Валери Муталие
Лилия Игнатова, Вера Денизова
В края на тази година данъчните в България вече ще знаят всичко за капиталите и бизнеса зад граница на всеки български гражданин. Причината - 2017 г. ще е първата, в която ще започнат да се прилагат няколко стандарта за автоматичен обмен на данъчна и банкова информация. Такава ще се подава от приходните администрации на страните от Европейския съюз, от всички основни финансови центрове, както и повечето офшорни зони по света. Инициативата идва след няколко големи изтичания на данни в международен мащаб, уличаващи големи компании и известни личности в укриване на доходи и избягване на данъци (като например Панамския скандал).
„Обменът ще включва цялата информация за банкови сметки, за да се гарантира, че няма скрити капитали по света и че всяка държава, всяка данъчна администрация може правилно да обхване цялото богатство и приходи на данъкоплатците си", твърди смело Валери Муталие, директор в Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз" в Европейската комисия. Преди да стане част от администрацията в Брюксел, той е данъчен адвокат в международна компания. По думите му краят на банковата тайна е дошъл. „Ако искате да скриете парите си оттук нататък, ще трябва да поемете много висок риск, защото ще се окажете на място, в което върховенството на закона не е гарантирано, има корупция и нестабилна политическа среда", убеден е данъчният експерт.
Първите файлове с информация за наличности по сметки, доходи от лихви и изплатени дивиденти, които граждани на дадена държава от Европа са получили в друга страна, ще бъдат обменени през есента на тази година. През 2018 г. към обмена ще се включат още юрисдикции, сред които Швейцария, Панама, Андора, Антигуа и т.н. Така общият брой на страните ще достигне 100 (пълният списък е на https://www.oecd.org/tax/transparency/AEOI-commitments.pdf), като сред тях са и повечето офшорни зони.
„Останали са малко места в света, които не са започнали въвеждането на този автоматичен обмен на информация за сметки на резиденти на други държави", обяснява г-н Муталие. Затова и неговото мнение е, че „с банковата тайна е свършено". „Имаме двустранни споразумения с пет европейски държави извън ЕС, които са идентични с нашата система. Така че мога спокойно да кажа, че банковата тайна приключи, или поне ще приключи, когато тези споразумения се въведат в Сан Марино, Монако, Андора, Швейцария и Лихтенщайн", допълва експертът. На глобално ниво всички големи финансови центрове по света също са поели ангажимента да въведат стандарта за автоматичен обмен на банкова и данъчна информация до 2018 г. Той е известен като CRS (виж карето) и е разработен съвместно с Организацията за икономическо сътрудничество и развитите (ОИСР).
Г-н Муталие обяснява, че информацията ще е достъпна само и единствено на данъчните администрации и ще е с много строги защити, за да не се рискува ничия поверителност. Встрани от тази инициатива са единствено САЩ, които обаче въведоха свой стандарт - FATCA, който изисква подобна информация от финансовите дружества и банки по света, но само за американски лица и компании. „Очакваме, че с предстоящите данъчни реформи САЩ също ще започнат да обмислят как да се присъединят към световния стандарт с пълна реципрочност", е мнението на данъчния експерт.
„Искаме да разширим влиянието на тази прозрачност и върху корпоративното данъчно облагане, защото избягването на данъци от страна на големи международни компании, а и от бизнеса като цяло, е съществен феномен", казва г-н Муталие. В момента ЕК променя много от съществуващите данъчни правила. Една от промените е свързана с ограниченията за приспадане на разходи за лихви. Предложението на комисията е за таван, до който нетните разходи за лихви да бъдат ограничени от размера на данъчната печалба. Идеята е да се противодейства срещу прекомерното съсредоточаване на заеми в дъщерно дружество с цел намаляване на печалбата.
Държавите от ЕС въвеждат и строги мерки и за компании, които се опитват да преместят печалбата си в други юрисдикции. Комисията се опитва да сведе до минимум и използването на т.нар. хибридни продукти - такива финансови инструменти, за които дадена държава позволява да се приспадат от облагаемата печалба, а друга не ги облага. „Линията между законно и незаконно, привлекателно и възможно, морални и неморални принципи е много тънка. Успели сме да я преместим дотолкова, че да можем да кажем - въпросът не е дали искате да направите това или не, нито дали е справедливо, въпросът е, че не може да се направи, защото не е възможно според нашите данъчни закони", убеден е г-н Муталие.
