Българският приключенец Стефан Иванов ще участва в експедиция, която може да подобри шест рекорда на Гинес. Сънародникът ни, който по професия е финансист, ще бъда част от първата в света експедиция с гребна лодка от Антарктида през Южния океан. Лидер на експедицията "Мисията на Шакълтън" е исландецът Фиан Пол, който е изследователят и океански гребец с най-много Гинес рекорди в света, постигнати в рамките на една атлетическа дисциплина, включително най-много "Първи в света" титли сред изследователите (14). Постиженията, към които се стреми експедицията, са: Първа гребна експедиция от Антарктида, Първо прекосяване на Шотландско море с гребане, Първо прекосяване на Южния океан от юг на север с гребане, Най-бързо прекосяване на Южния океан с гребане, Най-дълго гребане в Южния океан, Най-скоростно гребане в полярните зони.

Вдъхновението за маршрута е пътешествието, извършено от британския изследовател Ърнест Шакълтън и петима членове на неговия екипаж преди повече от 100 години в тяхната ветроходна спасителна лодка - "Джеймс Кеърд". Т Tова плаване се смята от мнозина за най-великото пътешествие с малка лодка, осъществявано някога, което довежда до спасяването на всичките 28 членове на експедицията на Шакълтън.

"Ще потеглим с ветроходна яхта от нос Хорн през протока Дрейк до Антарктида. Същинската експедиция, гребната океанска експедиция, започва от върха на антрактическия полуостров през южния океан до остров Южна Джорджия, който се намира североизточно от нос Хорн", споделя Стефан Иванов, цитиран от Sportal.

"Това е маршрутът, който Шакълтън изминава заедно с петима членове на неговата експедиция на една малка ветроходна гребна лодка, което довежда до спасяването на всичките 28 члена на тяхната експедиция през 1917 г. Ние ще се опитаме да проследим този маршрут с океанска гребна лодка", допълва той.

Лидерът на експедицията Фиан Пол е впечатлен от предишното плаване на Стефан.

Той заедно със сина си Максим осъществяват първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад, изцяло през сезона на ураганите. След това исландецът и Иванов започват да поддържат връзка и обещава да покани българина на последната си гребна експедиция. В "Мисията на Шакълтън" ще участват шестима души. Освен Стефан и Фиан Пол, останалите са Джейми Дъглас-Хамилтън от Великобритания, австрийката Лиза Фартхофер и американците Майк Матсън и Брайън Краускпф.

Настоящата гребна лодка е наименувана „Мисис Чипи“ в чест на Хари "Чипи" МакНиш – дърводелецът от експедицията на Шакълтън, допринесъл за оцеляването на членовете на екипажа. Гребната мисия ще подкрепи инициативата за посмъртното присъждане на "Полярен медал" на Чипи. Лодката, с която ще движи експедицията, е оборудвана с най-модерни уреди за навигация, сингнализация и комуникация. Тя е от фибростъкло с три гребни позиции. "Трима гребат едновременно, а другите почиват в това време. На всеки час и половина се разменяме. Всеки един от нас има 8 смени по 90 минути на денонощие. Лодката се движи непрекъснато. Тя е дълга около девет метра, няма платна, няма двигател. Придвижва се благодарение на силите на гребците", обяснява Стефан. Гребците ще поемат от Антарктическия полуостров към остров Южна Джорджия, преминавайки през считаното за най-опасно океанско кътче на планетата. Иванов е наясно с предизвикателствата, които го очакват. "Южният ледовит океан е най-бурният, понеже около него се завихрят много силни ветрове. Между Южна Америка и Антарктида е най-тясното място в този океан в района на протока Дрейк. Точно там тези ветрове се ускоряват и се завихрят и предизвикват доста бурни условия. Вълните могат да надминат 10 метра. В комбинация с ниските температури там, дори през януари, което е най-благоприятното време там, температурите и на въздуха, и на водата са около нулата. В комбинация с влага, която достига почти 100 процента, създава доста нелеки условия за гребане", разказва още той.

Освен рекордите, експедицията ще има и друга мисия.

Тя е да привлече вниманието на колкото може повече хора към опазването на водите около Антарктида и ще направи призив към ООН.

"Има рекорди, които ще се опитаме да постигнем, но една от основните мисии на експедицията е да спомогне за опазването на Южния ледовит океан, на водите около Антарктида. Подготвяме петиция, която да отправим към CCAMLR (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources). Тази организация успя преди десетина години да обяви някои защитени зони, но от тогава насам буксува.

Ние ще се опитаме да ускорим обявяването на нови защитени зони в този регион", обяснява Стефан. "Също така ще се обърнем към ООН, от където обявиха, че сред основните им приоритети е устойчивото използване на океанските ресурси. Те сами признаха на конференцията си през юли, че не са успели да постигат целта - да защитат поне 10% от крайбрежните и океански региони.

И към тях ще имаме апел.

Тъй като повече от 90% от големите риби вече са изчезнали, а от по-малките видове процентите също са големи. Това е един от основните източници на изхранване на човечеството. Това е важно не само за самата природа и животински видове, но и за хората", допълва той.