Анкгор Ват в Камбоджа
Лия Панайотова
„Сама?! Ама сигурно познаваш някой там? Не? Е... браво, браво..." Подобни възклицания, в компанията на вежди, изстреляни към темето, бяха най-честата реакция на „отивам в Азия сама". Соло пътешествията са отдавна популярни по света, но у нас не се доверяваме току-така на някакви си тенденции. Да видиш света самостоятелно, вместо в организирана група, особено ако си жена на 20 и няколко години, явно изглежда странно, може би дори безразсъдно. Аз обаче го направих и съм убедена, че е едно от най-полезните неща, които някога съм вършила за себе си.
И така, опитах се да изтръскам багажа си от предразсъдъци и тръгнах на 5-седмична обиколка през Тайланд, Лаос и Камбоджа.
Взех 4 тениски, 2 рокли, 2 чифта къси панталони, спортен екип, бански, яке, наметка и любимия си индонезийски саронг - парче плат, което може да се използва за всичко - от пола до завивка. Най-много място в багажа ми заемаха не дрехите, а лекарствата. Сега вече знам - пътува се само с 1-2 лекарства от първа необходимост - останалото заема излишно пространство, а и повечето медикаменти могат да се намерят на място.
Когато става дума за сами жени на път, често чувам определението „смело". Затова нека да започна с едно важно уточнение. Ужасно ме беше страх! Тревожех се, че ще съм самотна, уязвима, изгубена и че изобщо няма да се справя. Беше ми трудно да се изправя срещу собствените си тревоги, които с години бяха тикала в най-далечните ъгли на душата си. Във всекидневието ми у дома се разсейвах и успявах да държа негативните емоции на безопасно разстояние. Соло пътешествието обаче напипа петролния кладенец на моите страхове и те бликнаха навън. Черни, но пък златни. Напълно нормално е да се притеснявате да пътувате сами. Но не толкова защото някой може да ви открадне телефона, а защото вероятно ще се изправите пред съдържанието на собствената си личност. Това си е предизвикателство, но направите ли го - наградата е голяма.
Сблъсъкът ми със себе си беше най-суров през един следобед, в град Чай Май, Северен Тайланд. Още щом пристигнах в Азия, веднага си намерих компания и така лесно преживях културния шок. Пътуването сам улеснява контакта с другите хора и ви дава свободата да бъдете себе си, без да се извинявате за това. Когато обаче останах сама, без интернет и без никого, с когото да поговоря, градът ми се строи суров и недостъпен. Оказах се пред улица, която не знаех как да пресека заради нестихващия трафик, и това беше последната капка. Почувствах се толкова самотна и безсилна, че се разплаках насред тротоара. У дома винаги има с кого да поговоря или намирам начин да се разсея от безпокойствата си, но тук трябваше да премина през тях. Така една на пръв поглед незначителна ситуация отключи всички емоции, които дотогава бях потискала. Даде ми шанс да ги преодолея и да се почувствам по-силна.
През петте седмици на моето пътуване разгледах три от най-красивите, богати на история и култура страни в Югоизточна Азия.
В сравнение със съседните държави Лаос не е особено привлекателен за туристите. Много от хората, с които се запознах по време на пътуването, направо го бяха задраскали от програмата си, за да го заменят с Виетнам или Камбоджа. Въпреки оскъдната информация, която имах за Лаос, все пак бях решена да прекарам няколко дни там. Това щеше да е по-скоро транзитно преминаване, колкото да изтрия още една държава от скреч картата на света, която виси в спалнята ми.
Само че още от първия ден в Лаос се запознах със страхотни хора, които впоследствие ме срещнаха с група мотористи. Няколко разменени реплики по-късно и вече връщах автобусния си билет, за да тръгна по прашните пътища на страната, на две колела. Ако бях у дома или пътувах с група, никога нямаше да си помисля да направя подобно нещо. Когато пътуваш сам обаче, всяко решение зависи единствено от теб и имаш свободата да опиташ какво-то ти хрумне. Вместо да остана в Лаос ден-два, прекосих цялата държава. Разбира се, през това време видях някои забележителности, но имаше дни, напълно лишени от водопади и позлатени будистки храмове. Благодарение на спокойните и весели хора, с които пътувах, се отърсих от нуждата да бъда типичен турист, да програмирам всяка минута от деня и да изщракам хиляди кадри. Вместо това пътувах бавно. През един особено горещ ден спукахме гума в някакво забравено от Бога селце. Докато чакахме механика, местно семейство ни обгради и ни наля бира с лед - така я предпочитат в Азия. Някой пусна музика, децата ни хванаха за ръце и вместо да бързаме към следващата си дестинация, останахме на импровизираното празненство.
Лаос се превърна в низ от непредвидени обрати и заради това остави у мен най-милите спомени от пътуването. Научих, че е по-приятно да имам естествени преживявания, отколкото да покрия дълъг списък с туристически обекти. Падна се да прекарам рождения си ден в Чан Май, Тайланд. Представях си самотен ден, далеч от всички, които биха празнували с мен. Щом обаче се отърсих от предубежденията и оставих събитията да се развиват спонтанно, реалността се оказа неочаквано приятна.
В хостела ми се събраха куп хора, с които се бях запознала предните дни, за да превърнат този рожден ден в един от най-интересните ми празници. В компанията на пътешественици от пет континента пораснах и споделях без никакви задръжки, както е възможно само с полунепознати. Разбрах, че винаги когато съм пътувала с друг човек или с компания, сме образували капсула около себе си. Стените й не позволяват на новите познанства да пуснат корени. Когато обаче тръгнах на път сама, усетих потребност да се свържа с нови хора и това ми помогна да преодолея социалните си страхове. Освен това видях колко много хора също пътуват сами и независимо от коя точка на света идват, нуждите и страховете им не са по-различни от моите.
В сравнение с европейците хората в Югоизточна Азия изглеждат удивително спокойни. Не мрънкат и не потропват нервно с крак, когато общественият транспорт закъснява. Не беснеят дори когато плановете им се сринат. Много от пътешествениците в Азия също прихващат това спокойствие.
Две от трите граници, които преминах по време на пътуването, вероятно биха разпенили повечето българи. Дълго чакане на 45-градусов зной, 4-часови опашки пред гишета, липса на каквито и да било обяснения, автобусни пътувания, които се оказват двойно по-дълги от обявеното. Разбира се, в началото всичко това ме вбесяваше. Гледах изпод вежди, крачех нервно и настоявах да знам защо се бавим.
На границата между Камбоджа и Тайланд намерих двама нови спътници, които формулираха спокойствието на Азия в две изречения: „Виж, можеш да се ядосваш или да приемеш, че положението чисто и просто е такова. Ще пристигнем, когато пристигнем." Изумително, но тези думи ме накараха да се успокоя и да приема ситуацията. Вместо сама да хвърлям подпалки на гнева си, използвах времето, за да поговоря с нови хора и да чуя интересни истории.
Връщайки се у дома, се стремя да помня тази гледна точка. Можем да надуваме бузи и клаксони, но това няма никакъв ефект върху задръстванията по пътищата - нито асфалтовите, нито метафоричните.
Това приключение ми показа, че от 16-часовите пътувания с автобуси без климатик и рикши с кокошки стават добри истории. Истинска следа обаче оставя друго. Както казва Марсел Пруст: „Пътешествието на откривателя не е в търсенето на нови пейзажи, а в поглед с нови очи." Ако се престрашите да пробвате соло пътуването дори само за уикенда, гарантирано ще получите поне един допълнителен чифт очи.
Съвети за безопасно самостоятелно пътуване
Проучете местната култура. Поинтересувайте се как се обличат местните и какъв е техният етикет на общуване. В някои държави дори всекидневните жестове и мимики имат различно значение от това, на което сме свикнали. Задавайте въпроси, преди да разголите душата си пред симпатични хора на път, а и у дома, поинтересувайте се от тях. С широка усмивка задайте няколко въпроса, които да ви покажат дали отсрещният човек заслужава доверието ви. Хранете се с местните. Когато пътувам в Азия, винаги хапвам по пазарите и будките за улична храна (street food). Hитo веднъж не се разболях въпреки ястия като панирани тарантули и кифлички с червени мравки. Смятам, че основна заслуга имат местата, които избирах - винаги с голям наплив от местни хора. Те най-добре знаят къде храната става. Говорете с други пътешественици. Пътеводителите винаги са от полза, но няма нищо по-ценно от опита първа ръка. Поприказвайте с хора, които се връщат оттам, накъдето сте тръгнали вие. Те най-добре ще ви посъветват какво да видите и какво да избегнете.
Спете в хостели. Хостелите отдавна вече не са мърляви и запуснати места, където по цял ден се лее бира, а от душа тече ръждива вода. Е, поне не всички. Лесно можете да намерите чудесни хостели с дизайнерски интериор и отлично обслужване. А общите части предоставят добра обстановка за нови запознанства.
Не се страхувайте да говорите. Пътуващите хора обикновено са приветливи и лесно можете да ги заговорите, стига да преодолеете неудобството. Въпроси като „Как да пресека улицата тук?" дадоха начало на едни от най-ползотворните ми приятелства на път. Оползотворявайте всяка ситуация.
Чакате на опашка за печени на улицата стриди или пък се оказвате в претъпкан до пръсване автобус? Вземете пример от поведението на родните баби във влаковете и заговорете хората наоколо. Може пък да се окаже, че точно до вас има някой, който ще промени цялата концепция на пътуването ви.
Какво да не изпускате
Тайланд. Будистките храмове в Чан Май провеждат програма, която насърчава чужденците да говорят с подрастващите монаси. Така туристите научават повече за практиките на будизма, а младите монаси усъвършенстват английския си. Т.нар. monk chats съществуват единствено в Чан Май, струва си да опитате.
Лаос. Водопадите Куан Си, близо до град Луан Прабан, са едни от най-красивите в Югоизточна Азия. Камъкът травертин прави водата да изглежда тюркоазена, а естествените басейни около водопадите са чудесен вариант да се разхладите от горещия тропически климат. Освен това нощният пазар на Луан Прабан предлага огромно разнообразие от вкусна улична храна.
Камбоджа. Най-известната забележителност в Камбоджа е храмовият комплект Ангкор Ват, до град Сием Рийп. Ако сте в страната, хилядолетните храмове не са за изпускане. Специални заведения в Сием Рийп предлагат ястия с тарантули и червени мравки, които са учудващо вкусни. Ако имате време да отскочите до столицата Пном Пен, непременно се отправете към затвора S21 и Полетата на смъртта. Там ще разберете за важна част от световната история, която е малко известна в Европа.
