Младите хора често влизат в стаята със сълзи на очите или със стиснати от гняв юмруци. Понякога изобщо не показват емоции. „Искам да се самоубия“, казват деца на 8 години в кабинета на съветника от началното училище Оливия Картър. Когато тя започнала да работи в началното училище в Джеферсън в Кейп Жирардо, Мисури, през 2016 г., имаше специални правила, които обясняват как да се справи с деца, които имат самоубийствени мисли. През първата година й се е наложило да се позове на този протокол веднъж или два пъти.

А сега – поне един ученик на месец, въпреки че в училището й има деца до 5 клас. Някои от тях я питат „Какво означава да умреш? Какво се случва, когато умреш?. „Тези екзистенциални разговори са много трудни на този етап от живота. Но не бих казала, че голям брой деца разбират какво означава да завършиш живота си със самоубийство." Докато мислите за самоубийство и самонараняването са добре документирани при тийнейджърите, експертите по психично здраве казват, че е обърнато твърде малко внимание на малките деца, въпреки нарастващите доказателства, че повече ученици от началните и средните класове имат самоубийствени мисли. Данните все пак са ограничени при по-малките деца. Центровете за контрол и превенция на заболяванията не включват учениците от начални или средни училища в своето двугодишно младежко проучване на рисковото поведение. А самоубийствата сред деца на 10 и по-малки остават редки, като през 2019 г. са съобщени 29 случая, според CDC. Но в интервюта повече от 12 специалисти по психично здраве, включително училищни съветници, социални работници, психиатри, заявиха, че виждат повече деца, които имат остра нужда от подкрепа. Броят на децата на възраст между 6 и 12 години, посетили детски болници заради мисли за самоубийство или самонараняване, се е увеличил повече от два пъти от 2016 г. насам, показват данни от 46 такива заведения в цялата страна, събрани за NBC News. През 2019г. са документирани 5 485 посещения в спешни или стационарни кабинети, при които деца между 6 и 12 години споделят, че имат самоубийствени мисли. За сравнение през 2016. Броят им е бил 2 555. Пълните данни все още не са налични за 2020 г., но през първите три тримесечия на годината има 3 503 такива посещения. При тийнейджърите също има ръст, но по-бавен – с 44% от 2016г. до 2019г., спрямо 115% при по-малките деца. Тенденцията все повече малки деца да мислят за самоубийство и самонараняване се наблюдава в цялата страна. В Алабама има ръст с 55% за последната година. В Минесота, дори когато броят на пациентите намалява заради пандемията, броят на търсещите грижа остава стабилен. Сега експертите по психично здраве се опасяват, че пандемията - която е увеличила тревожността и депресията сред възрастните и тийнейджърите и е довела до около 37 300 случаи, при които деца са загубили родителите си от коронавируса, може да усложни проблемите, с които се сблъскват малките деца. „Вероятно ще бъде по-лошо за онези, които вече се борят или вече са в неравностойно положение от обществото“, казва Джонатан Сингър, президент на Американската асоциация по суицидология и доцент по социална работа в Университета Лойола в Чикаго.