Дали следващият американски президент ще изпълни предизборните си обещания зависи не толкова от неговото желание, а от разпределението на силите в Конгреса. Последните 2 години за Барак Обама бяха изключително тежки заради мнозинството на републиканците в Камарата на представителите. Те блокираха повечето инициативи на държавния глава.

На 6 ноември американците ще гласуват не само за президент, но и за  представители в двете камари на Конгреса. Надпреварата в Сената е за 33 места, като 23 сега са заемани от демократи, 10 от републиканци и две от независими сенатори, които сега обикновено гласуват на страната на демократите. Проучванията показват, че засега балансът на силите там няма да се промени.

По-интересно е обаче коя партия ще контролира Камарата на представителите, където всички 435 места са свободни. Така е на всички избори, защото според конституцията представителите са избрани за двегодишен мандат.

Борбата за това коя партия контролира Конгреса е от голямо значение за президента, защото законите се гласуват там. За да стане един текст закон, първо трябва да бъде гласуван и одобрен в Камарата на представителите, после в Сената и после президентът трябва да го подпише. Откакто републиканците си върнаха контрола в Долната камара на Конгреса през 2010, малко от законите, които демократите предлагат, са били одобрени. Това е една от главните причини според кампанията на Барак Обама, заради която икономиката не се възстановява достатъчно бързо - републиканците блокират каквото и да било предложение от партията на Барак Обама.

За момента демократите имат минимално предимство в Сената. От 100-те места 51 са на техни сенатори, двама са независими, но подкрепят  демократите, и  47 са сенатори от Републиканската партия. Сенаторите се избират за 6-годишен мандат. Според последни проучвания демократите ще имат 48 места, а републиканците - 43. Девет от сенаторските постове са силно оспорвани и не е ясно кой ще спечели. Така е в Аризона, Кънектикът, Мисури, Индиана, Невада, Монтана, Северна Дакота, Вирджиния и Уисконсин.

Съвсем не е толкова ясна ситуацията в Долната камара на Конгреса.

Демократите имат нужда да си върнат контрола в Камарата на представителите, защото в противен случай при втори мандат Обама отново ще бъде в неудобната позиция да преговаря с републиканците за всеки проектозакон. Именно заради разнобоя между двете камари Конгресът никога не е имал по-нисък процент на популярност. През януари рейтингът се срина до 10%, а според проучвания все повече хора намират именно това разделение за причина Обама да не може да си върши работата по план.

За да контролира Камарата на представителите, която и да било партия трябва да има 218 от местата. В момента демократите имат 192 представители срещу 242 на републиканците. Според различни проучвания балансът няма да се промени много. Засега републиканците имат сигурни 212 места, а демократите - 172. Не е ясно коя партия ще получи останалите 15 места.

При всички варианти засега изглежда, че следващият президент (който и да е той) ще трябва умело да балансира с разделен и поне наполовина враждебен Конгрес.