Международните стокови и фондови пазари се сринаха, а руската рубла удари рекордно дъно в четвъртък, след като руският президент Владимир Путин нареди нахлуване в Украйна. Цената на петрола надхвърли 100 долара за барел за пръв път от 2014 г., а природния газ прибави към стойността си 35%. Петролът сорт Брент се повиши с 8,32% до 104,90 долара за барел, а американският лек суров петрол прибави към стойността си 8,02% до 96,49 долара за барел, според данните по обяд.
Русия доставя повече от една трета от газа на ЕС
Цената на природният газ в Европа в четвъртък се повиши с 35% и надвиши 1400 долара за 1000 куб. м на лондонската борса ICE, достигайки най-високите си нива от два месеца насам. Фючърсите с доставка през март на газовия хъб TTF в Нидерландия поскъпнаха до 1414,50 долара за 1000 куб. м или 120 евро за МВтч.
Акциите на европейските банки падат
Световните банкови акции се сринаха по-бързо от очакваното. Акциите на европейските банки се понижиха: Австрийската Райфайзенбанк - 17%, а италианската УниКредит и френската Сосиете Женерал загубиха по 11 % от стойността си в началото на търговията. На московската борса акциите също се сринаха с близо 10% и рублата падна до рекордно ниско ниво спрямо долара. Индексът на акциите на MOEX Русия загуби близо една трета от стойността си. Сега руската валута се търгува така, 90 рубли за един щатски долара. Руската фондова борса поднови търговията в 10 часа местно време, след като по-рано през деня преустанови сесията си. Пълномащабна инвазия на Русия в Украйна може да има широко въздействие върху стоките, включително петрол, природен газ, пшеница и метали. Европа силно разчита на Русия за газ, а части от Близкия изток и Африка получават по-голямата част от пшеницата си от Русия и Украйна. Дори ако веригите за доставки останат непокътнати и руският износ не бъде засегнат от санкции, има опасения, че руския президент Владимир Путин може сам да прекъсне доставките. Малка част от руския износ е за САЩ, но ако има спиране на доставките в останалата част от света, това ще доведе до повишаване на цените и по-висока инфлация. Федералният резерв съобщи, че се готви да повиши лихвените проценти, като целта е да забави инфлацията. "Пазарът си търсеше извинение да разпродава и сега има истинско основание... С толкова много борсово търгувани фондове и автоматизацията на търговията те просто натискат бутона, когато има такава несигурност и купувачите "стачкуват". Кой знае докъде може да стигнат нещата", каза Джордж Кнаан от Barrenjoy Capital в Сидни. "Пазарите вече ценообразуват по-адекватно заради риска да се случи нещо ужасяващо. Това, съчетано с несигурността, е ужасна среда. Никой не иска излагане на риск, когато това се носи наоколо", каза Роб Карнел, ръководител на изследванията в Азиатско-тихоокеанския регион в ING. Обичайното убежище на инвеститорите – златото, поскъпна с 2.13% - до 1951 долара за тройунция, но по-късно котировките забавиха ръста си до 1.67% и търговията вървеше за 1944.3 дорала за тройунция. Котировките на основните фондови пазари в Европа откриха сесията в четвъртък със сериозен спад.
- Индексът FTSE 100 на Лондонската фондова борса загуби 2,41%;
- Във Франкфурт DAX спадна с 3,21%;
- Парижкият CAC 40 намаля с 3,36%;
- Паневропейският Stoxx 600 се срина с 2,7%, като начело на загубите бяха банковите акции, спаднали с 4,3%;
Срив имаше и на Токийската фондова борса. Основният индекс Никкей спадна с 1,81% за пръв път от ноември 2020 г. По-широкият индекс Топикс загуби 1,25%. Най-сериозен беше спадът на компаниите от въздушния транспорт, производството на гума и керамични изделия. Основните индекси на Уолстрийт в сряда вечерта също закриха със среден спад от 1,8%, а фючърсите за днес показват очакван нов спад от около 2%. Същевременно непосредствените геополитически заплахи натежаха върху доходността на САЩ като тласнаха референтната 10-годишна доходност на САЩ до 1,8681% от нейното затваряне в САЩ от 1,977% в сряда. Двугодишната доходност също падна до 1,5% от затваряне от 1,6%. Доларът скочи с повече от половин процент спрямо другите големи валути. Еврото се понижи с 0,8% през деня до $1,1220. Разпродажбата се разпространи върху пазарите на криптовалути, избутвайки биткойн под 35 000 за първи път от месец. Най-голямата дигитална валута понижи стойността си със 7,9% до 34 324 долара - най-ниската стойност от 24 януари. По-малките дигитални валути, които обикновено се движат заедно с биткойна, също поевтиняха, като етер изгуби 10,8%.
Пшеницата и царевицата поскъпнаха
Изострените страхове за световните доставки на важни суровини и селскостопански стоки се отразиха и върху фючърсите за пшеница и царевица. В САЩ те удариха дневните си ценови лимити по време на търговията в четвъртък, докато тези на соята достигна най-високото ниво от 2012 г. Пшеницата поскъпва за трети пореден ден, достигайки най-високи ценови нива от повече от девет години насам, докато фючърсите на царевицата достигнаха нови 8-месечни върхове. Тъй като Русия и Украйна формират около 29% от световния износ на пшеница, 19% от световните доставки на царевица и 80% от световния износ на слънчогледово масло, търговците на селскостопанска продукция се притесняват, че въоръжен конфликт между тях може да повлияе на движението на реколтата и да предизвика масова битка от страна на вносителите за заместване на доставките от Черноморския регион. На Чикагската стокова борса майските договори за пшеницата поскъпват с близо 6% до най-високото ниво от юли 2012 г. Фючърсите на царевицата пък нарастват с близо 5%, като достигнаха дневния си ценови лимит, което доведе до временно прекратяване на търговията. Доставките през май на соята поскъпнаха с близо 2%, нараствайки за шеста поредна сесия на търговия, достигайки най-висока цена от септември 2012 г. . В Китай фючърсите на соево брашно се повишиха до рекордно ценово ниво, дори след като правителството обяви, че планира да предостави соя от държавните резерви на фона на притесненията за ограничените доставки на пазара.