Тази седмица управеляващото мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган се очаква да предприеме първи стъпки по избора на нови членове на редица регулаторни органи, които са изтекли мандати от години.
Това става на фона на искането на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов правителството на Росен Желязков да не назначава нови зам.-министри и областни управители преди да е приет бюджетът за 2025 г.
Миналата седмица няколко парламентарни комисии приеха правила за попълване на съставите на общо 16 органа. В неделя председателката на парламента Наталия Киселова каза, че депутатите могат да се заемат с процедурите още тази седмица. Сред органите, които предстои да бъдат попълнени са:
- Комисията за енергийно и водно регулиране;
- Комисията за финансов надзор;
- Комисията за защита на конкуренцията;
- Комисията за регулиране на съобщенията;
- Националната здравноосигурителна каса;
- Сметната палата;
- Национален омбудсман.
Наред с избора на нови членове на ключови регулатори, депутатите отвориха процедурите и за избор на:
- Комисията по досиетата;
- Подуправител на БНБ;
- Конституционен съдия;
- Членове на ВСС;
- Съдебни инспектори.
Защо сега
Смяната на съставите на регулаторите и органите в съдебната власт се забави с години заради политическата криза след 2021 г., довела до серия от парламентарни избори и два редовни кабинета с недовършени мандати - на Кирил Петков (2022-2023) и Николай Денков (2023-2024).
Така в момента трябва да бъдат попълнени общо 96 държавни постове в 19 различни държавни органа. Част от тях регулират отношенията в ключови сектори от обществения живот - финанси, икономика, енергетика. Много от тези позиции не са подменяни от времето на третия кабинет на Бойко Борисов (2017-2021).
Ситуацията в съдебната власт е дори по-сериозна. Законният мандат на главният съдебен инспектор Теодора Точкова и колегите ѝ в Инспектората към ВСС изтече още през 2020 г. Оттогава те вече изкараха пълен втори мандат, за който не са избирани, а в момента карат и трети.
Съставът на самия Висш съдебен съвет пък трябваше да бъде сменен през 2022 г., но парламентът така и не започна процедура за попълване на квотата си в съвета. Както и избора на съдебни инспектори, така и този на членове на ВСС се случва с мнозинство от поне 160 гласа в пленарната зала.
Подобно мнозинство парламентът събра при приемането на последните конституционни промени с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС в края на 2023 г. До попълване на парламентарната квота във ВСС тогава обаче така и не се стигна, защото мнозинството се разпадна.
Настоящата четворна коалиция има общо 126 гласа, която означава, че за изборите в съдебната власт ще е необходима подкрепа и от останалите партии.
Какъв е залогът
Съставите на регулаторите и органите в съдебната власт имат дълги мандати, които се разминават с тези на изпълнителната власт. Това означава, че партиите, които излъчат свои представители, ще имат възможност за влияние в тях дори и след края на това управление.
В случая с председателя на Сметната палата, омбудсмана и техните заместници има и допълнителен подробност. Според последната конституционна поправка тези позиции са сред постовете, от които президентът избира служебен премиер.
В момента тези текстове от основния закон са обект на дело в Конституционния съд, но по казуса все още няма произнесено решение.
Изборът на нов състав на ВСС е от ключово значение за избора на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС), които в момента се управялват от временни ръководители - Борислав Сарафов и Георги Чолаков.
Прочети още
През януари парламентът с голямо мнозинство спря избора на Сарафов за титуляр начело на прокуратурата, записвайки в Закона за съдебната власт, че ВСС с изтекъл мандат не може да избора т.нар. трима големи.
Това означава, че за да бъдат избрани нови главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища, парламентът най-накрая трябва да попълни квотата си в съвета. Тя включва общо 11-има съдебни кадровици. Успоредно с тази процедура трябва да бъде попълнена и професионалната квота от 6-има съдии, 4-ма прокурори и 1 следовател.
ВСС администрира съдебната власт, като разпределя нейния бюджет, провежда конкурси за назначения, повишава и наказва магситратите. Той избира и ръководителите на всички съдилища, прокуратури и следствия в страната.
Инспекторатът към ВСС е органът, който проверява магистратите за конфликт на интереси, разминаване в доходите, уронване престижа на съдебната власт и забавени дела. Въз основа на неговите констатации, се правят предложения за наказания на магистрати.
