратени няколко полицейски патрула. От екипажа полицаите научават, че през цялото време на полета Сидеров не изпълнявал указанията, отказвал да закопчае предпазния си колан, не искал да седне на мястото си, дори нахлул в бордовата кухня.

Хвърлял храна по стюардесите

като ги наричал „нацисти" и „антисемити". „Ако този човек не разполагаше с дипломатически паспорт, той щеше да бъде временно арестуван", заявява говорител на полицейския президиум. Сидеров обаче отрича, пътьом споменава световната конспирация, но накрая тихомълком се извинява на „Луфтханза" и на франкфуртската полиция. В България, както винаги, скандалът отшумява...

Януари 2014 г. Пак имаме самолет, пак имаме буйстващ в самолета Волен Сидеров. По ирония на съдбата пак имаме и остра дипломатическа реакция благодарение на чистата случайност, че жертва на поредното издание на шоуто на Сидеров е културният аташе на Франция. „Посолството на Франция очаква извинения от този гражданин, чието осъдително поведение не е достойно за качеството му на депутат, нито дори на човек, който уважава самия себе си" (по първоначалната му реакция). „Посолството на Франция напомня, че дипломатическите и консулските служители са защитени от Виенската конвенция от 18 април 1961 година и че е задължение на българските власти да вземат всички необходими мерки, за да не бъде допуснато посегателство до личността, свободата и достойнството на тези служители" (останало и в редактирания вариант). С други думи, и французите съжалиха, че „прогресивна и цивилизована страна като България има за лидер на партия и член на парламента фигура като Волен Сидеров" (без обаче да му споменават името) и по подобие на израелците останаха в очакване какво ще предприемат българските власти...

Този път обаче реакция имаше. Всички се съгласиха, че лидерът на „Атака" вече се оля напълно. Направиха го и главният прокурор, който поиска депутатския му имунитет, и опозицията в лицето на ГЕРБ, която го призова да подаде оставка като председател на парламентарната етична комисия. За разлика от 2010 г., когато

безобразията на Сидеров

минаха и заминаха без каквато и да е законова или морална санкция, днес той е обект на презрение, подигравки и осъждане.

Волен Сидеров се самозабрави до степен на пълно опиянение от властта, парите и усещането за безнаказаност. Все по-често налита на бой, демонстративно препасан с пистолет. Държи се арогантно, сипе обиди. Предвожда шпицкоманди по софийските улици, напада телевизии, крещи истерично. Неприлично афишира живот в лукс, унизявайки и оскърбявайки тъкмо „унизените и оскърбените", които щеше да брани от мафията, колонизаторите, олигархията и световната конспирация. Билбордовете му са опасали цялата страна, стърчат покрай магистрали, висят по панелните блокове. Въобще Сидеров се натрапва агресивно и нахално, дори с риск да ни усъмни в собствената си емоционална и психическа стабилност...

Лидерът на „Атака" е такъв, какъвто беше и вчера, и онзиден, и по онзиден. През всичките осем години, в които присъства в парламента, той е все пред очите ни с изцепка след изцепка. Изпълненията му бяха насърчавани и поощрявани, в критични моменти получаваше здраво медийно рамо. Беше ухажван, а подкрепата му - високо оценявана.

Ето пример за тотално политическо лицемерие: едва сега депутатът от ГЕРБ Владислав Горанов се сети, че след злополучния полет до Варна лидерът на „Атака" се бил лишил от моралното право да е председател на етичната комисия. През 2010 г. обаче никой от ГЕРБ не обели и дума срещу моралното право на Сидеров да оглави комисията за контрол на ДАНС, въпреки че броени месеци по-рано същият буйстваше в самолета за Франкфурт. Обяснението е просто - преди 4 години „Атака" беше най-верният съюзник на ГЕРБ. После бившите управляващи решиха, че има много по-лесен начин да си осигуриш парламентарен комфорт чрез пазаруването на депутати, и Волен Сидеров изпадна в немилост. Националистите излязоха в "опозиция", която хем няма да събори правителството, хем ще консолидира собствения им електорат.

Нещо подобно се случва и в момента. Когато обстоятелствата отредиха настоящото парламентарно мнозинство да зависи от „Атака", на нейния лидер отново бе позволено да разтяга до скъсване границите на общественото търпение. До момента, в който се появиха двамата отцепници от ГЕРБ, които да гарантират кворума, а на хоризонта започнаха все по-ясно да се открояват нови популистки силуети, Сидеров си живееше безметежно, без страх, че скоро ще бъде избутан от сцената. Всъщност може да се поспори дали става дума за постепенното му изтласкване оттам или по-скоро за контролираното му извеждане в опозиция.

Кратка биографична справка

Първо беше седесар и главен редактор на в. „Демокрация", където пишеше, че „вече не може с пряка пропаганда, менторски и дидактично да се печелят читатели". Сетне бъдещият борец срещу мафията стана пресаташе на „Топенерджи" (тогава дружеството, създадено по идея на Андрей Луканов, беше в системата на „Мултигруп", а Илия Павлов още не бе написал фундаменталната си статия от 1995 г., в която призоваваше гущерът да си откъсне опашката). През 2001 г. се превърна в царист и се опита да оглави ямболската листа на НДСВ, но след като отпадна, се превърна в яростен критик на Симеон Сакскобургготски. Междувременно написа статии и книги за „световния еврейски заговор"и направи заявка за самостоятелна политическа кариера. Мина през вестниците ,,Сега", ,,Монитор", ,,Новинар"... Истинският му скок в политиката датира от есента на 2003 г., когато се снима на плакати, от които гледа мрачно под призива „Чистка!". Тогава Сидеров се пробва като кандидат за кмет на София от земеделската партия на Яне Янев. Янев пък след две години става коалиционен партньор на ОДС, после - съосновател на партия "Ред, законност и справедливост", след което противник, а накрая... съюзник на ГЕРБ. През април 2005 г. Сидеров бе поставен начело на „Атака" от собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов. Бе оформена едноименна коалиция с крайнолевия Патриотичен съюз „Защита" и още по-крайнолевия кръг „Нова зора". На парламентарните избори през юни същата година контролирано обра протестния вот и имитира плесница срещу „оядената политическа класа". Последва разрив със Симеонов, който вече горчиво съжаляваше, понеже се бил объркал със Сидеров, иначе негов кумец. Но пък кумецът помогна на „врага" ДПС, преял с власт по време на „царското" управление, да подкара под строй ромите и традиционния си електорат.  Още на следващата година мобилизира и колебаещите се гласоподаватели да се разходят до урните, за да попречат на „Фюрера" да стане президент. Така, случайно или не, улесни Георги Първанов да спечели втори мандат. Елементарна справка: през 2005 г. общо

297,000 българи вкараха „Атака" в парламента

докато година по-късно за Сидеров гласуваха двойно повече гласоподаватели...

През септември 2007 г. „Атака" откри предизборната си кампания за местните избори в зала 1 на НДК. 3200 елегантни мъже и жени кротко седяха на плюшените столове. С хубави костюми бяха и Волен Сидеров, и кандидатът на „Атака" за столичен кмет... „архонт" Слави Бинев. Когато бившият собственик на чалга кръчми демонстративно пукна на сцената огромен червен балон с лика на Бойко Борисов, олицетворяващ „БСП и „Б" отбора й ГЕРБ", всички изръкопляскаха. Това не попречи от лятото на 2009 г. „Атака" да се закълне във вярност на спечелилата изборите „десноцентристка" партия ГЕРБ. По-нататък нещата са по-пресни и всички ги помнят.

В крайна сметка „Атака" се оказа жизнеустойчив проект, а Сидеров продължава да е удобен тъкмо с истеричното си поведение. Да разполагаш с „опозиция", която с крясъците си отклонява вниманието от истинските проблеми на управлението, е манна небесна. А и самият Сидеров има спешна нужда от ролята, за да влезе отново в добра електорална кондиция. Все пак шест месеца му се налагаше да подкрепя правителство заедно с ДПС - обстоятелство, което вероятно е разколебало и най-самоотвержените му привърженици. Неслучайно панаирът в самолета за Варна беше организиран в навечерието на митинг срещу несъстоялото се преименуване на местности с „турски имена". Без този скандал, фокусиращ вниманието върху Сидеров, едва ли някой щеше да се впечатли от рециклирането на яростната анти-ДПС реторика. Пък какво остава да й се върже, ако „златният му пръст" беше продължил да натиска копчето, от което зависи оцеляването на мнозинството. Прочее Шоуто на Сидеров продължава.

Любослава Русева

Шоу на масата