52 на сто от българите имат положително отношение към демокрацията, сочи изследване на "Галъп интернешънъл". Преди десетилетие те са били 60 на сто. Според социолозите три десетилетия след демократичните промени в България, отношението към демокрацията остава по-скоро положително, но в по-ниска степен спрямо световните тенденции.     75 на сто са хората по света, които са съгласни с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но остава най-добрата форма на управление. Това са данните от две вълни на изследване, които са проведени от световната асоциация "Галъп интернешънъл" (в сътрудничество с УИН) в над 60 държави и сред повече от 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на този век  - през 2005 и 2015 година. Данните от двете изследователски вълни се сравняват за първи път, а поводът е 30-тата годишнина от падането на Желязната завеса през 1989 година. По региони, през 2015 година, очаквано демокрацията е най-харесвана в Северна Америка. Там мнозинството от 82 процента е съгласно, че това е най-добрата форма на управление. В Западна Европа одобряващите демокрация са 80% на сто. По-ниски нива на съгласие с това твърдение има в Източна Европа, където те са 64 процента и в Северна Азия - 55 на сто. Но дори за Източна Европа одобрението за демокрацията в България се оказва под средните стойности. Според социолозите резултатите от трансформацията след 1989 г. са оставили много въпросителни за качествоно на демокрацията. 52 на сто от българите се съгласяват, че все пак демокрацията е най-доброто управление, една трета не приемат това твърдение, а 16 на сто не знаят как да отговорят. В същото време делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета - от 23 на 32 процента. Ситуацията в съседните на България страни не е много по-различна. В Румъния през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добрата форма на управление е бил 80%, докато десет години по-късно той се сринал до 58 на сто. Изводите на "Гълъп интернешънъл" са, че има повишаване на съмнението и критичността по отношение на демократичното управление в България и то е в съзвучие с настроенията на страните от региона. Следваща вълна на изследване ще покаже доколко тази тенденция е устойчива и ако в България убедеността в качеството на демокрацията действително трайно спада, въпросът ще трябва да се разгледа внимателно, защото дава повод за тревога. Като цяло населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В настоящото десетилетие 76 на сто от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението "Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление". 20 процента са по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а хората, които не могат да отговрят, са 4 процента. Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79%, докато този на по-скоро или съвсем несъгласните, е бил 17 на сто. Разколебаване се забелязва във всички изследвания сред хората, които харесват демокрацията, като най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Още една вълна от изследвания ще трябва да установи дали тенденцията е устойчива. Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата за демокрацията е висока и се среща сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление.