Сн. АП
От Ню Йорк
За онези българи, живели или израснали през 90-те години на миналия век, импровизираният лагер на „Окупирай Уолстрийт" в нюйоркския парк „Зукоти" носи позната атмосфера. Както Градът на истината през 1990 г. и после студентските протести през зимата на 1996-1997 г., сега и демонстрациите на американска земя привличат широк кръг от хора. Едни са идеалисти, други имат съвсем конкретни и дълбоки недоволства, трети не са много в час с политиката, но искат да са там, където е екшънът. Покрай сериозните дебати както българските демонстрации, така и сега „Окупирай Уолстрийт" всъщност са си истински купон. Някои от участниците до края на дните си ще си спомнят с носталгия как се опитали да променят радикално системата. Обществените реакции - от безкраен ентусиазъм до отричане като глупава акция и по-меката критика, че това не е начинът, също са познати.
Това, което разделя сегашното протестно движение от предишните, обаче е, че „Окупирай Уолстрийт" се случи по-скоро спонтанно и неочаквано. Раждането му в антиинституционалната среда на социалните мрежи остави не само белег върху структурата му (или по-скоро липсата на такава), но и върху исканията на демонстрантите. Когато медиите и обществеността питат какво точно трябва да бъде променено, идеите на „Окупирай Уолстрийт" са толкова разнопосочни и всеобхватни, че мнозинството наблюдатели заключиха, че то няма истински такива. Така, въпреки че демонстрациите продължават повече от месец с голям отзвук, липсата на ясни цели спъва политическия им успех.
Oпасенията или скритите надежди обаче, че „Окупирай Уолстрийт" ще заглъхне бързо, когато времето неизбежно се застуди, са по-скоро напразни. Както показват изследването на общественото мнение по поръчка на сп. „Тайм" от миналата седмица, 57% от американците имат по-скоро положително мнение за движението. В момента другата протестна организация в САЩ - дясното популистко „Чаеното парти", се радва само на 27% одобрение. Така че „Окупирай Уолстрийт" явно е успяло да улови настроенията на широки кръгове от хора. Световният му отзвук пък подсказва, че е по-скоро част от тенденция, която тепърва ще влияе върху политическите процеси.
„Така изглежда демокрацията!"
В парка „Зукоти" в Ню Йорк често изглежда, че туристите и репортерите са повече от протестиращите. Всъщност понякога не е ясно кой кое, защото често студенти и посетители се смесват за по няколко часа с твърдото ядро окупатори, за да слушат музика, публичните беседи или да се хранят от свободната кухня, снабдявана с дарения. Междувременно някои бездомни в Ню Йорк също са открили социалните придобивки на импровизирания лагер. В знак на солидарност с най-онеправданите протестиращите не ги гонят.
За да има някакъв ред, в едната част на парка „Зукоти" вече има нещо като пресцентър, където журналистите могат да се срещат с говорителите на протеста. Преди различните акции твърдото ядро на „Окупирай Уолстрийт" се опитва да излезе с конкретна тема, към която да бъде привлечено вниманието на обществеността (изтичането на „милионерския данък" в Ню Йорк през декември, бонусите на големите банкери, непрозрачното изборното финансиране, полицейската бруталност и т.н.). Понеже липсват истински лидери, към които журналистите да насочат въпросите си, едва ли не всеки от протестиращите е приет за авторитет по темата. А много от тях са далеч от твърдото ядро на „Окупирай Уолстрийт" и са се появили на съответната акция, защото са прочели за нея в медиите. И така порочният кръг на дезинформираността се завърта до безкрай.
Протестите бяха вдъхновени от издаваното във Ванкувър антиконсуматорско списание AdBusters, което през лятото призова на онлайн страницата си за мирно окупиране на „Уолстрийт", за да бъде привлечено вниманието към проблема с растящото неравенство в света. Свързали се помежду си, стотина души се настаниха на 17 септември в Долен Манхатън, само на две преки от фондовата борса. Липсата на истинска организационна и идейна подготовка обаче сега се отразява на движението. Избраната мишена е „Уолстрийт" като символ на безотговорното манипулиране на икономиката в името на вечно растящи печалби, липсата на промяна в манталитета въпреки глобалната криза и срастването на икономическите с политическите елити във Вашингтон, правещо необходимите структурни реформи в САЩ невъзможни. Повече от месец обаче въпреки свикването на различни работни групи и дълги дебати протестиращите още не могат да излязат с конкретен набор от мерки, които да настояват правителството да прокара.
„Недоволни от всички страни, съединявайте се!"
За много наблюдатели най-интересният аспект на „Окупирай Уолстрийт" е фактът, че то се появи повече от три години след началото на кризата. Някои свързват това развитие с разочарованието от политиката на Барак Обама. В крайна сметка той бе избран през 2008 г. от същото това поколение, протестиращо сега по улиците на големите американски градове, като кандидата на надеждата и промяната. Малко повече от две години по-късно администрацията му изглежда безнадеждно блокирана в безкрайна окопна война с републиканците. Имиджът на Обама като изкусен, умен и деен политик технократ пък е силно помръкнал.
Тезата, която се налага в умовете на много хора, е, че проблемът не е в отделните личности, той е в самата система. Затова, както заяви едно от известните лица на „Окупирай Уолстрийт" - политическият анализатор Сара Бърк, пред BG VOICE, протестното движение се стреми да открие изцяло нова формула. „На хората наистина им е писнало от т.нар. надпартийни решения, които републиканци и демократи все търсят да сключат. Те често изглеждат като не в наш интерес. Конгресът не само че изглежда неефективен и действащ извън реалната действителност, но може и да бъде дори опасен, например както се случи с караниците около вдигането на тавана на задълженията. Това бе толкова безотговорно поведение, че хората вече не знаят какво още може да се случи", обяснява тя.
Посланието, че системата е неефективна, несправедлива и неустойчива, е това, което прави „Окупирай Уолстрийт" популярен и в други страни и контексти. Дори разликата бедни и богати в Европа да не расте с такава голяма скорост, както в Америка, безкрайните боричкания и задкулисни игри около гръцкия дълг на фона на опасността от повторение на кризата подронват доверието и гневят избирателите в Берлин, Мадрид и Париж. Както обясни в ефира на БНТ през уикенда проф.Ивайло Дичев, усещането, че сегашната политико-икономическа система е все по-несправедлива, не е чуждо и в България. „Вярно че ние проблем с банките нямаме, но имаме такъв със застрояването на крайбрежието. Моите студенти се бяха възмутили преди няколко години, правеха и те протести срещу онези хора от казино-капитализма, които по същия безогледен начин ни обраха природата", коментира проф. Дичев. Според него демонстрациите в България и сегашните в Америка имат един и същ източник - недоволството от срастването на едрия капитал с властта.
„Окупирай Уолстрийт" vs. „Чаеното парти"
Въпреки отзвука и широкото одобрение въпросът дали „Окупирай Уолстрийт", освен да канализира недоволството, ще успее да го превърне и в конкретни политически стъпки си остава. Много наблюдатели сочат възхода на „Чаеното парти" като възможен път пред лявото движение. Десните популистки организации обаче бяха обединени от цели, които са сравнително по-малки и конкретни - тези срещу спасяването на закъсалите банки и срещу разширяването на правомощията на държавата в икономиката и личния живота на гражданите.
„Окупирай Уолстрийт" обаче поставя под въпрос самата политико-икономическа система, такава каквато я познаваме. И затова неизбежно е изправен пред един парадокс. Въпреки че твърдото ядро, спящо в парка „Зукоти", са закалени антиглобалисти, крайнолеви и дори хора, разхождащи се в тениски на Маркс и Енгелс, широките маси, присъединили се към тях, далеч не споделят идеи за национализация на фабриките или радикално преразпределение на благата. Най-малкото защото мнозинството студенти се надяват точно на високо ценени и добре платени професии и са на улицата, понеже се страхуват, че този шанс им е отнет. Не случайно един от любимите призиви на демонстрантите също така е „Спасете американската мечта".
Може би затова след повече от месец протести „Окупирай Уолстрийт" още не може да произведе идеи за конкретни политически мерки. Дилемите как да бъде реформирана системата, без да бъдат нанесени повече щети, са тежки и екзистенциални. Как да бъде ограничено влиянието на корпорациите в политиката, без да бъде прекрачена границата към антибизнес законодателство? Как да бъдат премахнати възможностите за поемане на безогледни рискове на „Уолстрийт", без да бъде спрян американският предприемачески дух? Как да бъде върнат балансът в системата, без тя да бъде изцяло разрушена? Отговорите на тези въпроси не са нито лесни, нито, уви, ще бъдат намерени толкова бързо. Както обобщи глобалният редактор на Reuters Кристия Фриленд, онзи, който открие правилната формула, ще влезе в историята като левия Роналд Рейгън.
