„Ако видя някой морски вълк, ще ти го покажа“, шегува се Емил. Лаконичен и сдържан, като всеки морски вълк... „На път съм обратно към България, връщам се. Завърши и третата ми поред полярна експедиция. Тръгвам си с чувство за добре свършена работа и признателност за шанса да съм тук. Следват трансфер с кораб и четири полета до дома. Живот и здраве, на 12-13 март ще се приберем“, казва той. Над 30 години Емил Иванов кръстосва морета и океани като екипаж и шкипер (капитан), преди българските полярници да го поканят в екипа си. В базата ни „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Южните Шетландски острови, Емил се грижи за комуникациите и за безпрепятственото придвижване с лодки на учените при техните изследвания из ледовитите и криещи опасности води на Антарктида. [su_image_carousel source="media: 528756,528757,528758,528759,528760,528761,528763" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Емил разказва как са изпращали колеги до испански кораб обратно в България. „Много хора си представят качването на кораб като от морската гара във Варна, но
на Антарктида пристанище няма
казва той. - Багажът се опакова в непромокаеми торби, а хората обличат тежки сухи костюми, придаващи им героичен вид. Всичко това, след малко газене във вода до кръста с температура около нулата и плаване в „ледена супа“ със зодиака, или гумената лодка, се доставя до кораба.
След припряно сбогуване си махаме с колегите, с надеждата да се видим скоро в София, като подскачаме срещу бързо растящата вълна по обратния път към базата. Като се приберем, лодките се вадят на сушата, връзват се една за друга и се закотвят. Котвите се затискат с камъни, за да не ги отвее вятърът, тъй като поривите често са много силни. В деня, когато изпращахме колегите например, бяха със скорост 80 км/час.“ Емил е завършил радиоелектронна техника и смята, че е от късметлиите, които дълго време са работили по специалността си. „Животът ме е сблъсквал с работа в много различни сфери, докато открия призванието си - да показвам и споделям красотата на яхтинга с онези, които имат възприятия за това“, казва той пред „Труд“.
„Сбъдвам мечти. С яхти“ [su_image_carousel source="media: 528751,528752,528753,528754" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"]
така Емил Иванов определя накратко работата си с компанията си BulSailing. Дълги години за него ветроходството е хоби, което превръща в професия. Отдаденият на яхтинга мъж е с над 30-годишен стаж като екипаж и шкипер на всякакъв тип ветроходни яхти. Организатор е и участник в регати, трансфери на яхти, круизни плавания и обучения по Черно море, Средиземноморския басейн и Атлантическия океан. „За много хора яхтата е свързана с ваканция, за други мечтата е сами да могат да я управляват и да се отдадат на стихиите на вятъра и водата“, казва мъжът. Той организира плавания с ветроходни яхти, практически курсове и обучения в дестинации по цял свят. В зависимост от акваторията и сезона, изживяването може да варира от „лежерно припичане на слънце на палубата с питие в ръка до интензивно плаване за трупане на опит“. Емил и екипът му консултират и дават оценка на техническото състояние на яхти при покупка. В процес на изграждане са и на ветроходен център на язовир Искър до Ихтиман, където деца и възрастни да могат да се докоснат до магията на ветроходния спорт. На Антарктида Емил попада след дълго съдружие във фирма с експертиза в сателитните комуникации. Поканен е от Български Антарктически институт за първи път на 28-мата експедиция. Сега е завършил работата си на 30-тата, а за него третата поред експедиция. Основната му задача е била да оживи сателитната връзка на базата. След успеха му при първата експедиция го канят за следващите две.
Екипът е от многофункционални хора, които влизат в различни роли за изпълнението на стотиците задачи на базата или при логистиката по научните проекти. На Ливингстън
всеки помага на всеки
независимо дали е командир на базата, учен, лекар, механик, лодкар, инженер, готвач, водач. „Безусловната взаимопомощ на подобни изолирани места е в основата на създаването на добре смазан механизъм, както и на приятелства, оставащи за цял живот“, допълва Емил. Основната цел на българската антарктическа програма е работата по научни проекти и принос към световното знание, като се стъпва на опита на предишните експедиции, уточнява той. Тазгодишната работи по изграждането на новия лабораторен блок на базата, както и по няколко научни проекта, одобрени от Националния център за полярни изследвания.
Един от най-любопитните проекти е изследването на ключа към човешкото съзнание и сън в екстремални условия. Проучват твърдението, че хората на Антарктида сънуват много ясно своите починали близки. „При мен не беше така, там аз сънувах други неща - казва Емил. - Д-р Нейко Нейков е към края на изследването си, има много любопитни данни, но когато ги обработи, ще ги сподели.“ Един от основните приоритети на антарктическите програми е да запазят природата непокътната и максимално близо до естествения й вид. „Базата ни беше обкръжена от забавни гости - пингвини, тюлени. Те бяха навсякъде около нас, особено пингвините, за които се шегувахме, че са адски любопитни като кокошлетата - разказва Емо. - Опитвахме се да не нарушаваме естествения им ритъм на живот. Бяха дружелюбни с нас, а това означаваше, че не се чувстват застрашени. Има една пингвинария на полуостров Хана Пойнт, на Ливингстън, на 7 морски мили от базата ни, там са хиляди. Един от проектите ни беше да разберем колко са точно, като Олег Василев ги заснемаше с много сложна техника с дрон.“ „Ако някой ми беше казал преди години, че ще видя водорасли в ледник, вероятно щях да се изсмея - казва българинът. - Обаче ги видях отблизо, при рутинна задача на терен. Вътре в леда! Някои от тях може даже да са от праисторически времена...“ Най-големите опасности на Антарктида са тежките инциденти - контузии и болести, изискващи специализирани медицински грижи, защото най-близката болница е на няколко дни път, и то при „благосклонно“ време. Затова лекарят на експедицията д-р Елена Иванова следи за стриктното спазване на мерките за безопасност. Сега на Антарктида е лято, а часовата разлика е 5 часа назад от България. Температурите на Ливингстън са сходни с тези през зимата в Родината, но предизвикателства са не само те. При почти 100-процентова влажност и вятър, често достигащ ураганна сила, с изключително бърза и интензивна смяна на метеорологичната обстановка, планирането и изпълнението на дейностите често е голямо предизвикателство. Затова една от най-отговорните задачи на Емил е била да осигури всички дейности в океана, така че изследванията да се провеждат при висок стандарт за безопасност и адекватна оценка на риска. Денят на остров Ливингстън започва със закуска и брифинг. Според прогнозата за времето се определят задачите и всеки поема по своята, като са в постоянен контакт по радиостанция и в готовност да се отзоват при проблем. „След вечеря разпускахме, говорехме си, смеехме се, слушахме музика, пиехме по питие. Горе-долу това беше рутината в базата“, казва Емо.
В свободното си време той говори със семейството си, с приятели, чете, слуша музика. Публикува във фейсбук впечатляващи снимки и постове на великолепен, много грамотен език, с което си печели хиляди фенове в Родината и по света. „Да ги издам в книга? Май нямам още това самочувствие“, казва Емо. Някак между другото споделя, че тези постове често е пишел с премръзнали пръсти навън, от телефона. Логистиците полагат усилия да осигурят разнообразна храна, като основните доставки са от Южна Америка с кораб, разказва Емо. Заради изненадите на времето трудно си набавят разнообразие от плодове и зеленчуци. Доставят се и българско бяло саламурено сирене и кашкавал. Кисело мляко си правят на място. Кухнята е близка до тази у дома, като всеки помага в готвенето с това, в което е добър - месене на хляб, подквасване на мляко, печене на курабии или правене на десерт. „Дали е по-страшно на Антарктида, отколкото в открито море на яхта? Страшно е, когато осъзнаеш, че си неподготвен за отработване на екстремна ситуация - казва Емил. - Досега на Антарктида не съм попадал на много страшни ситуации, но и нямам много опит. В морето съм видял много повече. Страхувал съм се и съм научил много. И продължавам да се уча. Макар на Антарктида голяма част от всекидневието ми да беше свързана с работа във водите на Южния океан, е трудно да ги съпоставя. Акваторията, мобилизацията, настройката, лодките и спътниците са различни.“ Всеки ден Емил е влизал в морето. Какво море?! Не беше ли студено?... „Не особено, около 0 градуса“, казва морският вълк...
