На 3 август започна реставрацията на мозайките в бившия Дом-паметник на БКП на връх Бузлуджа. Специалисти от четири държави – България, Германия, Швейцария и Гърция работят по консервацията им в сегашното им състояние.
Ръководител на международния екип е проф. Томас Данцъл от катедрата по консервационни науки в Техническия университет в Мюнхен, а консервацията на паната става възможна благодарение на нов грант в размер на $ 60 000, който американската фондация Getty. Парите са отпуснати в рамките на инициативата „Запазване на съвременността“, обясни арх. Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“.
От близо 30 години мозайките в „чинията“, дело на най-добрите български художници от 70-те години на миналия век, са изоставени и се рушат, но въпреки това една трета от тях все още са в добро състояние и могат да бъдат съхранени за поколенията.
Във вътрешността на бившия дом-паметник са използвани 2 275 000 камъка с размери 2 на 2 сантиметра, за да се направят 937 квадратни метра мозаечни пана във вътрешния и външния кръг на постройката.
„Досега тук всичко се е рушило. Първият ден на нашата работа - 3 август, е повратната точка, от която на Бузлуджа започва стабилизация“, каза пред „24 часа“ проф. Данцъл. Той намира този проект за истинско предизвикателство. Преди това е консервирал фасадни пана от времето на социализма по сградата на някогашен културен дом в Дрезден, но смята, че обектът насред Стара планина е много по-труден и интересен. От българска страна, в проекта участва ръководителят на катедра „Реставрация“ в Националната художествена галерия доц. Стефан Белишки. И той смята консервацията на мозеаечните пана за едно от най-големите предизвикателства в кариерата му по реставрацията на обект от ХХ век.
Проф. Данцъл признава, че все още няма точен план как ще протече работата по консервация. В момента 14 души, сред които и студенти доброволци от Художествената академия в София, правят първите проучвания на състоянието на паната и събират нападалите от тях камъчета, с които са били направени.
Изследват площта им сантиметър по сантиметър, за да проверят къде материалът се е надигнал и е готов да падне, за да започнат от тези места укрепването.
„Тепърва ще изясним как ще стабилизираме мозайките, но вече е ясно, че ще приложим различни технологии, тъй като самите мозайки са правени по различни способи. Много от тях са били толкова напредничави за времето си, че се използват и днес“, каза още проф. Томас Данцъл. През септември екипът ще достигне 20 души, които трябва да изградят предпазни съоръжения, подобни на покриви, над всяко пано, за да бъдат предпазени от атмосферните влияния, които повреждат мозайките. След това ще бъде взето решение как да бъде затворен целият обект и така да бъде защитен от външни влияния. Целта на реставраторите е да запечатат паната в сегашното им състояние, а не да ги реставрират. Обмислят обаче възможността като изключение да върнат на мястото им камъчетата от образа на Фридрих Енгелс на една от мозайките, за които се знае, че са паднали от студа през последната зима. Преди време фондация Getty отпусна $ 185 000 за проучване на състоянието на паметника. То вече започна и показа, че обектът може да бъде опазен за поколенията от конструктивна и техническа гледна точка, тъй като основната му конструкция е запазена. По нея няма необратими дефекти и повреди.
Консервацията на паната в „чинията“ трябва да завърши преди началото на зимата.
За да стигнат до този извод, експертите, сред който и студенти от УАСГ, са направили задълбочено конструктивно обследване, при което са сканирани близо 7 млрд. точки по цялата повърхност на сградата - на практика на всеки сантиметър. Благодарение на това е изготвен детайлен дигитален модел на паметника, базиран на 3D лазерното сканиране. Отделно са проучени множество архивни документи, като е отделено специално внимание на ВиК и елинсталациите, на това как са функционирали вентилацията и отоплението на дома.
В рамките на същия проект предстои да бъде изготвен и бизнес план за опазване и управление на обекта на Бузлуджа така, че той да заживее самостоятелно и да започне да се самоиздържа. Всичко това се осъществява от международен екип. Паметникът е една от 10-те сгради на световната модернистична архитектура, които получават безвъзмездна финансова помощ от Getty. В нейно прессъобщение от лятото на м.г. се казва: „Новите грантове на Getty ще помогнат да се запазят 10 скъпоценни камъка от модернистичната архитектура по света. С тях се финансират необходимите изследвания, тестове, анализи, планиране и/или лечение за иновативни сгради от ХХ век.“
