Броят на забранените книги в американските училища и библиотеки стремглаво расте.
В САЩ тази година
явно ще бъдат наложени рекорден брой забрани на книги. Културните войни в Америка се оказват все по-голям натиск върху децата, преподавателите и издателите, отбелязва в. "Файненшъл таймс".
Родители, лобистки организации и политици все по-често упражняват влиянието си, за да издействат забрани на определени книги, които според тях са неподходящи за по-младите читатели.
Един от последните примери
за подобна забрана е законодателство в щата Мисури. Забраната засяга книги за Леонардо да Винчи и Микеланджело, както и илюстровани версии на Библията и на произведения на Шекспир.
"Ставаме свидетели на огромно увеличение на броя на исканията за цензуриране на книги. Просто няма край. Очакваме тази година да бъде поставен рекорд", заяви пред "Файненшъл таймс" Дебра Колдуол-Стоун, директорка на Службата за интелектуална свобода към Американската асоциация на библиотеките.
Често забраните се налагат
срещу съдържание,
за което се твърди, че има сексуален характер.Някои от основните причини за цензура са наличието на ЛГБТ съдържание, определени религиозни или политически гледни точки, както и антиполицейски настроения и ругатни. Според анализаторите един от най-големите проблеми за привържениците на цензурата е разпространението на странни теми и откровени сексуални препратки.
Под опитите за цензура са поставяни
и заглавията: „Да убиеш присмехулник“ от Харпър Лий, „Разказът на прислужницата“, от Маргарет Атууд, „Най-синьото око“ от Тони Морисън, „Паднали ангели“ от Уолтър Дийн Майърс, „Хедър има две майки“ от Леслеа Нюман, „Говорете“ от Лори Халс Андерсън, „Неговите тъмни материали“ от Филип Пулман, „Къде си, Аляска“ от Джон Грийн, „Между света и мен“ от Та-Нехиси Коутс, The Hate U Give от Анджи Томас, Gender Queer от Мая Кобабе, „В къщата на мечтите“ от Кармен Мария Мачадо, „Всички момчета не са сини“ от Джордж М. Джонсън.