Пълно копие на вестник „Атака” се предлага като безплатен вестник в метрото
За разлика от парламента, където с действията си държи правителството да не падне, извън него партия „Атака" на Волен Сидеров се държи, сякаш изборите са зад ъгъла. И от известно време прави рекламна кампания, на чиито мащаби и посоки могат да завидят далеч по-големи политически сили от нея. В софийското метро от близо месец се разпространява безплатно издание на „Вестник за метрото" - пълно копие на вестник „Атака", където ксенофобията е на всяка страница. „Недопустимо е да се прави партийна агитация и да се настройва обществото срещу уязвими групи от хора. Пропагандната машина действа през определени медии като „Вестник за метрото". Това е медия, в която липсва обективност, защото никога не е представяла две гледни точки, а само една-единствена - тази на партията и нейния лидер", коментира Емилия Славова, преподавател в Софийския университет.
Изпълнителният директор на метрополитена обясни, че след като вестникът се появил, „операторът на тези щендери за рекламни брошури е предупреден, че това е недопустимо, още повече че в договора на всички рекламни агенции, рекламиращи в метрото, е записано, че нямат право на разпространение на рекламни материали с политическа агитация". Той потвърди, че фирмата разпространявала изданието, е „Метромедия". Според него тя е била подведена от заглавието - „Вестник за метрото".
Странна схема
Куриозен е фактът, че вестник „Атака" се продава по сергиите за 80 стотинки, а в метрото е безплатен. При това тиражът на безплатното издание е в пъти по-висок, отколкото на платеното. Тъй като в България няма одит бюро по тиражите и не се знае кой вестник в колко копия се отпечатва, за седмичника на Волен Сидеров също няма информация. В бранша обаче се коментира, че „Вестник за метрото" се печата в тираж 17 хиляди. Нито „Атака", нито „Вестник за метрото" имат редакционно каре, в което да е написан адрес на редакцията, главен редактор и журналисти. Това означава, че парламентарно представената партия „Атака" нарушава Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).
В края на 2010 г. Народното събрание прие поправка в ЗЗДПДП, която да осветлява собствеността в печатните медии. В него бе въведено изискването издателите на периодични печатни произведения (вестници и списания) да подават декларация по образец в Министерството на културата (МК), която идентифицира действителния собственик на изданието. Справка в сайта на Министерството на културата показа, че издателите на вестник „Атака" не спазват законовото изискване за деклариране на собствеността. Глобите за нарушение са от 1,000 до 2,000 лв., а при повторно неспазване на закона - от 3,000 до 5,000 лв., като приходите от тях трябва да отиват в касите на общините.
Вълната на патриотизма
Активната политическа реклама на „Атака" може да бъде обяснена със сериозната конкуренция в полето на патриотичните партии и движения в момента. За вниманието на избирателите се борят вече четири формации: „Атака", ВМРО, Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и новопоявилото се движение „България без цензура" на Николай Бареков, който, по всичко личи, се опитва да играе в отбора на националистите. Трите партии имат държавна субсидия, но най-голяма е тази на „Атака". Тя има 258,481 гласоподаватели, показва справка на интернет страницата на Централната избирателна комисия. За всеки от тях по закон партията получава по 12 лв., т.е. държавната субсидия, която „Атака" получава, е 3,1 млн. лв. Те се изплащат на три транша през четири месеца по 1,033,924 млн. лв.
Движението на Н. Бареков, "Атака" и НФСБ разполагат и с медии, които им дават значителна преднина в политическата пропаганда. Единствено ВМРО няма телевизия, която да популяризира идеите й. И трите националистически партии, както и движението на Николай Бареков, имат интерес да започнат да се борят за избиратели по-рано от останалите. На този етап обаче особено ожесточено е сражението между „Атака" и НФСБ. Разликата между двете партии на последните избори беше минимална и формацията за съвсем малко се размина с депутатски места в парламента. На извънредните избори през 2013 г. бургаският кабелен канал СКАТ доведе на прага на парламента НФСБ с изборен резултат от 3.8%. Най-добрите резултати на партията на Валери Симеонов съвпадат с областите, в които кабелната мрежа има най-голямо покритие и влияние. Той самият признава, че без телевизията не би спечелил толкова гласове. Неговата битка винаги е била като канал, позициониран в медийната периферия, да се стреми да изпраща свои представители в центъра на политическата игра - парламента. Ако съдим по масираната кампания, която „Атака" прави на телевизия „Алфа" по билбордове и други места за външна реклама, вероятно стремежите на Волен Сидеров са същите.
Партия за външна употреба
Когато човек се разхожда из градовете на България, първото нещо, което вижда навсякъде, е огромното стилизирано лице на Волен Сидеров, замаскирано като реклама на неговата телевизия. Кампанията на партийния телевизионен канал (а също на партията и нейния лидер) тече поне от месец. А след първоначалното изникване на платната по калкани на сгради в големите градове се появиха и други формати. Телевизия „Алфа" и образът на Волен Сидеров висят на „кутии" по стълбове по булевардите, както и по класически билбордове тип „пиза" в града. "Всъщност съоръженията изобщо не са чак толкова много, но правят голямо впечатление, защото са в нестандартни и в много големи формати", коментира източник от рекламния бизнес, пожелал анонимност заради естеството на темата. Рекламни кампании обаче има и по пътищата в цяла България. При всички положения от няколко седмици „Атака" инвестира усилено в реклама и това е видно.
Целият обем на кампанията не може да се пресметне, защото в България няма цялостен мониторинг на външната реклама (който би позволил да видим колко общо са съоръженията и срещу каква цена са ги получили от „Атака"). Ако приемем, че кампанията е започнала в средата на октомври, то само петте „кутии" по стълбовете около „Попа" в София вече са стрували на „Атака" между 2,400 и 3,000 лева. По още пет такива реклами има на бул. „Цариградско шосе" и бул. „Михай Еминеску" - следователно още между 4,800 и 6,000 лева рекламна инвестиция. Всяко от огромните пана по калканите на сградите им струва между 1,200 и 4,000 лева месечно. Със сигурност в София има поне по две такива съоръжения в жк „Младост", жк „Люлин", в центъра и едно в кв. „Слатина". Съвсем груба сметка показва, че националистическата партия е изхарчила поне 30 хил. лева за външна реклама само в София. Но билбордове има в цялата страна - от Банско до Монтана и от морското село Лозенец до Силистра. Общо тези съоръжения са поне 30. Така рекламната инвестиция се доближава до стотина хиляди лева месечно по най-груби сметки.
Мария Манолова
Велислава Антонова
