Ричард Никсън и съпругата му Пат са били изложени на потенциално вредна радиация, докато са били в резиденцията на американския посланик в Москва през 1959 г., става ясно от разсекретени документи на Тайните служби. Никсън, който по онова време е вицепрезидент, не е бил информиран за заплахата, а Държавният департамент разбрал едва през 1976 г., когато член на неговите секретни служби, Джеймс Голдън, разкрил, че оборудването е измерило значителни нива на радиация в и около спалните помещения на семейство Никсън в резиденцията Spaso House. Голдън разказал, че по-късно от Държавния департамент са му казали, че е бил изложен на „огромни дози“ йонизиращо лъчение, произведено от атомна батерия, използвана от съветските шпиони за захранване на устройства за подслушване, скрити в сградата.
Тайният агент обаче изразил съмнения относно това обяснение и то не е било потвърдено. Сега за първи път основната документация е предоставена онлайн след искане до президентската библиотека на Никсън от Националния архив по сигурността в университета Джордж Вашингтон. Един от старшите анализатори на архива, Уилям Бър, който отправи искането, каза, че „този необичаен и почти неизвестен епизод от Студената война заслужава повече внимание, така че мистериите около него да могат да бъдат разрешени“. Документите са публикувани като част от поредица за използването на различни видове радиация от страна на Съветския съюз срещу цели на САЩ, включително излагането на американското посолство в Москва на микровълнова радиация в продължение на много години. Записите имат ново значение в светлината на настоящата мистерия около синдрома на Хавана, група от предимно неврологични симптоми, страдащи от десетки американски дипломати и шпиони през последните години. Йонизиращото лъчение се определя като притежаващо достатъчно енергия, за да увреди клетките и да промени ДНК. Дозиметрите в Spaso House по време на посещението на Никсън измерват 15 рентгена на час. Това е по-малко от смъртоносна доза, но допустимият стандарт за професионална експозиция в САЩ по онова време е само 5 рентгена на година. След като агенти на Сикрет Сървис разобличиха съветските мръсни трикове, давайки да се разбере, че са открили подслушвателните устройства в резиденцията, радиацията спира. „Седнахме на леглата един срещу друг и започнахме да ругаем руснаците с висок глас, като ги проклинахме, че са направили такъв номер и се чудехме с висок глас защо ни вземат за глупаци и се питахме един друг дали смятат, че ще получат отговор на това“, свидетелства Голдън. Преди посещението си в Москва Никсън бил попитан от друг служител в тайните служби, Джон Шерууд, дали иска устройства за откриване на радиация да бъдат взети по време на пътуването. Шерууд посочил, че съветски служители, посещаващи САЩ, са поискали броячи на Гайгер. Вицепрезидентът отказал уредите, но се съгласил на по-дискретни дозиметри – въпреки че казал, че той самият няма да носи такъв и не иска да се знае, че въпросът е бил обсъждан. Първата вечер на посещението, на 23 юли 1959 г., показанията на дозиметъра се покачват бързо, карайки висш военен служител в обкръжението, адмирал Хайман Риковър, експерт по ядрено морско задвижване, да подозира, че е имало ядрен инцидент. Рикоувър и американският посланик Луелин Томпсън се споразумяват да не казват на Никсън. Голдън бил скептичен към анализа на медицинския отдел на Държавния департамент, че радиацията идва от атомни батерии, използвани за захранване на подслушвателните устройства в Spaso House. Той посочва, че докато е бил в сградата, радиацията е спряла, така че никой не е могъл да влезе и да извади батериите.
