Това се очакваше да се случи - една от най-широко рекламираните преди години нови технологии си отива безславно. След като през миналата година „Самсунг" обяви, че спира производството на 3D телевизори, сега и LG, и „Сони" съобщиха, че се отказват от продукцията им. В новите си серии за тази година компаниите няма да предлагат опцията дори и при апаратите си от най-висок клас. ЗD телевизорите бяха на върха на славата през 2010 година, когато беше въпрос на престиж всеки производител да представи способно да възпроизвежда формата устройство. Първоначално включена само във високия клас апарати, функцията бързо слезе и до по-масовите категории телевизори. Истерията по тях тръгна след успеха на киношедьовъра „Аватар", който породи очакванията кинозабавлението да се пренесе у дома. А преди всичко това означаваше допълнителни продажби както за производителите на техника и аксесоари, така и за филмовите компании.

Но навлизането на пазара на приемниците не беше лесно. За да се използват телевизорите в ЗD режим, трябват специални очила, а и възпроизвежданото съдържание да е в съответния формат. Въпреки че повечето от телевизорите имат вградена функция да преобразуват стандартния образ в подобие на ЗD с различна дълбочина на фона, тя не се радва на интерес от потребителите.

Събрано всичко накуп, домашното триизмерно гледане не се оказа интересно. Освен липсата на достатъчно и достъпно съдържание сериозен проблем пред него е и малкият в сравнение с киносалоните размер на екрана. Представете си следната ситуация - поканили сте гости у дома или искате семейно да гледате ЗD филм. Първо трябва да осигурите на всеки очила, след това да се опитате да седнете максимално близо до средата на телевизора, защото, ако не гледате точно в центъра, ЗD ефектът намалява. Има и допълнителни разходи за устройство, с което да възпроизвеждате филмите - блурей плеър от по-висок клас. Като се отчете, че и някои от очилата са доста тежки и странни на външен вид, трудно ще се намери човек, на когото това да се хареса за постоянно. Домашното ЗD все още се радва на почитатели само сред най-заклетите киноманиаци, които искат да гледат любимите си хитове в уединение.

На всичко отгоре производителите на активни очила не можаха да се разберат за създаването на един стандарт, което предизвика допълнителни затруднения пред разпространението. Например искате да поканите гости на филм у дома, но нямате достатъчно очила за всички. Те си носят очилата от вкъщи, но понеже телевизорът ви е примерно „Панасоник", а техният - LG, няма да могат да гледат филма в 3D.

Телекомуникационните оператори бързо спряха излъчването на 3D сигнал, а и допълнителното оборудване като 3D очила и блурей плеъри започнаха да отчитат все по-ниски продажби.

И все пак от 3D има някаква полза. Ако сте купили такъв апарат и дори да не сте го използвали, имате предимството, че той е направен с по-добри компоненти от стандартните, така че предлага по-добро качество на картината и вероятно ще изкара по-дълго. Сега проблемът на производителите на електроника е с какво да убедят потребителите да си сменят телевизионните приемници с нови. След като 3D бързо доказа, че не си заслужава инвестициите, производителите трябва да открият следващата технологична примамка, с която да съблазнят потребителите.