Приемане в Шенгенското пространство и в еврозоната, както и отпадането на визите за български граждани за САЩ са три от въпросите, които останаха неразрешени и през 2023 г. Каква е вероятността от положително развитие през 2024 г.?
Шенген
САЩ са убедили Австрия да се откажат от ветото за приемането на България и Румъния в Шенген, съобщи австрийският вестник Der Standard.
Прочети още
Дискусиите с американски официални лица са били решаващи за промяната на позицията на Виена относно присъединяването на двете държави.
Неотдавнашните разговори между бившия посланик на САЩ в Австрия Роналд Лаудер и американския помощник държавен секретар, отговарящ за Европа, Джеймс О'Брайън с политиците в Австрия са се оказали решаващи за оттеглянето на ветото. Румъния е важен съюзник на САЩ в Източна Европа, отбелязва всекидневникът
Границата между България и Румъния по река Дунав ще продължи да бъде наблюдавана. Освен това двете държави трябва да се споразумеят да приемат сирийски и афганистански бежанци, които се намират в Австрия. Тази точка все още трябва да бъде договорена, пише Der Standard.
След решението на Австрия Нидерландия, която беше само против влизането на България в Шенген, но не и на Румъния, също може да се откаже от това противопоставяне, отбелязва в заключение вестникът.
Букурещ очаква решението на нидерландския парламент за България и тогава ще направи план за бъдещите си действия, каза премиерът на страната Марчел Чолаку.
„Ние се интересуваме от преговорите, които ще приключат с Нидерландия. Там имаше избори и предстои решение за България. Очакваме това решение, за да видим подхода на Румъния напред. Справедливо е спрямо съседна държава като България да се изчака. Ще говоря и с президента на Румъния, защото той представлява страната в Европейския съвет“, уточни министър-председателят.
Запитан за условията, които Австрия поставя по отношение на бежанците и за укрепването на границите, Чолаку обясни, че не е видял сирийци или афганистанци, които искат да живеят в Румъния.
„Предполагам, че не можем да ги принудим. Но нека да няма повече инциденти като този с кмета на Бая Маре г-н Керекеш, който успя да пресече границата с личната карта на свой братовчед, с десет години по-млад от него“, подчерта премиерът.
Европейската комисия определи като положително развитие предложението на Австрия за отпадане на граничните проверки при пътуване по въздух от България и Румъния.
Радваме се да видим, че нещата се движат в положителна посока, каза по този повод говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпрос.
Разговорите продължават. ЕК е готова да окаже необходимата подкрепа, добави той. За ЕК защитата на външните граници е основна задача и ще направим така, че да бъде осигурено необходимото финансиране, добави говорителят.
Той допълни, че европейската гранична служба „Фронтекс“ е готова да повиши подкрепата според нуждите. ЕК е на мнение, че България и Румъния са готови за пълно присъединяване към Шенген от 2011 г., посочи говорителят.
Предприехме няколко мисии в България и Румъния, за да проверим работата на място – две миналата година и една преди месец. Резултатът беше много ясен – работата по границите се извършва както трябва, обобщи говорителят.
Премиерът Николай Денков също определи като стъпка в положителната посока позицията на Австрия, че е готова за разхлабване на ветото срещу влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, но за въздушния трафик. Той обаче е категоричен, че България няма да приеме „специални условия“.
Министър-председателят коментира, че все още не знае какво точно има предвид министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер, който изрази позицията на страната си.
„Ако става дума за това да се спазват общоевропейските правила, при които част от хората, които са хванати в Австрия, но са регистрирани в България, трябва да се върнат тук, това и сега работи по този начин. Няма разлика. Разбира се, част от хората трябва да се върнат по техните страни на произход. Трябва да разберем по-добре какво точно се има предвид“, посочи премиерът за мигрантския поток и австрийската позиция.
Еврозоната
Целта за присъединяване на България към еврозоната в началото на 2025 г. е реалистична. Това споделиха в специални интервюта за БТА управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева и българският вицепремиер и министър на финансите Асен Василев по време на Годишната среща на Световната банка и МВФ.
Георгиева заяви: „Целта е реалистична, защото по нашите прогнози инфлацията върви надолу – от 13% миналата година през 8,7 тази година до 3% догодина. Решаващо за България през тази година е да покрие всички показатели. Това, което е много добре за страната е, че дефицитът е нисък, а дългът е много нисък. Остава ни да покрием показателя за инфлацията, да покрием всички законодателни изисквания, като това отваря вратата за България за влизане в еврозоната.“
Вицепремиерът Василев обясни, че законопроектът за еврото е готов, но за да влезе в Народното събрание за обсъждане, пък обясни, че се чака потвърждение за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2025 г.
Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната вече прие актуализираната стратегия за информация и публичност на присъединяването на страната. Новите текстове предвиждат в началото си кампанията да запознае гражданите с ползите и ефектите от членството в Еврозоната. Поставена е и цел за предприемане на мерки за противодействие на всяка дезинформация, която заблуждава и насажда необосновани притеснения у гражданите от тази ключово важна стъпка за повишаване стандарта на живот в България.
Първата фаза от стратегията ще е насочена към предоставяне на информация за ползите и възможностите за България от присъединяването към Еврозоната, по време на втората ще бъде предоставена най-вече практическа информация по приемането на единната европейска валута, а третата фаза се очаква да бъде много важна за утвърждаването на новата валута след официалното й приемане.
Визите
Отпадането на визите за САЩ засега остава въпросът с най-малки изгледи за успех през идната година. България все още е далеч от изискваните не повече от 3% на откази, които ще позволят включване в програмата „Виза уейвър“. За 1 година България е успяла да свали с цели 8% броя на отказаните визи за САЩ, от 18.4% на 10%, показват данните на Държавния департамент за миналата година. През юли посланикът на САЩ у нас Кенет Мертен се ангажира да работи за падане на визите, но като всички свои предшественици подчерта, че за да се случи това, България трябва да покрие критериите. Мертен уточни, че това не е политическо решение. През 2021 г. Хърватия, а преди нея и Полша изпълниха критериите за безвизово влизане в САЩ.
