Хората, страдащи от разширени вени, знаят, че през лятото състоянието им се влошава. Това е свързано най-вече с факта, че заради горещините се забавя кръвотокът в долните крайници, застоят се увеличава, възникват отоци и това засилва оплакванията. Отдавна е известно, че високите температури заедно с обездвижването и увеличаването на теглото са съпътстващ фактор за влошаване на пациентите с хронична венозна болест. Всяко лято отчитаме увеличение на броя на пациентите с тази диагноза, които се обръщат към нас. Макар да се е настанило схващането, че това е болест на възрастните хора, на практика нещата съвсем не стоят така. Разбира се, и възрастните хора страдат, особено в напредналите стадии, но при хроничната венозна недостатъчност става въпрос за вродено и често наследствено заболяване, което обикновено се проявява още в млада и активна възраст. Жените страдат много по-често от мъжете, бременността има определена роля за възникване и развитие на заболяването. С напредване на годините състоянието се влошава, особено при неадекватно проследяване и лечение.
Има две тенденции при разширените вени - да се възприемат основно като козметичен дефект или пък като животозастрашаващо състояние. Истината обаче е някъде по средата. Заболяването може да започне като естетичен проблем, който засяга долните крайници. Но често първите симптоми са свързани не с видими разширени вени, а с тежест, лека болка, отоци, нощни крампи. След това появата на капиляри и леко разширени вени става причина пациентът да потърси помощ при съдов специалист. Когато заболяването е проявено, но не се диагностицира и лекува адекватно и навреме, може да се стигне до неговите най-тежки форми, включително и до животозастрашаващи усложнения, каквото е дълбоката венозна тромбоза. Тази тромбоза е предпоставка за възникването на белодробен тромбоемболизъм, който често е фатален. Но дори и повърхностните разширени вени, ако бъдат занемарени, могат да доведат до тромбофлебит, инфекции, рани и в крайна сметка до тежко влошаване на качеството на живота. Само на външен вид не може да се определи каква е тежестта на венозното заболяване и дали обхваща дълбоките вени. Важна е преценката на специалиста.
За да не се стига до усложненията, на първо място е нужна ранна диагностика на заболяването. А когато проблемът се открие, трябва да се направи задължителна консултация със съдов хирург за оценка на степента на увреждането и за комплексно лечение. Освен чисто медицинската страна много е важен начинът на живот - хранене, телесно тегло, движение. Заболяването е с висока социална значимост, защото в действителност много хора страдат от това заболяване. В България например над 50 процента от населението са засегнати в различна степен на хронична венозна недостатъчност.
Има ефективни медикаменти, които подобряват състоянието на пациентите и забавят развитието на заболяването, но лечението е комплексно. То включва на първо място еластична компресия на долните крайници, след това са флеботропните медикаменти. Те подпомагат движението на кръвта, укрепват комплексно венозната стена, подобряват състоянието на венозните клапи. В кръга на съвременните възможности са и склерозиращите методи на лечение, както и класическата съдова хирургия.
Лекарства трябва да се приемат не само при изостряне на оплакванията. Целта е да не се стига до влошаване. Затова е нужно да се прилагат ефективни лекарства още от ранните форми. Лекарят преценява продължителността на приема и дозировката. За всеки стадий си има съответната схема на лечение. Но облекчаването на симптомите не означава автоматично спиране на лечението. Има случаи, когато се налага и оперативно лечение. До него се стига, когато е налице тотална декомпенсация на кръвотока в долните крайници, която не може да се преодолее с други средства. Но дори и в този случай първо се обсъжда склерозиращата терапия.
Проф. Марио Станкев
