Само преди три седмици Мигел Родригес се радвал на хубав живот. Работел като сервитьор в ресторант в Мериленд от 20 години и имал вяра в бъдещето. Американската икономика вървяла добре, клиентите идвали редовно и доходите му били сравнително високи. Всичко се обърнало нагоре с краката един ден, когато неговият работодател затворил по заповед на властите "Фермата" като мярка за борба с разпространението коронавируса. Жена му, сервитьорка в друг ресторант, също загубила работата си. В Съединените щати пандемията хвърли в несигурност милиони хора. Тя ще увеличи още повече социалните неравенства, защото засегна на първо място домакинствата с ниски доходи и средната класа. "Това е изключителен удар за милионите американци, които едва се бяха изправили на крака от финансовата криза през 2008 г.", обобщава Едуард Олдън, експерт от Съвета за международни отношения. Отне осем години заплатите да се възстановят след предишната рецесия. "А за най-нископлатените работници доходите нараснаха силно чак през последните две години", отбелязва той. В края на 2019 г. дори ниските заплати се увеличиха с невиждано за последните 20 години темпо, благодарение включително на въвеждането на минимална почасова надница в някои щати. Месец март, когато в САЩ бяха загубени 701 000 работни места, сложи рязко край на започналия преди повече от осем години период на постоянно създаване на работни места. Безработицата достигна 4,4 процента, а през февруари бе на най-ниското равнище в историята. Доналд Тръмп, кандидат за преизбиране на президентския пост, не пропускаше възможност да подчертае, че безработицата сред латиноамериканците и чернокожите също е на най-ниското си равнище. Зад този параван неравенствата не спираха да се увеличават между много богатите - които натрупаха значителни печалби на Уолстрийт - и 90-те процента в долната част на социалната йерархия, които се бореха да сбъднат "американскта мечта". А рецесията, която ще последва след пандемията от COVID-19, "ще засили тези неравенства", смята Грегъри Дейко, главен икономист в "Оксфорд економикс", защото "внезапните загуби на работни места са концентрирани в секторите на услугите с ниски доходи" в една страна, където няма много механизми за социална сигурност, а процентът на спестяванията е изключително нисък, от порядъка на 8 на сто.

Малко спестявания

Родригес е отчаян, че е станал безработен за първи път от пристигането си в САЩ през 1983 г. Родом от Салвадор, той се пита дали социалните помощи - които покриват по-голямата част от неговата заплата, но не включват бакшишите - ще бъдат достатъчни, за да се грижи за трите си деца на 10, 13 и 16 години. Родригес има "известни спестявания", но ще може да преживее с тях "само няколко месеца". Друг фактор за неравенството е, че 78 на сто от хората с най-ниски доходи не разполагат със спестявания за справяне с непредвидени финансови трудности, докато при хората с най-високи доходи този дял е само 25 на сто, отбелязва Дейко. "Хората, които са в най-голяма нужда, имат най-малко" средства, казва той. Да устоиш на трайна рецесия се оказва невъзможно. "Трябва да се подготвим за последици за работните места и заплатите, които ще траят поне до началото на 2021 г.", предупреждава Брадли Харди, преподавател в Американския университет.

"Огромна уязвимост"

"Дори с щедри (държавни) помощи", стъпването отново на крака може да отнеме време: "работниците и компаниите ще трябва отново да се свържат", подчертава Харди. Необходимо е също така да се възстанови доверието на потребителите - задължително условие, "за да може те да участват напълно в американската икономика", добавя той. "Също както по време на финансовата криза от 2008 г., сегашната показва колко уязвими са много американци", допълва Едуард Олдън. И този път най-уязвимите хора не можаха да си уредят нещата, за да излязат в пенсия. Броят на хората на по 70-80 години, принудени да работят, не намалява. Според регионалната централа в Сейнт Луис на американската централна банка само 22 процента от хората без средно образование имат пенсионен осигурителен фонд. "Убеден съм, че тази рецесия ще има негативен ефект върху всички доходи, включително на някои видимо заможни домакинства", смята Брадли Харди. "Много домакинства от средната класа - особено сред чернокожите - ще се сблъскат с дългове заради малкото си спестявания", казва той. Мигел Родригес иска да запази надежда, въпреки кредитите, които има да връща: "Щом преодолеем това, икономиката ще тръгне още по-добре, защото хората имат желание да излязат", заявява той.