СУНАЙ РЕМЗИ
Казвам се Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. от Балканска фондация „Делта“ спечелих първа награда за най-перспективна млада личност, а през 2005-та - първа награда от същата фондация за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно, предсрочно, с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Тези познания споделям, разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино... Помните ли ужасното убийство на Виктория от Русе? Помните ли убиеца й Северин? Аз лежах с него в една килия. На 6 октомври 2018 г. между 10 и 11 часа зверски беше убита русенската журналистка Виктория Маринова. Зловещото престъпление потресе не само цяла България, но получи и отзвук в Европа. За съжаление много български сайтове и наши политици избързаха да изразят тези, че в България е
извършено поръчково убийство
на разследващ журналист. Даже бяха набелязани за платени килъри трима румънски граждани, които бяха задържани, разпитани и после освободени от русенския арест. Тръгнаха много спекулации, но в крайна сметка през 2019 г. русенецът Северин Красимиров беше осъден на 30 години лишаване от свобода от Окръжен съд - Русе. Присъдата влезе в сила, защото не беше обжалвана от нито една от горните инстанции и страните. Съмнения по този случай останаха у много хора. Обвинението обаче беше категорично, че Северин е единственият виновник за случилото се. Няма поръчка, няма отмъщение, няма случайности, няма съучастници. Бившият съпруг на Виктория - Свилен Максимов - също беше обвинен от обществото, но скоро стана ясно, че той няма нищо общо със случая. Убиецът на Виктория Маринова се казва Северин Красимиров. Откъде знам ли? Знам, защото аз бях човекът, който собственоръчно написа молбата от негово име до Окръжен съд - Русе. Това споделих във в. „България днес“. В съдебно заседание делото се гледа по глава 27 от НПК, или съкратено съдебно производство. Описах, че той се признава за виновен по така повдигнатото обвинение; признава обвинителния акт за достоверен; не посочва други обстоятелства и факти по делото. Не ангажира нови писмени и гласни доказателства. Изразява съжаление и разкаяние от деянието, което е извършил. Всичко това направих, изпълнявайки служебните си задължения
като кмет на затвора
или председател на Съвета на затворническия колектив и лидер на проекта „Затворническа лига – България“. В един етап от изтърпяването на присъдата си, от 4 юни 2019 г. до 10 юни 2020 г., бях легло до легло в една килия със Северин. След това бях преместен в затворническото общежитие.
Северин пристигна в затвора „Белене“ през зимните месеци на 2019 г. Преди това беше в следствения арест в Русе и в психиатричната клиника към затвора в Ловеч. Когато той дойде, времето беше хубаво, нищо, че беше зима. Момчетата от III РЦ група (рецидивисти) играеха футбол на стадиона на затвора, а в приемното отделение, където той щеше да бъде настанен, бяха на каре, тоест престой на открито. Втора ученическа група, които са в една сграда с приемното отделение, провеждаха свои следобедни занимания и също трябваше да излязат на престой на открито. Мълвата, че Северин е в затвора, вдигна всички на крак. Аз имах няколко предварително проведени разговори с главни надзиратели и социални работници с цел той като дойде, да го поема и да го пазя максимално добре. Докато той преминаваше покрай стадиона по пътя за приемното отделение, колегите, лишени от свобода от III група, го псуваха и обиждаха. Остави си багажа и излезе веднага на каре. Приближих се много близо зад него, той даже не ме забеляза, и му казах: „Тук, в затвора „Белене“, трябва да се пазиш дори от сянката си“. Представих му се, обясних му подробно как стоят нещата и правилата в затвора и колко сложна и деликатна е ситуацията с неговото пребиваване. Между другото, бързо се сближихме. Целта беше да го пазим от лишените от свобода от VI група, съставена предимно от русенци, лишени от свобода, които за първи път изтърпяват своето наказание, и III РЦ група, отново населена с много русенци. Всеки ден се виждахме и говорехме само двамата със Северин по 1-2 часа. Той усети, че го закрилям и че от мен няма да получи някакъв удар зад гърба си. Още в първата седмица мина разпределителна комисия, той беше преместен в VIII следствена група и там дочака делото си. Тогава говорих с моя приятел бригадир Петър Василев Станев да го закриля и да гледа никой да не го тормози. Никой не му се караше в тази група.
Един ден, няколко седмици преди неговото дело, Северин ми изпрати съобщение, че петима от възможните 6 адвокати са му
отказали да го представляват
А шестият е приел насила, тъй като е нямал право да отказва и е станал негов служебен защитник. Но Северин не му вярваше. Искаше помощ от „Затворническа лига – България“ и аз изпълних своите задължения като неин лидер. Написах и впоследствие изпратих молбата му делото да се гледа по съкратеното производство. Страните уважиха молбата и той получи 30 години лишаване от свобода. След бързото влизане в сила на присъдата му Северин беше преместен от VIII в IV група. В нея бяха лишените от свобода с най-тежките присъди - доживотни без замяна, 6 души с доживотни със замяна и момчета с 20-30 години. Тогава помолих бригадира на групата Сунай Яшар Сали да го пази да не прави глупости и никой да не го тормози. След няколко седмици обаче, изненадващо за целия затвор и за мен също, получих 2 дисциплинарни наказания и бях преместен от II ученическа група в IV група. Настаниха ме в 308 килия с общо четирима лишени от свобода: аз, Северин, музикантът Илиян и доживотният убиец Салят. Впоследствие обаче Салят беше заменен с Мирчо. И така в този състав ние изкарахме цяла година. Най-много на моето идване в групата се зарадва Северин. Той се беше затворил в себе си, не говореше с никого. По цял ден спеше. Дърпаше си паравана и тайно си плачеше, стремеше се да не го виждаме. Трудно ставаше за храна и проверки. Надзирателите все му се караха за това поведение. Живееше в собствен свят. Но когато аз отидох в групата, и по-точно в килията, той живна. Започна да общува постоянно с мен, да се движи с мен.
От него разбрах, че родният му баща е бил също затворник, и то известен. Казвал се е Рамо. Починал е от инфаркт във врачанския затвор. Майка му го е гледала сама, като се омъжвала още два пъти. Били многолюдно семейство, даже един от братята му е бил в дом, и Северин искаше да го намерим. Освен майка му и жена му, с която живееше до този момент, ежемесечно пари му пращаше и най-малката му леля от Германия, която стопанисваше кафене. След около месец Северин сам
без причина заряза жена си
Между другото, той разказваше много комични истории как се е женил 3-4 пъти по неговите традиции. От него знам, че е тренирал малко бокс, но никога през живота си не е имал официално боксова среща. Това проличаваше и когато тренирах с него. Още първата седмица го помолих да ми разкаже за деянието, което е извършил и 95% от неговия разказ се припокриваше с обвинителния акт на Русенската окръжна прокуратура. На 5-ти срещу 6-ти вечерта той е на един купон на приятели, където поема много голямо количество алкохол и наркотици. Сбива се с хората, които организират купона, защото им дава собствените си колони да ги ползват, а те са ги заложили за пари. Когато минава през пристанището, Северин не е имал никакъв умисъл и предварителен план да извърши престъпление срещу Виктория. Двамата се разминават, блъскат се, тя вика и го заплашва, че ще се обади в полицията. Той се уплашва и я удря с десен прав с отскок. Ударът е страшно силен и попада в лицето й между носа и устата. Тя пада на земята. Той започва да я влачи до храстите, като я дърпа силно за косата. Тя е още жива, но при дърпането се разкъсват дрехите й. Той се възбужда и за съжаление я изнасилва два пъти. Тя все още е жива. Ако Северин се беше обадил на Спешна помощ, тя щеше да бъде жива, защото се дави от собствената си кръв. Ако я беше обърнал настрани, кръвта щеше да изтече. Северин обаче бяга, казва на жена си за белята. Негов приятел, извършващ превози до Германия, го закарва там. На него също споделя какво е направил. Именно жена му и шофьорът на микробуса съдействат на полицията, но няма да разкрия точно с какво. Северин е локализиран и заловен в дома на майка си в Германия. След 12 дни е екстрадиран обратно в България. Не знам и не съм аз човекът, който определя дали е достатъчна присъдата на Северин, независимо че това е най-тежкото наказание, което може да получи след самопризнание. Моята работа, съвместно с ръководството на затвора „Белене“, не беше да съдя хората, а да работим с вече осъдените колеги за това, в рамките на изправителния институт да се коригират, да направят своя самоанализ, да ги изградим
и да станат по-добри хора
готови за бъдеща успешна ресоциализация. В затвора „Белене“ Северин участваше в мероприятията, които провеждах: „Реинтеграционна програма за правонарушители“, „Фитнес мания“, „Красиво и хармонично тяло“, „Съхраняване и запазване на семейните ценности“. Участваше даже в правния ми курс. Интересно, че участваше заедно с мен при изработването на празнични табла по случай националните празници и възпоменателни дати - 3 март, 19 февруари, Великден. За 24 май двамата с него направихме много големи табла за двете азбуки глаголица и кирилица. Беше в един кръжок заедно с мен и работихме в един екип по изграждане на футболно игрище, на египетски пирамиди, на черкви, кораби и т.н. Два пъти полагаше труд, докато аз бях там, и двата пъти като строител. Въпреки че го назначаваха „общак“ (общ работник), той доказваше, че е много добър фаянсаджия и вършеше цялата работа. И двата пъти обаче беше спиран заради общественото и хорското мнение. Абсолютно никога не е работил като заместник главен готвач или като бакар даже в корпуса. При съвместния ни престой имаше наложено само едно дисциплинарно наказание, имаше и една награда. Никой от колегите лишени от свобода не го е тормозил и не го е насилвал. В крайна сметка Северин сам ще си реши как ще изтърпи присъдата си. Много желая по-нататък да му отида на гости и да проведа едно интервю с него. Знам, че той няма да ми откаже и разговорът ще бъде много истински, много честен и много критичен. Да видят едно „зверче“, което направи фатална грешка в живота си.
Укроти звяра в себе си
Бих искал всеки път, когато разказвам за преживяванията си в затвора, да завършвам с уроците, които съм си взел от пребиваването и срещите си там. А урокът този път е, че всеки човек носи звяра в себе си. Някои успяват да го укротят, а други го пускат нарочно да прави пакости. Но тези, които го пускат, не си дават сметка, че звярът може да изяде самите тях. И резултатът е един провален човешки живот... Кой от вас, скъпи приятели, иска да има провален живот?... Той е само един! Никой не се е върнал от другия свят да ни каже, че има и втори.
