Стартът на новия политически сезон и наближаването на изборите донесоха първите трусове в управляващата (не)коалиция, както я определиха самите управляващи. Обединяването на ГЕРБ-СДС и ДПС срещу ПП-ДБ пък става все по-видно. 

Премиерът Николай Денков изкара вече своите първи 4 месеца на поста и предстоят още пет преди първата ротация с Мария Габриел от ГЕРБ. Ще издържи ли обаче дотогава кабинетът?

Септември беше белязан от протести, спорове и противопоставяния и очевидни разделения.

Първи бяха земеделците. Те струпаха десетки единици техника на входа на София, след като Народното събрание отмени забраната за внос на украинско зърно, а на призивите им за разговори с властите, премиерът Николай Денков обяви, че не преговаря с „терористи“. Мнозина анализатори и политици обаче заподозряха, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и депутатът от ДПС Делян Пеевски стоят зад протестите. 

„Това е

пореден капан, заложен от Делян Пеевски и Бойко Борисов

Виждаме брилянтно изпълнен план, за съжаление, колегите от кабинета паднаха в него със страшна сила. От една страна, Борисов се подиграва, а от другата страна г-жа Десислава Танева казва „ние подкрепяме“. Тоест те подписват, но тя казва, че подкрепя протеста“, заяви бившият зам.-министър на земеделието Иван Христанов. 

„Дали лидерът на ГЕРБ не използва справедливите протести на зърнопроизводителите, за да сваля правителството“, запита и председателят на БСП Корнелия Нинова.

В крайна сметка протестиращите земеделски производители и представители на кабинета подписаха споразумение, което официално сложи край на протеста им. 

Заедно със земеделците, недоволство изразиха и миньорите, и заетите в сектор Енергетика. В продължение на дни те блокираха ключови участъци по автомагистрала „Тракия“ и други пътни артерии, а в понеделник поставиха и исканията си. Това се случи, след като през уикенда два пъти отказаха да се срещнат с управляващите – първо с енергийния министър Румен Радев, а след това и с премиера Николай Денков.


Началото на протестите беше предизвикано от решението на правителството да изпрати на Европейската комисия териториалните планове на страната, свързани с енергийния преход във въглищните региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил. В случай че те не бъдат одобрени, средства няма да бъдат получени. Така въглищната индустрия ще приключи, но без смислена алтернатива за работещите в нея, което би означавало и бавна гибел за трите области. Заради липсата на планове страната вече загуби 96 млн. евро през 2022 г. и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 млрд. лв., както и средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са свързани с постигането на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.

Въпреки съгласието за преговори по проблемите, за България решенията в тази насока са закъснели с повече от десетилетие и неминуемо ще са болезнени, коментира Deutsche Welle. 

Ако протестиращите в защита на въглищната индустрия искат да я запазят без промяна до 2038 г., останалата част от България трябва да каже дали е съгласна да плаща въглероден данък, за да ги има. Защото през 2025 г. субсидирането им чрез квоти емисии CO2 спира, което значи, че ще затворят постепенно и мините, и ТЕЦ-овете на въглища, тъй като произвежданият от тях ток ще стане твърде скъп. За да работи най-големият ТЕЦ – държавната „Марица Изток 2“ например, през 2022 г. са закупени квоти за над 1.7 млрд. лева. 

Управляващите предлагат на напусналите работа да бъдат изплатени минимум 20 и максимум 36 заплати от държавния бюджет, а част от хората да продължат да работят за преодоляване на екологичните последствия от откритите рудници в Маришкия басейн. 

Политическата сила, подкрепила протестите на зърнопроизводителите още преди да са започнали – и дейно участваща в недоволството на енергетиците, е „Възраждане“. Но ГЕРБ и ДПС и този път също, изглежда, са на страната на недоволните. Както и при кризата със зърнопроизводителите, те избраха позиция на медиатори и балансьори между власт и протестиращи,

но също и на критици на управляващите

с обвинения, че уреждат „свои“ бизнесмени в териториалните планове. 

Още не затихнали протестите, още една тема се превърна в ябълка на раздора между отделните коалиции в управляващата (не)коалиция – реформата на службите. „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) се отказа от идеята си да слива военното и цивилното разузнавания, но предложи орязване на правомощията на държавния глава по назначаването на шефовете на специалните служби. Тази промяна на модела също изглежда обречена, след като ГЕРБ и ДПС обявиха, че няма да я подкрепят.

Според предложенията на ПП-ДБ шефовете на ДАНС, цивилното разузнаване и Държавна агенция „Техническо разузнаване“ ще се назначават от парламента по предложение на премиера, а не с указ на държавния глава, както е в момента.

Когато за шеф на военното разузнаване се предлага цивилен, той ще се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

Когато за шеф на службата се предлага военен, назначението ще става с указ на президента по предложение на Министерския съвет.

Главният секретар на МВР и шефът на НСО също ще се назначават от Министерския съвет, а не с президентски указ. 

НСО, която е под шапката на президента, минава към Министерския съвет и ще се отчита на шест месеца пред ресорна комисия в парламента.


Съпредседателят на ПП Кирил Петков мотивира внасянето на законопроекта за реформите на службите с целта България да влезе в Шенген. По-рано в понеделник лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче защити шефовете на специалните служби, назначени от служебния премиер Стефан Янев и президента Румен Радев през 2021 година, и посъветва ПП-ДБ да не вкарва в парламента законите за промени в сектора преди да бъде съгласувано всичко с партията му.

Според Борисов целта на ПП-ДБ е да назначат депутат от ПП за шеф на ДАНС. Дни по-рано той, заедно с Делян Пеевски каза, че реформа в службите трябва да има, но „не и по време на война“.

Седмици преди изборите прави впечатление и медийната активност на небезизвестният депутат от ДПС. Последно той влезе в конфликт с финансовия министър Асен Василев във връзка с идеята за повишаването на ДДС за ресторантьорите и за инициативата „донос-бонус“.

Тези критики на Пеевски излизат много извън заявеното от самия него участие на ДПС във властта. Неведнъж той лично е изтъквал, че партията му участва само и единствено в парламентарния дебат и ще даде подкрепа за промените в Конституцията, но не участва пряко във властта.

„В последните дни буди недоумение фактът, че финансовият министър Асен Василев е конструктивен в разговорите, водени в Народното събрание и по телефона, но напускайки сградата на Парламента, сякаш освободен от отговорност към дадената дума и джентълменското споразумение, изразява обратно становище пред медиите“, написа обаче в противовес с казаното преди Пеевски.  

Конкретният повод е договореното, според него, запазване на 9% ДДС за ресторантьорския бизнес, както и отпадането на предложената от него мярка, известна като „донос-бонус“.

„За съжаление, часове по-късно министър Василев избра трибуната на Министерски съвет, за да се отметне от постигнатите договорки, а в ефира на бТВ в неделя отново настоя за своето решение да върне 20% ДДС за бранша“, пише още Пеевски. „Стабилността на държавата, балансът между властите и добрият диалог между политиците са ключът към постигането на важните национални задачи, които стоят пред нас, на които хората очакват и разчитат“, допълва той.

И не на последно място трябва да се напомни

оттеглянето на ГЕРБ

от решението за подкрепа на вписаната в проекта за промени на Конституцията замяна на Трети март с 24 май като национален празник. „Не че не сме за 24 май, а не трябва да се бият празниците. И 3 март, и 24 май, и Съединението са изключително светли празници, за да стават място за спор, раздор или политика“, мотивира смяната на позицията партийният лидер Бойко Борисов.

От ПП-ДБ, по чието настояване в Конституцията залегна промяната на националния празник, също са давали сигнали, че биха я оттеглили, ако не събира достатъчно подкрепа. Социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“ през август показа, че 69.3% от българите смятат, че Трети март трябва да остане национален празник и едва 9.6% са за 24 май.

Но вместо да обсъди промяната с останалите от т.нар. „конституционно мнозинство“ – ПП-ДБ и ДПС, ГЕРБ първи обявиха завоя. Така печелят шанс да калкулират на местните избори гласове от „меките русофили“ и изобщо избиратели, подвластни на национал-патриотични настроения, които ГЕРБ са привличали преди евроатлантизмът й да бие на очи, коментира постъпката им журналистът Емилия Милчева.

„Преди избори се „приспиват“ инициативи, които биха могли да поляризират силно обществото, така че да отнемат възможни гласове – затова и Паметникът на Съветската армия, наричан още Монумент на окупационната Червена армия (МОЧА) в София бе единствено опакован в скеле, опасан с ограда, а преместването му замразено“, допълва тя.