Седемнадесети декември, елитният клуб „Ридо“ в Отава. На годишната вечеря на Орден „Свети Лазар от Йерусалим“ – Канада, българката Ралица Чолакова получава сертификат за особени заслуги към хуманитарната дейност на организацията. „Много приятно признание! - коментира тя. - За сравнение нито българската общност, нито посолството някога ми благодариха по такъв начин, че създадох първата група за приятелство „Канада - България“ в Parliament Hill (сградата на парламента на Канада - б.а.).“ Дни преди това, на 1 декември, тя отново е в Parliament Hill. Този път като организатор и изпълнител в традиционния концерт The Spirit of Change („Духът на промяната“), който се проведе в посолството на Латвия в Канада по случай 30-годишнината от демократичните промени в Централна и Източна Европа след падането на Желязната завеса. Концерт, подпомогнат от посолствата на България, Латвия, Северна Македония, Полша и Словакия и станал вече традиция да се провежда всяка година от 2016-та досега. [su_image_carousel source="media: 89648,89647,89646,89645,89644,89643,89642" crop="none" captions="yes"] „Преди концерта в Зелената стая, докато се занимавах със студентите, на които предстоеше излизане на сцената, при мен дойде човек от охраната на премиер-министъра Джъстин Трюдо и ми каза, че той може да присъства. Както и да е, премиерът не дойде, но ние половин час се чудихме кое посолство го е поканило“, смее се Ралица. Приятно й е, че е получила признание за концерта от такова високо място... Една българска цигулка от няколко години звучи в Сената на Канада – тази на виртуоза Ралица Чолакова. Със своята музика тя проправи път през Океана за българската култура в Страната на кленовия лист. За близо 22 години тя е извървяла пътя от никому неизвестен музикант
до висшето общество на Канада
Ралица е и локомотивът и съучредител на група за приятелство между парламентите на България и Канада. От близо 6 години членува в ордена „Свети Лазар от Йерусалим“, като само месец след постъпването си в него е ръкоположена в рицарски сан на офицер. „Бях на 5 годинки, когато започнах да свиря, и тогава никой не ме е питал дали искам цигулка или на чело. Ако тогава имах представа от виолончелото, щях да избера него“, споделя Ралица. Свири и на виола, но челото като инструмент винаги й е харесвало най-много заради дълбочината на звуците, които извлича. Тя не помни първите си изяви на сцена. Учи цигулка в Двореца на пионерите, после в I клас е приета в първия експериментален клас на Национално музикално училище „Любомир Пипков". Печели много стипендии за различни фестивали и награди по конкурси още като тийнейджър. След Консерваторията заминава да учи във Виена, в Universitaet fur Music und Darstellende Kunst, Vienn (Университет за музикално и сценично изкуство, Виена). Преди 22 години заминава за Канада със стипендия от 10 хиляди долара за обучение в Центъра по изкуства на провинция Албърта. Талантливата българска цигуларка става концертмайстор, а после се премества в Торонто с идеята да остане да учи и концертира в Канада. Въпреки перфектното си образование, трябва да започне от нулата. Печели различни конкурси, става концертмайстор на формацията „Монреалски виртуози“. Тръгва по пътя на соловата кариера. „Културен шок не изпитах, защото ние, музикантите, живеем в друг свят, събираме се със себеподобни, които мислят като нас“, казва Ралица. Сънародниците й в Канада обаче са скептични: та кой ще обърне внимание на една талантлива цигуларка от далечна България? Ралица обаче не мисли така и упорито следва мечтата си. През 2015 г. тя за пръв път свири пред целия Сенат на Канада. На концерта изпълнява творби, в основата на които е индианска музика - митове, легенди, символи или проблеми на местното индианско население в страната, влезли в диска й Aboriginal Inspiration. През 2014 г. е основният двигател и съучредител на група за
приятелство между парламентите на България и Канада
В мисията я подкрепя сенатор Йона Мартин. „Тя ми помогна, защото е от корейски произход, а Северна и Южна Корея са единствените извън Европа, засегнати от Желязната завеса и студената война“, казва дамата. Групата се превръща в постоянна платформа за обмен на идеи и за разширяване на отношенията между Канада и България, а в нея могат да членуват само сенатори и представители в парламента. „Много съм горда и че успях да запозная канадските милионери и милиардери евреи с факта, че България е спасила близо 50 000 евреи по време на Холокоста“, споделя Ралица. Свирила е на едно малко по-затворено събитие и се оказало, че канадските богати евреи не знаели този факт за България. „По случай 75-годишнината от спасяването на българските евреи беше организирана изложба „Силата на свободния дух“ с 28 снимки, а аз свирих на концерта, който се казваше „Еврейска мелодия“. Като българка държа този факт да бъде разпространяван“, казва Ралица. Преди години организира фестивал „Дни на канадската култура в България“, но е принудена да го спре, защото от канадското правителство й отказват да финансират повече начинанието. Обиколила е света заедно с вдъхновяващата си цигулка. Размеквала е сърцата на меломани в Албания, Аржентина, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Еквадор, Франция, Германия, Македония, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, САЩ, Парагвай и Уругвай... Разплаквала е суровите афганистанци със своята цигулка. В началните си години, когато получава канадско гражданство, пътува много. По програма на външното министерство на Канада са й финансирали концертите, за да разпространява канадската култура по света. Осем пъти е била в Аржентина и в Латинска Америка - Парагвай, Еквадор и Колумбия. Свири на концерти като солист или с оркестър,
преподава на тема канадска култура
и музика в местни университети, изнася майсторски класове. Има общо 6 издадени диска. Всичките са много успешни, като един от тях, с музика от канадски жени композитори, е разпространен в 135 страни в цял свят. Била е одобрена и номинирана за годишната награда на губернатора на Канада. „Не я получих, защото съм била прекалено млада – смее се Ралица. – Казаха ми, че всички, които са получавали този медал, са на възраст между 60 и 95 години.“ „В Отава живея в „моргич“, така се шегувам. Така наричаме в Канада ипотеката“, смее се Ралица. В Страната на кленовия лист тя среща съпруга си, канадец от шотландски произход. Сватбата им е приказка - в замък в Шотландия, като по филмите. „За съжаление приказката не продължи дълго и се разведохме“, смее се дамата. Изглежда като човек, щастлив и удовлетворен от живота си. Сега преподава цигулка в университета „Карлтън“. В приятелския й кръг обаче почти няма българи. „Много неприятно ми беше, че българите в Отава и цяла Канада ме нападнаха, когато организирах групата за приятелство в парламента. Аз почти не изпадам в депресии, но тогава много се разстроих от злобата на сънародниците ми. Даже звъннах на един от менторите ми и казах: „Те ме мразят! Какво да правя?“, смее се Ралица. Коментират как така е успяла да се уреди да е във висшето общество на Канада. „В България си идвам рядко и за кратко - смее се Ралица. – Тук са родителите ми. Наемам кола и ходим с тях да разглеждаме България. Изключително приятно съм впечатлена от Перперикон и от цяла Южна България, никога не бях ходила там“, казва дамата. Талантливата и уважавана музикантка от 2015 г.
членува в ордена „Свети Лазар от Йерусалим“
като само месец след постъпването си в него е ръкоположена в рицарски сан на офицер. „Приех това като голяма привилегия, защото влизането в ордена става само с покана“, казва Чолакова. А да те предложат за ръкополагане става едва след като си членувал поне 3 години. Много е горда, че членува в този орден. Разказва от историята как първите му членове са били рицари лекари, които са лекували другите рицари. Оттам и до днес идва терминът „лазарет“ за подвижна болница по време на война.
Основната мисия на рицарите на „Свети Лазар“ днес е да събират средства за грижи за възрастни хора на легло в последния етап, когато са в най-уязвимия период от живота си. Ралица е удостоена с орден от рицарите на „Свети Лазар“ „за изключителни достижения в Канада и за принос към развитието на канадската музика и култура“.
