Във Флорида отново имаше километрични опашки, а резултатите от щата не бяха ясни в изборната нощ
Само 19 минути повече в сравнение с изборната вечер през 2008 г. отне на анализаторите на CNN да постигнат консенсус, че Барак Обама остава президент на САЩ. Нищо, че преднината му този път беше значително по-малка, а радостната възбуда отпреди четири години бе заменена от нервно гризане на нокти. Сега Обама поне знае, че няма да влезе в клуба на президентите, за които завинаги ще се спекулира с "Какво, ако имаше повече време"? След последните мигове на последната си кампания, той може да се отспи и да започне да планира мястото си в историята. Пътят към него, обаче, неизбежно минава през войнствено настроения Конгрес и през цял куп все още неизвестни проблеми.
Развръзката във вторник дойде с изненадваща бързина, когато стана ясно, че претендентът Мит Ромни няма да вземе ключовия щат Охайо. Малко повече от час по-късно той се обади на Обама, поздрави го, и след това призна загубата си в кратка реч пред привържениците в Бостън. Ромни не изглеждаше да е репетирал примирителни думи, както това направи Джон Макейн преди четири години, но въпреки това успя да приключи битката по галантен и достоен начин.
Обама спечели общото мнозинство - което бе важно психологически - и изгуби само два щата в сравнение с 2008 г., Индиана и Северна Каролина. Докато пиша този текст, крайният изход във Флорида все още виси във въздуха, понеже изборните комисии там решиха първо да се наспят, а после да доброят оставащите 60-на хил. вота. Но дори и така общият вот не подлежи на съмнение. Впрочем, този щат отново се изложи с организацията, принуждавайки Обама да спомене нуждата от изборна реформа още в първата си реч пред еуфоричната тълпа в Чикаго. Дано нещо се помръдне там. Експериментите в тази посока след фиаското през 2000 г. не доведоха до някакви особени подобрения, дори когато не бяха свързани с опити (от страна на републиканците) да саботират участието на малцинствата.
Добри или лоши, и тези избори са свършен факт. Сега започва дългото ровене в причини и следствия, с които да бъде обяснено как така за пръв път в историята на САЩ бе преизбран президент, при чието управление безработицата прехвърли 8%. И как така един очевидно успешен бизнесмен таки и не успя да убеди съгражданите си, че може да изведе държавата от икономическата криза.
До самия край Ромни не събуди достатъчен ентусиазъм дори у подръжниците си. Вотът за него си остана най-вече вот срещу Обама, както през 2004 г. гласуването за Джон Кери беше предимно протест срещу Джордж Буш. Това е необходимо, но не достатъчно условие да се печелят избори, и този път магията не проработи.
Второ, Ромни не успя да се измъкне навреме от десния си вираж, в който бе навлязъл, за да спечели първичните избори. Така той се разби в променения терен на американската демография, оформен и от нови социални норми. Например това, че сега още три щата легализираха марихуаната, а два - гей-браковете, би трябвало да подсказва на републиканците колко много 2012 г. вече не е 2000 г.
Трето, Ромни сгафи с имигрантите, понеже не им предложи нищо разумно, и изгуби латино вота в съотношение едно към три. Четвърто, хич не се хареса на жените с шикалкавенето си за това, колко по-важно е да имат работа, отколкото да могат да контролират тялото си. В интерес на истината, в това отношение много му навредиха серията малоумни изказвания на поредица републикански кандидати.
Като цяло, може да се каже, че победата на Чаеното парти преди две години сега изигра лоша шега на десницата, която бе наказана от избирателите. Електоратът в САЩ, а оттам и цялата политическа система, има свойството да се балансира някъде около центъра (или леко вдясно от средата по европейските мерки). Затова всяко залитане в едната или другата крайност като правило се коригира още на следващите избори.
Анализите на загубата на Ромни могат да продължават дълго. Отсреща кампанията на Обама бе успяла да мобилизира най-ефективната армия от полеви работници в историята на президентските избори. Тепърва ще се изучават подробно методите, с които бяха превзети ключови щати. Впрочем, използването на военизирани термини не е обикновен литературен похват от моя страна, а отражение на високата степен на организация, характерна за съвременните политически кампании. Понякога ме хваща страх, като знам колко много маркетинг, психология и откровена манипулация замърсяват процес, за който се предполага да отразява волята на хората.
Похарчените 7-8 милиарда долара в телевизионна реклама на всички нива (избори за президент, Конгрес, щатски и местни избори, референдуми) отидоха предимно за негативни послания. Между 4 и 6 пъти по-вероятно беше да се атакува противника, отколкото да се изтъкват някакви положителни качества на "твоя" кандидат. Не се чуха и много конкретни програми или по-специфични обещания. Едва на самия изборен ден видях реклама, която призоваваше да се обърне внимание на глобалните климатични промени, например. Дотогава тази тема беше практически табу (заради желанието и на двете страни да коткат гласовете във въгледобивните райони в Охайо, Пенсилвания и Западна Вирджиния).
Сега, когато Обама няма с кого повече да се състезава, той отново си позволи да спомене за "опасното затопляне на планетата" в победната си реч. Амин, дано най-после президентът на най-богатата държава в света запретне ръкави по въпроса.
Не че ще му липсват и други проблеми. Буквално дни след изборите, Обама ще трябва да седне отново в тежки преговори с лидерите на републиканското мнозинство в Камарата на представителите, за да се избегнат автоматичните бюджетни съкращения, заложени след Нова година. Ако не бъде постигнат компромис, самоналоженото свръхзатягане на коланите почти сигурно ще вкара икономиката в нова рецесия.
За разлика от Ромни, бившият кандидат за вицепрезидент Пол Райън има всички изгледи да се хвърли отново в битка с Белия дом. Той бе преизбран на мястото си като конгресмен, и ще продължи да бъде изгряваща звезда на републиканския небосклон. Демократите пък могат да се похвалят с новата си сенаторка Елизабът Уорън, която изглежда талантлив и боеспособен политик. Изобщо, бъдещето е пълно с всякакви вълнения.
След разговора си с Ромни, новият-стар президент веднага се чул с Бил Клинтън - да му благодари за подкрепата и със сигурност да получи някой и друг съвет как най-добре да подкара втория си мандат. И вероятно неслучайно, още същата вечер Обама побърза публично да се закълне в любов към съпругата си Мишел.
