Рут Бейдър Гинзбърг – най-възрастният член на Върховния съд на САЩ и икона на либерално-прогресивното движение - почина на 87-годишна възраст във Вашингтон. Гинсбърг страдаше от рак на панкреаса през последните няколко месеца. RBG, както я наричаха в САЩ, беше част от Върховния съд от 1993 г., номинирана от Бил Клинтън. Тя даваше последователен глас в подкрепа на либерални социални каузи – включително по ключови дела, които засягат правата на жените за аборт, еднополовите бракове, имиграционните права, избирателните права, здравеопазването, расовата и половата дискриминация. [su_image_carousel source="media: 205777,205776,205774" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] Аргументацията на особените мнения, както и личната й история на утвърждаването като жена в силно конкурентния и затворен професионален кръг на правото, са причините RBG да се превърне в

почитана обществена фигура

и попкултурна икона. Филмът On the Basis of Sex е създаден по нейния живот. Смъртта на Гинзбърг ще има много сериозни политически последствия по-малко от 2 месеца преди президентските избори – освобождаването на място във Върховния съд дава възможност на Доналд Тръмп да номинира консервативен съдия, с което предизборната кампания ще придобие напълно непредсказуем вид. Те вече и започнаха. Президентът Доналд Тръмп каза, че „без отлагане“ ще назначи човек на нейния пост, а Сената трябва да го гласува незабавно. Това обаче разедини дори републиканците. Две сенаторки от партията на Тръмп заявиха, че

няма да гласуват за назначаването на съдия

във Върховния съд преди президентските избори на 3 ноември. „Не подкрепих обявяването на номинация осем месеца преди изборите през 2016 г. за запълване на мястото, овакантено от покойния съдия Скалия“, каза днес в комюнике Лиса Мъркауски, цитирана от Ройтерс. „Сега сме още по-близо до изборите през 2020 г. – по-малко от два месеца – и мисля, че трябва да се приложи същият стандарт“, добави тя. В събота друга републиканка в Сената, Сюзън Колинс, каза, че няма да подкрепи номинирането на приемник на починалата тази седмица съдийка Рут Гинсбърг преди президентските избори на 3 ноември. Републиканците имат 53-ма представители в Сената, а демократите – 47. В случай, че гласовете са 50 на 50, решаващ ще се окаже вотът на вицепрезидента Майк Пенс.

Вечният борец Гинзбърг

Съдия във Върховния съд на САЩ и вечен борец за правата на жените, тя е една от живите икони на феминизма. Рут Бейдър Гинзбърг е възпитаник на Харвардския и Колумбийския университет, втората жена съдия във Върховния съд и първата жена от еврейски произход във Върховния съд. Включва се в движението за еманципация на жените още когато е много млада и продължава активно да работи до сетния си дъх.

Назначението й като съдия във Върховния съд през 1993 г. е белязано от безпрецедентно изслушване в Сената, на което отказва да се ангажира с конкретни отговори за бъдещата й практика като съдия по някои теми, поляризиращи американското общество (сред тях правото на аборт, правата на хората в неравностойно положение, отделянето на църквата от държавната власт, правата на малцинствата). Нежеланието й да даде отговор, известно като „прецедентът Гинзбърг“, се основава на разбирането, че поемането на ангажимент от съдията за конкретно становище по бъдещи дела на практика уронва престижа и независимостта му, като принизява функцията му.

От Харвард към Колумбийския университет

Плодотворната й практика като учен, адвокат, федерален съдия и съдия във Върховния съд е пример за един достоен професионален път въпреки трудностите, пред които се изправя от университета до встъпването в длъжност като върховен съдия. Последователното отстояване на идеите, безупречният професионален път и непримиримостта й към несправедливостта са само някои от причините за множеството й последователи от студентските скамейки до колегите и във Върховния съд. Рут Бейдър Гинзбърг получава бакалавърската си степен от Университета в Корнел (University of Cornell) в щата Ню Йорк през юни 1954 г. През есента на 1956 г. започва обучението си по право в Юридическия факултет на Харвардския университет (Harvard Law School), където учи и нейният съпруг Мартин Гинсзбърг, за когото се омъжва две години по-рано. Мартин Гинсбърг завършва с отличие Харвардския университет през 1958 г. и намира работа в Манхатън, Ню Йорк, където го очаква бъдеще на международно признат данъчен специалист. Мартин, Рут и невръстната им дъщеря Джейн заминават за Ню Йорк, като преместването на семейството е причината Рут да прекъсне обучението си в Харвард, за да го продължи в Колумбийския Университет (Columbia Law School). Там през 1959 г. заедно със своя състудент Ричърд Гивънс завършват първи по успех във випуска.

Разпространеният сексизъм спира началото на кариерата й

Професионалният път на Рут Бейдър Гинзбърг не започва веднага след завършването на университетското й образование независимо от завидните й академични успехи в няколко университета от „бръшляновата лига“. През 60-те години на миналия век широко разпространеният сексизъм ограничава възможностите за кариера на високо квалифицираните жени. На практика професионалните занимания с право по това време са нетипични за жените, за което свидетелства и броят на приетите в юридическите факултети. В годината, когато Рут Бейдър Гинсбърг се записва в Харвардския университет, тя е една от деветте жени във випуск от петстотин души. След множество откази да бъде наета Рут Бейдър Гинзбърг успява да намери работа в областта на правото като съдебен помощник на съдия Едмънд Палмиери във федералния съд в щата Ню Йорк в края на 1959 г. В периода от 1961-а до 1963 г. участва в изследователски проект на Колумбийския университет, в чийто рамки проучва шведското гражданско процесуално право и издава книга съвместно с Андерс Бруцелиус (Bader, Ginsburg Ruth; Bruzelius, Anders; Civil Procedure in Sweden, Martinus Nijhhoff, The Hague, Netherlands, 1965). През 1963 г. започва преподавателска кариера в Университета в Рътгърс (Rutgers School of Law), където преподава до 1972 г. Там създава първото специализирано списание за правата на жените – Women’s Rights Law Reporter, чието издаване продължава и днес.

Повратна точка: Дискриминират я, а тя започва борба за правата на жените

Научната кариера на Рут Бейдър Гинзбърг е съпътствана от многообразна адвокатска практика. Сблъсъкът й с дискриминацията по полов признак я мотивира да се специализира в отстояването на правата на мъже и жени, които са жертва на несправедливо неравно третиране по полов признак. Като един от съучредителите на Проекта за правата на жените (Women’s Rights Project) към неправителствената организация Американски съюз за граждански свободи (American Civil Liberties Union), води множество дела в защита на правата на жените. Активната й адвокатска кариера е белязана от няколко съществени успеха в производства пред Върховния съд на Щатите, където успява да спечели пет от общо шест дела. Значителният принос, който работата й има за развитието на правата на жените, може да бъде установен още от първото й дело пред Върховния съд – Sally M. Reed v. Cecil R. Reed, 404 U.S. 71, където успява да убеди върховните съдии за първи път да разширят приложението на Четиринадесетата поправка, гарантираща равното третиране спрямо случаите на неравно третиране по полов признак. Случаят се отнася до назначаването на управител на наследствено имущество, оставено от сина на Сали и Сесил Рийд. И двамата родители поотделно подават молба до съда да бъдат назначени като управители на наследственото имущество, като в този случай щатският закон дава предпочитание на мъжа пред жената. Сали Рийд обжалва постановеното въз основа на тази разпоредба решение, като делото стига до Върховния съд, където я представлява Рут Бейдър Гинзбърг. Единодушното решение на Върховния съд намира щатския закон, даващ предпочитание на мъжа пред жената, за противоконституционен поради противоречието му с Четиринадесетата поправка и връща делото за ново разглеждане.