Ракът на яйчниците е с най-висока смъртност от всички гинекологични заболявания. С най-голяма честота е във Великобритания, следват Швейцария, Германия, Канада. Ракът на яйчниците е седмата най-честа причина за смърт от раково заболяване при жените. Всяка година се отчитат около 225,000 нови случая, като 140,000 от тях завършват със смърт. Рискът се увеличава с напредване на възрастта и е най-висок при жените над 60 години, но макар и по-рядко се среща и в млада възраст. Предразположени към него са дамите, които имат фамилна анамнеза за болестта, както и такива, които са имали рак на гърдата. Сред рисковите фактори са наднормено тегло, неправилно хранене, пушене.
Симптомите са неспецифични, което забавя диагнозата. Жените се оплакват от  подуване на корема, болка в кръста, болки по време на полов акт. Може да има вагинално кървене, трудно хранене и бързо засищане, загуба на тегло. Диагнозата се поставя след щателна анамнеза и изследвания, включително и туморни маркери. Много добра информация дават образните изследвания. Ако се породи съмнение, задължително се прави хистологично потвърждение. Следва ред на операция за премахване на тумора и химиотерапия. При напреднал процес първо се прави химиолечението, което цели стопяване на тумора и по-лесното му отстраняване.
Възможностите за лечение обаче са ограничени. Фокусира се върху удължаване на живота и справяне със симптомите. Повечето пациентки имат рецидив на тумора средно 15 месеца след поставяне на диагнозата и се нуждаят от последващо лечение.
Модерната терапия залага много надежди на ангиогенезата. Това е термин, който показва растеж на нормални кръвоносни съдове - естествен процес, който се среща през целия ни живот. Когато се появи раков процес и туморът е още 1-2 милиметра, той започва да се храни. За да се увеличи до сантиметри и буци, трябва да изгради собствена кръвоносна система, която да го изхранва и да му носи глюкоза и кислород. Туморите на яйчниците имат много кръвоносни съдове, развиват своя кръвоносна мрежа, която има за цел да доставя на раковите клетки хранителни вещества за растежа и метастазирането. Съвременната медицина залага много на прицелното лечение. За да се спре развитието на рака, се атакува един протеин, който отключва туморната ангиогенеза. Това означава на практика, че се стопира притокът на хранителни вещества и кислород към буцата. Терапията има предимството, че атакува само злокачествените клетки. Прицелното лечение вече има доказано добър ефект при рака на белия дроб, на дебелото черво и на бъбреците.