В света на свръхбогатите изкуството отдавна е надраснало ролята си на естетическо удоволствие и се е превърнало в най-гъвкавия мобилен актив. Историята за епичната съдебна битка за милиарди долари между „краля на изкуствените торове“ Дмитрий Риболовлев и бившата му съпруга Елена е истински наръчник по капиталово инженерство. Тя разкрива как мрежи от офшорки и безмитни складове в Женева превръщат световните шедьоври в най-сигурния щит срещу съдебни претенции и запори.
Къде изчезват големите пари?
През 2008 г., след близо три десетилетия брак, Елена Риболовлева подава молба за развод в Женева. Залогът е колосален — малко след това, през 2010 г., милиардерът продава контролния си дял в гиганта „Уралкалий“ за около 6,5 милиарда долара. Когато Елена изисква половината от семейното богатство, тя бързо установява, че огромна част от парите са станали практически недосегаеми. Те са преобразувани в сложна структура от офшорни тръстове, луксозни имоти и най-вече... в шедьоври на световното изкуство.
За разлика от недвижимите имоти и банковите сметки, които подлежат на регистриране и лесен запор, картините притежават уникални свойства. Десетки и дори стотици милиони долари могат да бъдат „свити“ в едно платно. Собствеността се прехвърля с обикновен подпис между кухи фирми на Британските Вирджински острови или в Кипър, а самите творби се съхраняват в т.нар. Freeports (свободни пристанища) — строго охранявани безмитни складове, какъвто е този в Женева. Там картините престояват в климатизирани бункери без начисляване на мита или ДДС, а смяната на собственика става задкулисно, докато платното дори не напуска трезора.
Аферата „Бувие“
За да подсигури активите си, Риболовлев изгражда точно такава схема. Чрез швейцарския търговец на изкуство Ив Бувие той купува 38 знакови платна на обща стойност над 2 милиарда долара, включително творби на Гоген, Дега, Ротко и Климт. Впоследствие обаче олигархът обвинява Бувие, че го е измамил с над 1 милиард долара чрез изкуствено надписване на цените. Юридическата битка между двамата се разпростря в пет държави и официално приключи с извънсъдебно споразумение едва в края на 2023 г.
Рекордният развод и шедьовърът на Да Винчи
През май 2014 г. женевският съд първоначално присъжда на Елена рекордните 4,5 милиарда долара. След последвало обжалване през 2015 г. сумата е редуцирана от съда до около 604 милиона долара, а малко по-късно двамата сключват поверително споразумение, с което слагат край на процеса.
Въпреки правните бури, самият Риболовлев прави най-печелившата арт сделка в историята благодарение на короната в своята колекция — „Спасителят на света“ (Salvator Mundi), считана за последното намерено платно на Леонардо да Винчи. Купена през 2013 г. от Бувие за 127,5 милиона долара, през ноември 2017 г. Риболовлев я пуска на търг в Christie's. Картината е придобита за феноменалните 450,3 милиона долара от саудитския принц Бадр бин Абдула (действащ от името на престолонаследника Мохамед бин Салман) — абсолютен световен рекорд за произведение на изкуството, който остава ненадминат и до днес.
