Президентът на САЩ не се избира пряко от населението, а от специална Избирателна колегия (Electoral College). Всички 50 щата и Вашингон, федерален окръг Колумбия, имат представители в колегията, които на практика избират президента на САЩ.

В колегията има 538 електори - колкото общия брой на всички сенатори и членове на Камарата на представители в Конгреса. Броят електори от всеки щат е равен на броя членове в Камарата на представители, който щатът има, плюс още двама души - колкото са сенаторите от всеки щат. Представителите в долната камара на Конгреса се определят пропорционално на населението във всеки отделен щат.

Така например Калифорния е най-населеният щат с 37 милиона души. Това прави 53 членове в Камарата на представители и двама сенатори. Затова в Избирателната колегия Калифорния е представена от 55 електори. Най-слабо населеният - Уайоминг, със своите 568 000 души има едва трима електори в колегията.

Тази непряка система на избор е заложена в конституцията на САЩ преди повече от 200 години, тъй като основателите на нацията са искали "по-старшите" да проверяват начина, по който е гласувало населението. Затова тази система невинаги е отразявала вота на избирателите. През 2000 г. демократът Ал Гор спечели повече гласове в т.нар. народен вот от републиканеца Джордж Буш, но Буш спечели в Избирателната колегия - 271 срещу 266, и стана президент.

Във всички щати с изключение на Мейн и Небраска кандидатът, спечелил обикновено мнозинство, печели и всички електори. Тези щати използват пропорционална система, при която щатът се разделя на окръзи. Победителят във всеки избирателен окръг получава по един електор, а победителят на щатско ниво получава два гласа в Избирателната колегия. Така например през 2008 г. Небраска за пръв път раздели електорите си - републиканецът Джон Маккейн получи три гласа в колегията, а демократът Обама - един.

Процесът по избор на електорите е различен в различните щати, но обикновено това са лоялни на двете големи партии личности, които се избират на партийните конгреси. Те ще се съберат на 17 декември във всеки щат и формално ще гласуват кой да е президент. След това Конгресът на САЩ се събира на 3 януари 2013 г., за да преброи също формално гласовете в колегията. 27 щата и Вашингтон, окръг Колумбия, задължават електорите да гласуват, както е гласувало населението в щата им.

При изключително невероятния случай, когато гласовете в Избирателната колегия се разделят по равно - 269 на 269, Камарата на представителите в Конгреса избира следващия президент, а Сенатът - вицепрезидента. Това се е случвало единствено през 1800 г., когато Камарата е гласувала, за да избере Томас Джеферсън за следващ президент.

Защо във вторник?

Изборите за президент в САЩ се провеждат в първия вторник след първия понеделник от месец ноември. Това се корени в историята на САЩ, а именно в това, че през по-голямата част от нея американското общество е предимно земеделско. Законодателите избират дата за изборите през ноември заради по-голямата удобство, тъй като през този месец фермерите и селскостопанските работници най-лесно могат да отидат до урните - след прибирането на реколтата, но преди пътуването да е затруднено от зимните условия. Тъй като голяма част от населението на селските райони живее на значително разстояние от избирателните секции, вторник е предпочетен пред понеделник, за да могат присъстващите на неделните църковни служби да тръгнат на път след края на богослужението и да успеят да стигнат навреме, за да подадат гласа си.

Законодателите не искат изборният ден да бъде на 1 ноември по две причини. От една страна, тогава е празникът Вси светии и католиците трябва да присъстват на литургията. От друга страна, търговците обикновено оформят счетоводния си баланс за предходния месец на първо число от следващия. (АП)

 

Исторически резултати

  • 1936 г. - Франклин Рузвелт (демократ) печели 523 гласа в колегията, а Алф Ландън (републиканец) - 8
  • 1964 г. - Линдън Джонсън (демократ) печели 486 гласа в колегията, а Бари Голдуотър (републиканец) - 52
  • 1972 г. - Ричард Никсън (републиканец) печели 520 гласа в колегията, а Джордж Макгавърн (демократ) - 17
  • 1984 г. - Роналд Рейгън (републиканец) печели 525 гласа в колегията, а Уолтър Мондейл (демократ) - 13