Война избухна на 200 км от границите на България.
Предупреждения от месеци насам сочеха, че Русия струпва огромни количества войски и бойна техника край границата си с Украйна, но агресията и жестокостта на руската инвазия надминаха очакванията.
Рано сутринта на 24 февруари, малко след 5 часа московско време, вой на сирени събуди жителите на големите украински градове, включително и столицата Киев.
Минути преди това президентът на Русия Владимир Путин обяви началото на специализирана военна операция в Донбас, Източна Украйна.
В телевизионно обръщение той призова украинските военни да сложат оръжие и да напуснат зоните на бойните действия и предупреди, че Русия ще отговори решително на всеки опит за външна намеса в Украйна.
Преди това лидерите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска република официално поискаха военна помощ от Русия.
По думите на Путин „целта на операцията е да защити хората, които в продължение на 8 години са подлагани на издевателство и геноцид от страна на киевския режим“.
Той обяви, че ще се стреми към „демилитаризация“ и денацификация“ на Украйна и ще изправи пред съда онези, „които са извършили многобройни кървави престъпления против мирните жители, включително руски граждани“.
Вместо военна намеса само в двете самопровъзгласили се републики и против всичките си твърдения, че няма да окупира Украйна, Путин нападна от три фронта – изток, север и юг, от Русия, Беларус и незаконно анексирания полуостров Крим. Още по тъмно Москва обстреля обекти до 3 украински града, преди обяд те вече бяха над 20.
Ако ни нападнете, ще видите нашите лица
това заяви украинският президент Володимир Зеленски в нощта на инвазията. Въпреки очакванията, че Киев ще падне за ден-два, украинската армия, подпомагана от местните жители, с леко въоръжение и коктейли „Молотов“, вече седмица успява да опази контрола върху столицата и по-големите градове.
Президентът Зеленски сам се определи като цел на агресията. Той заяви, че очаква да бъде убит, а редица информации показаха придвижването в Украйна на чеченски части, известни със своята кръвожадност. Загубите за двете страни са големи. Хиляди убити, сред тях много деца, над половин милион украинци, напуснали границите на родината си като бежанци, и стотици единици унищожена бойна техника. По данни на украинската армия Русия е загубила 4300 от своите военни до 27 февруари.
НАТО реши да не се намесва в конфликта. Алиансът, както и Европейският съюз, обещаха подкрепа с военна техника на украинската армия. Въпреки това решение, Путин
заплаши с ядрено нападение
Той нареди ядрените сили на страната да бъдат приведени в режим на готовност. В телевизионно изявление обясни, че прави това в отговор на „агресивното поведение“ на НАТО и на икономическите санкции спрямо руското военно ръководство.
Икономическите санкции обаче поставиха Русия в тотална изолация. Сред най-тежките от тях е изключването на някои руски банки от международната финансова система SWIFT. Платформата се използва от банки, брокери и други финансови институции, за да изпращат и получават информация. Чрез изолирането от SWIFT беше „ударена“ способността на Русия да изнася и да внася стоки. Според Ройтерс санкциите са насочени срещу 70 на сто от руския банков пазар. Освен това бяха санкционирани най-големите руски банки, беше ограничена възможността и за привличане на инвестиции от чужбина. Заедно с това бяха санкционирани и физически и юридически лица, които са свързани с Кремъл, сред тях президентът Владимир Путин и говорителят му Дмитрий Песков. Рефинансирането в ЕС на руски държавни предприятия също е забранено, с изключение на някои комунални услуги. Рублата пък само за дни
се обезцени с над 30%
Заедно с това Централната банка на Русия повиши основния лихвен процент от 9.5 до безпрецедентните 20%.
Санкциите стигнаха и до улиците на руските градове. Хората се редят на опашки и не знаят дали ще могат да изтеглят парите си. А те се обезценяват с всеки час. „От четвъртък всеки тича от банкомат на банкомат, за да изтегли пари. Някои имат късмет, други не“, казва пред Ройтерс Пьотр, който е жител на Санкт Петербург. Ниските стойности на рублата рязко повишават цената на всички вносни стоки, сред които са храни, дрехи, компютри, телефони, автомобили и други. Това пък се очаква да доведе до сериозен ръст на инфлацията и лихвите в страната. Високата инфлация създава и натиск върху икономиката, която може да влезе в рецесия. Пред Ройтерс експерти твърдят, че Русия трудно може да се справи със ситуацията, тъй като резервите на централната им банка са блокирани от Запада. Москва разполага със сериозен златен резерв, който започна да гради от 2014 г. насам. По различни данни той се равнява на около 600 млрд. долара. Именно санкциите на САЩ и ЕС силно ограничават възможността за използването му.
Освен това Европа затвори небето си за руските самолети, а редица спортни федерации изключиха участието на руски спортисти. На фона на войната и тежките санкции, Русия и Украйна
седнаха на масата за преговори
Те бяха поискани от украинския президент Володимир Зеленски часове след първоначалното нападение. Руският държавен глава Владимир Путин се отзова, като изпрати своя делегация в Беларус, където лидерът Александър Лукашенко предложи да започнат преговорите. Заради предоставената територия от Минск, от където бяха обстрелвани украински цели, Зеленски първоначално отказа да изпрати делегация в Беларус. Впоследствие обаче украинската страна размисли. Обратът дойде след телефонен разговор между Зеленски и Лукашенко.
„Договорихме се, че украинската делегация ще се срещне с руската без предварителни условия на украинско-беларуската граница, в района на река Припят“, заяви Зеленски след разговора с беларуския президент. Той каза, че не вярва особено в резултата от срещата с Русия, но „нека опитат“. Преговорите в понеделник продължиха около пет часа, а след това делегациите на двете страни се отправиха за консултации към Киев и Москва преди провеждането на втора среща. „Постигнахме съгласие, че ще продължаваме с преговорите“, каза лидерът на руската делегация Владимир Медински.
