Blinks, късометражен филм, който разказва за приемните родители и техните трудности в общуването с осиновени деца, докосва с емоционалния си сценарий, с актьорската игра, с режисьорските решения. Blinks е намигване за търпението, за надеждата и родителската любов. Blinks е намигване на България към американската киноиндустрия. Филмът е режисьорски дебют на актрисата Мария Бобева. Историята, която тя разказва, е по действителен случай, родена от неин приятел, който става приемен баща на 13-годишен тийнейджър. „Неговата любов към това дете ме накара да напиша този сценарий“, казва Мария.
Темата за осиновяването
е изключително деликатна, тъй като това е процес, в който обикновено се срещат две дълбоки загуби – загубата на родителя от невъзможността да има свое дете и загубата на осиновеното дете, изоставено от родителя.
Между двете чувства на загуба се поражда и проблемът в общуването между приемния родител и осиновеното дете.
Тъга, гняв, желание за отмъщение - емоциите в децата, когато вече са на осъзната възраст, преливат. Blinks се прицелва в душевността на двете страни и поставя проблема буквално „на живот и смърт“.
Филмът успява да привлече вниманието на редица фестивали, въпреки голямата конкуренция в Америка.
От New Jersey Film Awards продукцията грабва наградите за най-добър късометражен филм, за операторско майсторство и за главна мъжка роля.
От друг фестивал - Skia Film Festival - получава номинация за
най-добър късометражен филм
а в Hollywood on the tiber в Италия Мария печели и награда за режисьорски дебют. На филма и целия екип предстоят още фестивали, а Мария вече мисли по новия си проект. Тя не спира да работи за своята американска мечта. Конкуренцията в САЩ дори я амбицира да изразява себе си по всякакъв начин - пред камера, зад камера, над сценария… Дотолкова я мотивира, че преди няколко години, разочарована след толкова кастинги и неполучени роли, тя решава да напише роля за себе си и я изиграва в собствения си филм.
„Ако бях в България, сигурно повече щях да играя“, казва с лека носталгия Мария. Тя е участвала в представления в Сатиричния театър, в „Зад канала“, имала е доста изяви за крехкия си опит и може да се каже, че кариерата и на наша земя е била сигурна.
Тя обаче не избира лесния път и тръгва да осъществява своята американска мечта. И остава в Лос Анджелис вече 18 години.
Това, в което е убедена, е, че не съжалява за избора си. „Отново бих го направила, пак бих заминала“.
Мария е завършила НАТФИЗ в класа на звездното трио - Крикор Азараян, Тодор Колев и Атанас Атанасов. Само великите хора в изкуството могат да посеят такава борбеност в своите възпитаници.
„Някои от тях не са между живите вече, но ако можеха да ме чуят… „Благодаря!“
