През 1958 г. САЩ обмисляли опасен план за демонстрация на сила пред Съветския съюз - детониране на ядрено оръжие на повърхността на Луната, съобщи SpaceDaily
Идеята възниква година след изстрелването на съветския спътник Спутник 1, нанесло сериозен удар върху американския престиж. По данни на изданието, американските военновъздушни сили тайно са възложили на физика Леонард Райфел да проучи възможността за детониране на ядрен заряд на Луната по начин, който би бил видим от Земята.
Така се ражда проектът A119. Набира се екип от десет учени, включително младият Карл Сейгън, бъдещия популяризатор на науката, занимавал се с изчисления на траекториите.
Самата Луна обаче не е основната цел на плана. Вашингтон иска да демонстрира своето технологично и военно превъзходство пред Москва с грандиозна експлозия, видяна от целия свят. Според Райфел, американските военни са се интересували предимно от визуалното въздействие на експлозията.
В същото време ученият се е противопоставил на унищожаването на девствената лунна среда, която може да се превърне във важна изследователска цел в бъдеще. „По онова време ясно заявих, че унищожаването на девствената лунна среда би било много скъпо за науката, но американските военновъздушни сили са били загрижени предимно за това как би изглеждала ядрена експлозия от Земята“, казал учения, цитиран от изданието.
Планът в крайна сметка е изоставен в началото на 1959 г. Официалната причина били опасения от радиоактивно замърсяване, което би могло да попречи на бъдещите научни изследвания на Луната. Неуспешна демонстрация или неуспешно изстрелване обаче биха могли да доведат и до международно унижение за САЩ.
Няколко години по-късно страните се опитват законно да предотвратят превръщането на Космоса в арена за подобно съперничество. През 1967 г. те поставят в сила Договор за космическото пространство, който определя Луната и другите небесни тела като „наследство на цялото човечество“ и забранява на държавите да ги присвояват.
